Акт № 282 от 13.11.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- 394/2026
- Подписан
- 13.11.2026
- В сила
- 13.11.2026
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, ал. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 282 гр. Смолян, 13.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Полина П. Бешкова
Ивайло Ст. С. при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500394 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „И. Ф.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., ж.к. И. В., ул. Б. № **, ап. * против решение № 126 от 21.07.2026г. по гр. д. № 202/2026г. по описа на Районен съд – Мадан, с което е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал.
1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключеният между дружеството - жалбоподател и В. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „О.“ № **, общ.
М., обл. С., Договор за заем от разстояние № **** от 28.03.2025 г., поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като дружеството – ответник е осъдено да заплати на ищеца сумата от 377 евро - разноски по делото.
Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, което се иска да бъде отменено, а претенцията – отхвърлена.
Не споделя приетото от първия съд, че процесният договор е недействителен, тъй като в ГПР не са включени всички такси, като се е позовал на чл. 2, т. 6 от Договора. Счита, че цитираната разпоредба на чл. 2, т.
6 препраща към Тарифа № 1, където са описани всички такси, които могат да се начислят по договора. Поради това не е налице неравностойно третиране на потребителите, а напротив: тарифата се намира на сайта и още преди сключване на договора за кредит всеки може да се запознае с възможните такси. Колкото до размера на ГПР, според вещото лице той е под 1 законоустановения максимум, поради което договорът е изцяло действителен.
Счита се за правилно включването в експертизата само на договорна лихва и такса ангажимент, тъй като именно това са задълженията по договора.
Обосновава становище, че таксите по тарифата нямат общо с действието на самия договор. Те са по повод права на П. не като потребител и не са в пряка връзка с договора. Те са за услуги, чието поискване се предоставя само и единствено по волята на потребителя: напр. такса за издаване на удостоверение за липса на задължение и удостоверение за активен кредит, които нямат отношение към договора. Представляват свидетелстващи документи за пред трети лица и издаването им е без значение за отношението между страните по договора. Размерът на тези такси е от порядъка на 18.41 евро, поради което това не влияе на размера на ГПР. Счита, че няма как вещото лице да включи тази такса при изчисление на размера на ГПР, тъй като тя не е начислявана счетоводно, не е поискана и по-важното, не е ясно дали ще бъде поискана. Поддържа, че тези такси не са сред случаите, при които има някакъв вид автоматизъм в самия договор, т.е., че на определени договорно предвидени основания ще се начисли или не такса. Нито са сред случаите, при които има някаква яснота, че вземането ще бъде начислено, ако не се извърши нещо - например неустойка при непредставяне на обезпечение.
Поради това счита, че не може да се правят паралели между същинските злоупотреби с тези такси и настоящия случай. Изразява становище, че законовата уредба на таксите в чл. 10а от ЗПК е достатъчно неясна и объркваща, а изложеното от съда за неравностойното положение и размера на ГПР има смисъл, когато тези такси се крият от потребителя и се начисляват без негово знание или във връзка с неравноправни клаузи, т.е., когато целта е да се генерира по-висока печалба или да се заобикаля законът, в които случаи самите такси са много високи. Настоящият случай обаче не е такъв. Таксите се намират на достъпно място; описани са в договора; начисляват се за услуги, които нямат общо с договора и техният размер не е голям. Той е до такава степен нисък, че не влияе на ГПР. Т.е. злоупотребата, по повод на която е цялостната практика на СЕС и ВКС, не е налице. Счита, че смисълът на скритите клаузи е именно по повод таксите, с които се цели обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя. Поради това намира мотивите на съда за прогласяване на договора за недействителен за формални и буквални.
Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Не се правят доказателствени искания.
От страна на въззиваемия В. С. П. е депозиран отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който същата се оспорва като неоснователна, а решението се счита за правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения. Споделят се аргументите на съда, че в договора не е посочен действителният ГПР, който се прилага в отношенията между страните, което е достатъчно основание за недействителност на правоотношението. Прави се нормативен анализ на относимата към казуса правна уредба на ЗПК, както и 2 на чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Цитира се чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора за кредит, според който ГПР възлиза на 61.81 %, като са взети предвид начислената договорна лихва и такса "Ангажимент ". Счита се, че макар формално да е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния, който се прилага между страните. Видно от инкорпорирания в процесния договор погасителен план дължимата за срока на договора такса „ангажимент“ е в размер на 803.40 лева. Същевременно от експертното заключение се установява, че ако при изчисляването на ГПР бъде включена такса „Ангажимент“ в размер на 803,40 лева, колкото е предвидена по погасителен план към договора за кредит, то тогава ГПР възлиза на 65.50 %. Тоест, в договора не е посочен реалният процент на разходите, което води до нищожност на целия договор. Акцентира се върху обстоятелството, че в чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора е посочено, че: „За сключване на договора при фиксиран годишен лихвен процент Потребителят заплаща такса "Ангажимент" в размер на 48.66 % от размера на главницата.“, но от обикновено сумиране на таксата, която се начислява по погасителен план, става ясно, че това също е невярно и не съответства на начислената такса за разглеждане, която е включена в погасителния план. Счита се, че целта е потребителят да бъде изцяло заблуден относно дължимите по договора суми. Същевременно, липсата на яснота в договора за начина на формиране на годишния процент на разходите също представлява неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК опорочава действителността му. Цитира се чл. 12 от договора, според който потребителят дължи заплащане и на други такси, в случай че са се проявили обстоятелствата за тяхното заплащане. Техните описания и размер се съдържат в Тарифа № 1, която се намира на сайта на дружеството“. От текста на договора не става ясно какви са тези такси, кога се начисляват и взети ли са предвид при изчисляване на ГПР. Като глобален израз на всичко дължимо по кредита, в ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Поддържа се в тази връзка, че в процесния договор липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира, каква е неговата структура/. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това се счита, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и 3 изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Доколкото е предвидено заплащане на допълнителни такси съгл. чл. 2, ал. 1, т. 6 от договора, поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води и до недействителност на целия договор. Поради това за ирелевантни се считат изложените в жалбата твърдения, че ГПР е под законоустановения максимум. От значене е, че взимайки предвид договорната лихва и такса ангажимент, размерът на ГПР се оказва, че е различен (по-висок) от посочения в договора. Тоест, дори въззивният съд да приеме, че посочените в чл. 2, ал. 1, т. 6 от договора такси не следва да се взимат предвид при изчисляване на ГПР, то процесният договор пак е недействителен, защото не е посочен ГПР, който се прилага по договора.
Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.
От „И. Ф.“ ЕООД е подадена и частна жалба срещу определение № 363 от 28.08.2026 г., постановено по същото дело в производство по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението с искане за неговата отмяна и уважаване на молбата чрез отказ за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца или евентуално, редуцирането им по справедливост съобразно реално положения от адвоката труд. В тази връзка се прави анализ на действителна фактическа и правна сложност на делото, както и на решение С - 438/22 на СЕС и актуалната съдебна практика по въпроса за разноските. Твърди се също, че липсват доказателства адвокатът да е регистриран по ЗДДС, за да се начислява такъв към възнаграждението му.
В законовия срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответника по нея, в който с излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Акцентира се и върху обстоятелството, че претендираното адвокатско възнаграждение в общ размер на 256 евро не само че не надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно материалния интерес, а е и значително по-нисък от него. Нещо повече, видно от мотивите на решението съдът на практика е уважил направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като го е редуцирал до 180 евро. Счита се, че допълнителното му намаляване ще доведе до пълно обезценяване на положения от адвоката труд, както и до накърнен обществен интерес чрез своеобразно толериране на незаконосъобразното поведение на дружеството, което недобросъвестно сключва договори с идентични недействителни клаузи и така дава повод за множество съдебни дела. Поради 4 всичко изложено в отговора се търси потвърждаване на определението.
СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за недействителност на договор за кредит на наведени основания.
Районният съд е уважил иска изцяло, приемайки, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, който на практика се оказва завишен и утежняващ положението на потребителя.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в жалбата, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК. Поради това и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите му, които като цяло споделя.
Разпечатката съдържа 30 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/664b7f5b-ec58-4bfd-b358-43cf0e8dfcc2