Определение № 965 от 19.07.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 965 гр. Варна, 19.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20243100900261 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба от „Т Ойл Транс“ ЕООД, гр. Варна, срещу „Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на "Т Ойл Транс" ЕООД сумата в размер на 20 000 евро – частичен иск от обща сумата в размер на 2 300 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в неосъществено увеличение на имуществото на „Енерджи Ню Па" ЕООД с 20 % от стойността на правото на собственост на Фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 4999.28 kw, която следвало да бъде изградена в ПИ с идентификатор № *** по КК местност "Москова Мера", община Нови Пазар, поради допуснато неизпълнение от страна на ответника на договорните задължения по Договор за изместване на съществуващи съоръжения, сключен на 26.04.2012 год. между „Електроразпределение Север“ АД с предишно наименование „Е.ОН България мрежи" АД и „Енерджи Ню Па" ЕООД, което вземане на „Енерджи Ню Па“ ЕООД за обезщетение на претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи е прехвърлено в полза на „Т Ойл Транс“ ЕООД с Договор за продажба на вземане от 23.12.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на иска до датата на окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл.367 ГПК ответникът „Електроразпределение Север“ АД е депозирал отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Прави възражение за неподведомственост на спора на държавния съд поради наличие на арбитражно споразумение, обективирано в приложено към исковата молба "Искане № 6872717 от 09.06.2024 год.".

С подадена в срок допълнителна искова молба ищецът признава, че в искането от 09.06.2024 год. фигурира арбитражна клауза, но прави възражение за нищожност на арбитражното споразумение на основание чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП, тъй като същото било на бланка, издадена от ответното дружество, и не е имал възможност да се запознае с клаузата преди подписването на документа. Позовава се и на разпоредбата на чл. 143, ал.2, т.

17 от ЗЗП.

В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който ответникът поддържа, че арбитражната клауза е валидна, а ищецът е търговско дружество и няма качеството "Потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Посочва още, че през 2015 год. между „Енерджи Ню Па" ЕООД и "Електроразпределение Север" АД било проведено арбитражно производство – арб. дело № 351 / 2015 год. по описа на арбитражен 1 съд Варна при СППМ, образувано по искова молба на „Енерджи Ню Па" ЕООД, в която били наведени същите твърдения каквито са наведени и с исковата молба на "Т ойл транс" ЕООД. Приложена е искова молба до арбитражен съд Варна при СППМ.

Съдът, по направеното възражение за неподведомственост на спора, намира следното:

Наличието на валидно арбитражно споразумение е пречка за разглеждане на делото от държавния съд. Касае се за отрицателна процесуална предпоставка от категорията на относителните. Делото е подведомствено на държавния съд, освен ако бъде направено в срок възражение за наличие на арбитражно споразумение. Отводът за арбитраж следва да се заяви от ответника най-късно с отговора на исковата молба – чл. 8, ал. 1 ЗМТА.

Възражението е направено своевременно с отговора на исковата молба от ответника по иска, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Видно от приложеното към исковата молба писмено доказателство "Искане № 6872717 от 09.06.2024 год." (л. 103-106), в същото е посочен Договор за продажба на вземане от 23.12.2015 год., от който произтича материалноправната легитимация на ищеца „Т Ойл Транс“ ЕООД. Видно е, че върху четири предварително изготвени от ответното дружество бланки са обективирани уведомление от цесионера (настоящ ищец) до длъжника (настоящ ответник) за извършена цесия и покана за плащане на дължимите суми в едноседмичен срок. Описани са вземанията, предмет на Договор за продажба на вземане от 23.12.2015 г., сключен между „Енерджи Ню Па“ ЕООД като цедент и „Т Ойл Транс“ ЕООД като цесионер, между които е и вземане в размер на 2 300 000 евро обезщетение за пропуснати ползи, за част от които е предявен иска, предмет на настоящото дело. Описани са и договорите между „Енерджи Ню Па“ ЕООД и „Е.ОН България мрежи" АД, от неизпълнението на които се твърди, че произтича прехвърленото вземане.

Всяка една от четирите бланки, озаглавени „Искане“, които в цялост съдържат изявлението на „Т Ойл Транс“ ЕООД до „Електроразпределение Север“ АД от 09.06.2024 год., е подписана от представители на двете страни като на всяка страница преди подписите фигурира и арбитражна клауза съгласно която „Страните могат да използват всички средства за защита на своите права и интереси, като при възникване на спор отношенията между страните, ще се отнасят за решаване пред Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение "ППМ", съобразно неговия Правилник.“

Съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Поканата за плащане на дължими суми като обезщетение за нанесени вреди не е свързана със спор, имащ за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.

Потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В случая страните по спора са търговски дружества, т.е. нито една от страните не притежава качеството потребител, поради което възраженията за недействителност на арбитражното споразумение поради неравноправност и противоречие с императивни разпоредби на ЗЗП е неоснователно.

2

Никоя от страните не оспорва правомощията на лицата, положили подписи под арбитражното споразумение. Същото, макар и да представлява съдържание на предварително изготвена типова бланка, представлява част от текста на документ подписан от двете страни. В допълнителната искова молба ищецът не е релевирал възражения за унищожаемост на арбитражната клауза поради грешка, измама или на друго основание.

Възражението, че не се е съгласявал да подпише документ с предварително имплицирано арбитражно споразумение, се опровергава от факта, че документите са подписани от негов представител и това обстоятелство не се оспорва. Изрично е посочен институционен арбитражен съд.

Ето защо, съдът намира, че между страните е сключено валидно арбитражно споразумение за отнасяне на спора, имащ за предмет претендираното вземане, до арбитражен съд, поради което предявеният иск е недопустим.

Воден от горното и на основание чл. 8, ал. 1, изр. 1-во от Закона за международния търговски арбитраж, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 261/2024 г. по описа на ВОС поради неподведомственост на спора на държавния съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3