Решение № 420 от 18.12.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. гр.Велинград, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100658 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и чл. 79 ЗЗД Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявени от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

България № 49, бл. 53Е, вх. В, против М. М. С., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Велинград, ул. ***********" № 20А, общ. Велинград, обл. Пазарджик, с които се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество:

Главница в размер на 717.93 лева (седемстотин и седемнадесет лева и 93 стотинки), Договорно възнаграждение в размер на 210.94 лева (двеста и десет лева и 94 стотинки), дължимо за период от 15.11.2020 г. до 15.04.2021 г. и Законна лихва - 208.02 лева (двеста и осем лева и 02 стотинки), дължима за периода от 15.04.2021 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г., от която 160.78 лева е лихва върху вземането за главница и 47.24 лева е лихва върху вземането за договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 483 от 10.10.2023 г., по ч.гр.д. № 932, по описа ВРС за 2023 г., кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата 504.85 лева (петстотин и четири лева и 0.85 1 стотинки), от които: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 412.48 лева (четиристотин и дванадесет лева и 48 стотинки), дължимо 28.09.2023 г. и Законна лихва върху това вземане в размер на 92.37 лева (деветдесет и два лева и 0.37 стотинки), дължима за период от 15.04.2021 г. до 28.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение № 483 от 10.10.2023 г., по ч.гр.д. № 932, по описа ВРС за 2023 г., като съдът отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, поради което в тази част е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск, а по отношение на кумулативно съединените искове, поради подаване в срок възражения от длъжника. Твърди, че между него от една страна и Д.Б.К., в качеството на клиент и М. М. С., в качеството на съдлъжник, от друга на 16.10.2018 г., е сключен Договор за потребителски кредит № 3036859807, по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД извършва рефинансиране, а останалата част от сумата по договора, в размер на 168.89 лева превежда по посочения в ДПК от съдлъжниците метод - чрез паричен превод по банкова сметка с IBAN: *********** на дата 16.10.2018г.. Поддържа се, че съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 412.48 лева.. Твърди се, че към процесния договор са подписани общо три анекса: на 07.10.2019 г. за отлагане на 11-та погасителна вноски, за което е изготвен и нов погасителен план и ГПР е бил намален на 47.34%; на 26.04.2020 г. за намаляване на 3 погасителни вноски 15, 16 и 17, като ГПР се намалява на 44.00% и на 12.05.2020 г. за намаляване размера на 2 погасителни вноски - 18 и 19-та, за което е изготвен и нов погасителен план и ГПР е бил определен на 42.87%. Сочи, че Общата сума на направените плащания по ДПК 3036859807 е в размер на 5833.05 лева.

Излага, че целият погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е изискуемо в пълния си дължим размер, като падежа на последната погасителна вноска е бил на дата 15.04.2021 г.. Сочи, че Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е сключено по повод на ДПК на 16.10.2018г., като същото е неразделна част от него и страните са 2 постигнали съгласие, че ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с него, що се отнася до въпроси, свързани със същото или отнасящи се до него.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника, изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Счита, че тя е поела задължение да обезпечи изпълнението на поетите задължения като поръчител, независимо от обстоятелството, че кредиторът я определя като солидарен съдлъжник, поради което исковете срещу нея е следвало да бъдат предявени в преклузивния шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, което кредиторът не е сторил.

Излага, че съгласно т. 4 б от Тълкувателно решение № 2/13г. на ОСГТ на ВКС срокът, регламентиран в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не е давностен, а е краен и преклузивен, поради което с изтичането му се прекратява самото поръчителство и за спазването му се следи служебно от съда. Твърди, че крайната падежна дата за погасяване на задълженията по процесния ДПК № 3036859807/16.10.2018г. е 15.10.2020г., като шестмесечният срок преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за предявяване на иск е изтекъл на 15 април 2021г., поради което не може да се ангажира отговорността на поръчителя за вземанията на кредитора, произтичащи от договора за потребителски заем понеже по силата на закона е прекратено учреденото лично обезпечение.

Отделно сочи, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен с произтичащите правни последици по чл. 23 от ЗПК. Излага, че възнаграждението за допълнителни услуги попада в приложното поле на пар.

1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като то е разход, пряко свързан с кредита и съставляващ условие по отпускането му, защото потребителят не е имал право да сключи договорът за кредит без тези допълнителни услуги и като разход по кредита е следвало да бъде включено в приложимият в правоотношението ГПР, поради което записаните в договора размери на ГПР е неточно и подвеждащо, следователно в договора се предвижда ГПР в по- нисък размер от реалния размер на ГПР. По аргумент от чл. 22 от ЗПК, твърди, че недействителността на съществения елемент от договорното съдържание ГПР- има за юридическа последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка. Сочи, че недействителна е и клаузата за възнаградителна лихва, тъй като от една страна с договорения лихвен процент от 41,17 % се нарушават добрите нрави и принципите за прозрачност, обективност и балансираност на интересите на търговците и потребителите, а от друга 3 страна посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 41, 17 % не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги представлява добавък към договорната лихва – скрита лихва и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, кредиторът не е оповестил на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Излага и, че възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Твърди, че споразумението за допълнителен пакет от услуги е недействително на собствено основание, а именно тъй като чрез процесните клаузите, предвиждащи право на кредитора да получава възнаграждения за допълнителни услуги се нарушават добрите нрави и императивните изисквания на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 1 и ал. 4 и се внася неравновесие в кредитното правоотношение. Предвид изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между него от една страна и Д.Б.К., в качеството на клиент и М. М.

С., в качеството на съдлъжник, от друга е налице валидно облигационно отношение, по Договор за потребителски кредит № 3036859807 от 16.10.2018 г., изменен с Анекс от 07.10.2019 г.; Анекс от 26.04.2020 г. и Анекс от 12.05.2020 г., по силата на които е предоставил на длъжниците процесната сума, а за тях е възникнало задължение за връщане на заетата сума и възнаградителна лихва в претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.

По възражението за наличието на неравноправни клаузи, респ. неспазване императивните разпоредби на ЗПК, в тежест на ищцовото дружество е да докаже пълно и главно, че е налице индивидуално договаряне, алтернативно, че законът е спазен, включително по отношение възраженията по чл. 10, чл. 11 и чл. 19 ЗПК.

4

По делото е приложено ч. гр. дело № 932/2023 г. по описа на Районен съд Велинград, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Издадена е била заповед за изпълнение на парично задължение № 483 от 10.10.2023 г. за процесните суми.

В съдът е установил, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право – в указания от съда срок.

От приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит № 3036859807/16.10.2018 г., подписан и неоспорен от ответницата, се установява, че е изявила воля за сключване на договор за заем, в качеството на солидарен длъжник с ответното дружество, по силата на който да получи сумата от 3000 лв., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 41,17% и ГПР в размер на 49,89 % или задължението й, съгласно уговореното е в общ размер на 4451,04 лв., което следвало да погаси на 24 равни месечни вноски. Видно от договора страните са уговорили закупуване на допълнителен пакет от услуги на стойност от 2250 лв., като възнаграждението за тях е следвало да бъде изплатено на вноски, всяка в размер от 93,75 лв..

Срещу посоченото възнаграждение ищцовото дружество е приело да предостави на длъжницата приоритетно разглеждане на кредита и гъвкав погасителен план. Следователно съдът намира, че по делото се установява възникването на заемно правоотношение и пораждането в тежест на ответницата на задължения по него.

От представеното извлечение по сметка към процесния договор се установява, че по договора са осъществени плащания, в общ размер на 5833,05 лв..

След анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че той е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.

24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

5

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в исковата молба, съдът констатира следното:

Ищецът е потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2018г. договор за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Клаузите в договора за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от търговеца и ищцата не е имала възможност да влияе върху тяхното съдържание.