Решение № 4318 от 17.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4318 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20241100500827 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Е. С., ЕГН **********, София, ул. ****, чрез адв.

С.М., срещу Постановление от 07.11.2023 г. за отказ на ЧСИ Р.М., район на действие София, рег. № 790 на КЧСИ да прекрати частично изпълнителното производство по изп.дело № 20217900401558.

Частният жалбоподател излага, че не е поискал от ЧСИ изцяло прекратяване на изп.дело, а само частично над сумата 800 лв. до 1 000 лв., тъй като сумата 800 лв. е определена със съдебно решение от 04.03.2022 г. на СРС, 149 с-в, по гр.д. № 21271/2021 г., на което решение е допуснато предварително изпълнение. По изложените съображения моли съда да отмени отказа на ЧСИ Р.М. да прекрати частично посоченото изп.дело за сумата над 800 лв., пред вид наличието на годно изпълнително основание по чл. 404, т. 1, предл. 7 ГПК.

Взискателят по изп.дело С. С.ов С., чрез майка си С.Н.П., чрез адв. И.Р. оспорва жалбата, като недопустима и неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде оставено в сила. Поддържа, че по делото не е налице нов изпълнителен титул, поради което за ЧСИ няма основание да събира различен размер на дължимата сума. Постановените привременни 1 мерки не са отменени или изменени от съда и, следователно, изпълнителният титул, въз основа на който е образувано изп.дело, е в сила и следва да бъде изпълняван.

ЧСИ Р.М. е депозирала мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20217900401558 на ЧСИ Р.М. е образувано на 22.07.2021 г. по молба на детето С. С.ОВ С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Н.П. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.07.2021 г. от СРС, въз основа на определение от 24.06.221 г., постановено по гр.д. № 21271 от 2020 г. на СРС, 149 с-в, срещу бащата С. Е. С., ЕГН ********** за заплащане на месечна издръжка на основание чл. 143, ал. 2 ГПК, в размер 1 000 лв., считано от постановяване на определението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, което определение е постановено по привременни мерки.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 22.07.2021 г., като длъжника не е намерен на адреса и ЧСИ е разпоредил на 22.10.2021 г. същата да се връчи по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

На длъжника е назначен особен представител – адв. Т.Б..

Впоследствие длъжникът С. Е. С., чрез адв. С.М., с молба, вх. № 8202/07.04.2022 г., представя невлязло в сила съдебно решение по същото дело от 04.03.2022 г., по силата на което той е осъден да заплаща месечна издръжка 800 лв., считано от 01.06.2020 г., поради което иска да се намали принудителното изпълнение за сумата над 800 лв. месечна издръжка.

Посочената молба е оставена без уважение от ЧСИ Р.М., с мотив, че приложеното съдебно решение не представлява изпълнителен титул, посочен в чл. 426 ГПК, а, от друга страна, изпълнителният лист, въз основа на който е образувано делото не е обезсилен, включително и за частта над 800 лв.

За това разпореждане длъжникът е уведомен на 12.04.2022 г.

С нова молба, вх. № 36571/25.08.2023 г., длъжникът С. Е. С. отново е поискал частично прекратяване на изпълнителното производство за събиране на сумата над 800 лв., тъй като било налице годно изпълнително основание по чл. 404, т. 1, предложение 7 ГПК за същото задължение в друг размер, пред вид горепосоченото съдебно решение от 04.03.2022 г., тъй като с това решение било допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 242, ал. 1, хип. 1 ГПК.

На 02.11.2023 г. е постъпил отговор на молба от взискателя чрез адв. И.Р., с която се оспорва 2 направеното искане за частично прекратяване на делото. Заявява, че приложеното съдебно решение не е влязло в сила и същото е обжалвано пред СГС. Тъй като производството не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, моли да не се променят определените привременни мерки, с които длъжникът е задължен да заплаща издръжка 1 000 лв., а не 800 лв.

С обжалваното Постановление от 07.11.2023 г. ЧСИ Р.М. е отказала да прекрати частично изпълнителното дело за събиране месечна издръжка над сумата от 800 лв. до определения от съда размер от 1 000 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима, а по същество - основателна.

Изпълнителното дело е образувано на основание чл. 426 ГПК въз основа на годно изпълнително основание - изпълнителен лист от 09.07.2021 г., издаден въз основа на постановено в рамките на процеса за разглеждане на иска по чл. 127, ал. 2 СК, определение от 24.06.2021 г., с който, като привременна мярка, на основание чл. 323 ГПК, длъжникът е осъден да заплаща месечна издръжка на сина си в размер 1 000 лв., считано от постановяване на определението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Този изпълнителен лист не е обезсилен нито изцяло, нито частично до настоящия момент.

Същевременно, обаче, по образуваното дело за разглеждане на предявения иск за упражняване на родителските права на 04.03.2022 г. е постановено решение, с което длъжникът и настоящ жалбоподател С. Е. С. е осъден да заплаща на сина си С. С.ов С., чрез неговата майка, месечна издръжка в размер 800 лв., считано от 01.06.2020 г. до настъпване на причина за нейната отмяна или изменение, като, на основание чл. 242, ал. 1, хип. 1 ГПК съдът е допуснал предварително изпълнение на това решение в частта му относно присъдената издръжка.

Съдът намира, че, пред вид характера на института на привременните мерки, предвиждащи бързина при определянето им и възможност за изменение от същия съд, в рамките на брачния процес, тези мерки имат действие до окончателното произнасяне на съда /в конкретния случай – досежно размера на издръжката/.

От страна на длъжника и настоящ жалбоподател по изпълнителното дело е представено постановеното съдебно решение, с което е разрешен спорът между страните относно упражняване на родителските права, режима на лични отношения и дължимата издръжка.

Посоченото решение е обжалвано, но, чрез допускането на предварително изпълнение в частта за издръжката, съобразно нормата на чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът му е придал изпълнителна сила.

Следователно – на изпълнение подлежи постановеното на 04.03.2022 г. съдебно решение, на което в частта за издръжката е допуснато предварително изпълнение и това решение на практика мълчаливо отменя определението на съда, издадено по привременните мерки, въз 3 основа на което е издаден изпълнителният лист, послужил за образуване на изпълнителното дело, действията по което се обжалват.

Длъжникът, обаче няма как да се снабди с изпълнителен лист по решението, по което е допуснато предварително изпълнение, съответно за него е невъзможно да представи на ЧСИ нов изпълнителен титул, тъй като правото да се иска издаване на изпълнителен лист въз основа на решението, по което е допуснато предварително изпълнение /както и на всяко съдебно решение/, е право на взискателя. Заедно с това, обаче, настоящият съдебен състав счита за незаконосъобразно ЧСИ да продължи да събира от длъжника определената по привременните мерки сума за дължима издръжка от 1 000 лв., пред вид факта, че вече спорът между страните за дължимата издръжка е решен с решение на първа инстанция, на което, макар и обжалвано, е придадена изпълнителна сила и което определя друг размер на издръжката, а именно: 800 лв.

Доколкото настоящото производство е образувано от длъжника по жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство частично за сумата 200 лв., настоящият съдебен състав счита, че, пред вид казаното по - горе, жалбата му е основателна и, като такава, следва да се уважи. Изпълнителните действия следва да бъдат отменени, изпълнителното производство в тази част следва да бъде прекратено от съда.

В останалата част досежно издадения изпълнителен лист съдът не може да постанови служебно прекратяване на изпълнителното производство, но мотивите, изложени по – горе, следва да бъдат съобразени от съдебния изпълнител.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Постановление от 07.11.2023 г. на ЧСИ Р.М., район на действие София, рег. № 790 на КЧСИ за отказ да прекрати частично изпълнителното производство по изп.дело № 20217900401558 за събиране на присъдена издръжка за сумата над 800 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА изп.дело № 20217900401558 на ЧСИ Р.М., район на действие София, рег. № 790 на КЧСИ за сумата над 800 лв. до 1 000 лв., съобразно издадения изп. лист от 09.07.2021 г. по гр.д. № 21271/2020 г. на СРС, 149-ти с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5