Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 09.05.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Гражданско дело 1358/2023
Вид
Решение № 131
Подписан
09.05.2024
В сила
27.05.2024
Състав
Велина Иванова Полежанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Разлог, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240101358 по описа за 2023 г.

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от П.И.Б., ЕГН*, от г.Р., у.„Х.П.”№3, чрез адв. Д.П. от САК, против О.Р., ЕИК*, с Кмет на Общината, с адрес: .Р., у.„С.С.“№1.

Ищецът е предявил обективно кумулативно съединени искове, с които претендира да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №РД-19-717 от 08.11.2023 г., издадена от Г.К.-Ф. – ВрИД Кмет на О.Р. и да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението, както и осъден ответника да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, в размер на 16`770.00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ.

С ИМ ищецът претендира и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. В него ответника не оспорва факта, че между ищеца и ответника е било налице валидно трудово правоотношение. Признава, че в Заповед №РД-19-717 от 08.11.2023 г. на ВрИД Кмета на О.Р. липсват мотиви за уволнение, признава и размера на индивидуалното трудово възнаграждение на П.Б.

Оспорва искането на ищеца за представяне от страна на ответника на становище по чл.333 от КТ, от ИТ, тъй като в ИМ ищецът не се позовава на такова обстоятелство като основание за отмяна на заповедта за уволнение. Оспорва и искането на ищеца относно размера на обезщетението, визирайки конкретни фактически и правни твърдения в тази насока.

В СЗ ищецът се представлява от упълномощен представител, чрез който поддържа ИМ. По същество се изразява становище за основателност и доказаност на предявените искове.

В СЗ за ответника не се явява законен представител, не се явява и упълномощен процесуален представител.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, които са приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът с протоколно определение от 25.04.2024 г. е допуснал изменение на иска по чл.225, ал.1 от КТ, по отношение на размера му, като същия следва да се счита на 3`239,66 лева на месец, за периода от 09.11.2023 г. до 09.05.2024 г.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и ги прецени, във вр. с фактическите доводи на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото и приети 1 писмени доказателства от личното трудово досие на П.Б., че съгласно Трудов договор №РД19-508/29.11.2016 г. ищецът е назначен на длъжност Директор на ОП„РД-Р.“ с код по НКПД-1120-6006, код по КИД-8411, съгласно чл.1 от договора. В трудовия договор е отбелязано, че се сключва на основание чл.68, ал.1, т.4 от КТ, за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето докато бъде заета въз основа на конкурс, за пълно работно време – 8 часа, при 5-дневна работна седмица.

В т.8 от трудовия договор е посочено, че срокът на предизвестие при прекратяване е еднакъв и за двете страни и е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Със заповед №РД-19-626/31.08.2023 г. е променено основното месечно трудово възнаграждение на ищеца, считано от 01.01.2023 г.

С предизвестие с изх. №94-00-5067 от 08.11.2023 г. ищецът е предизвестен, че след изтичане на срока от 3 месеца, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5, във вр. с чл.326, ал.2 от КТ.

Със заповед №РД-19-717/08.11.2023 г., издадена от ВрИД Кмет на О.Р. – Г.Н.К.-Ф., е прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, считано от 09.11.2023 г. Като мотиви за прекратявае на трудовото правоотношение е отразено „липса на качества за ефективно изпълнение на работата“.

Видно от удостоверение с изх. №49/05.04.2024 г., П.И.Б. на длъжност Директор на ОП„РДР.“ за м.10.2023 г. е получил брутно възнаграждение от 3`239,66 лева.

От Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, с вх. №*/09.11.2023 г., се установява, че за ищеца е подадено уведомление за прекратяване на трудово правоотношение и същото е редовно прието от страна на НАП.

Видно от регистрационна карта, издадена от АЗ, Д„БТ“-Р., ищецът е регистриран като безработен на 10.11.2023 г. с рег. №10021726.

При възприетите за установени данни, съдът намери следното от правна страна:

Предявени са при условията на обективно и кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. с чл.225 от КТ.

По исковете по чл.344 КТ.

Предявеният иск е конститутивен за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните и признаването му за незаконно - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съединен с искове за възстановяване на предишната работа - чл.344, ал.1, т.2 от КТ, и за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение - с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Исковете са допустими, предявени от лицето комуто единствено принадлежи правото работника, срещу оспорващия работодател, при спазване на изискванията за надлежно упражняване правото на иск и липсата на процесуални пречки за неговото разглеждане.

В тежест на работодателя, при условията на пълно и главно доказване, е да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да бъде прекратено трудовото правоотношение с работника – липса на качества за ефективно изпълнение за работата.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема, че заповедта за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, следва да бъде мотивирана, като в нея се посочат конкретните качества, които работникът не притежава, и които са мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение на това основание. Освен това изрично в т.3 на ТР №4 от 01.02.2021 г. по т.д. №4/2017 г. на ОСГК, ВКС приема, че за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). От друга страна обаче тези необходими за изпълнението на длъжността качества трябва да се извеждат от съответната длъжностна характеристика и липсата им да е довела до неизпълнение на конкретни трудови задължения. Хипотезата има предвид обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на качества. Няма пречка 2 липсващите качества да бъдат посочени в отделен документ, съставен от работодателя и различен от заповедта за уволнение, стига той да е доведен до знанието на работника или служителя. Липсата на необходимите качества за ефективно изпълнение на работата може да е налице въпреки високата професионална квалификация, като се изразява например в недостатъчна активност, учтивост, желание за усъвършенстване, изучаване и прилагане на нови работни методи, ако такива качества се изискват за изпълнение на длъжността. При всички случаи обаче липсващите качества следва да бъдат съобразени с изискванията по длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения /Решение №84/2006 г. по гр. д. №1862/2003 г. ВКС, ІІІ г. о. /.

В случая по делото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е отразено единствено липса на качества за ефективно изпълнение на работата, респективно – волеизявлението на работодателя в тази насока не е индивидуализирано.

Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 от КТ, предвижда възможност работодателят да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2, при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Фактическият състав на основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 от КТ, включва 3 елемента: липса на качества на работника или служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. Липсата на конкретни качества следва да се преценява с оглед изискванията на работата, за която е сключен трудовия договор, но е необходимо именно в резултат на тази липса на качества работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно или частично своите трудови задължения. Затова е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства се извършва преценка правилно ли е прекратено трудовото правоотношение.

Заповедта, издадена на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, следва да бъде мотивирана, за да може работникът или служителят да се защити адекватно пред съда.

В настоящия случай работодателят е посочил в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че същото се прекратява поради липса на качества - без конкретизиране на същите. В същото време не е посочено до неизпълнение или до неефективно изпълнение на кои конкретни трудови задължения води липсата на тези качества. В тази вр. съдът съобрази и обстоятелството, че тези качества следва да бъдат съобразени и с изискванията на длъжностната характеристика на работника или служителя и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Съдът намира, че работодателят чиято бе доказателствената тежест да докаже законността на извършеното уволнение освен, че в заповедта за уволнение не е посочил конкретните качества, които не притежава работника, съответно и до какво неизпълнение на трудовите задължения е довела липсата им. Липсата на мотивираност не може да се преодолее нито чрез посочване на липсващите обстоятелства в хода на съдебното производство, нито чрез ангажирани свидетелски показания в тази насока. Поради изложеното съдът намира, че по изложените по-горе съображения заповедта се явява немотивирана, а извършеното с нея прекратяване на трудовото правоотношение се явява недоказано. В подкрепа на този извод е и константната съдебна практика и по конкретно Решение №468 от 23.11.2011 г . на ВКС по гр. д. №124/2011 г., IV г. о., ГК, Решение №425 от 18.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №1966/2010 г., IV г. о., ГК, Решение №483 от 13.10.2009 г. . на ВКС по гр. д. №5084/2008 г., II г. о., ГК и др., които са постановени по реда на чл.290 от ГПК.

С оглед на изложените по-горе правни съображения, настоящият състав намира, че издадената Заповед с която е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, се явява немотивирана, незаконосъобразна и недоказана и като такава следва да бъде отменена. Поради изложените съображения и искът с правно 3 основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, се явява основателен и следва да се уважи изцяло.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност Директор на ОП„РД-Р.“, съдът намира че същият е основателен, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение следва да бъде отменено. Установено е, че преди прекратяването ищецът е работил по безсрочно ТПО в ответното предприятие на длъжност Директор на ОП„РД-Р.“, поради което иска следва да бъде уважен и ищецът следва да бъде възстановен на заеманата длъжност.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225 от КТ. Доколкото прекратяването на трудовото правоотношение следва да бъде признато за незаконно съгласно разпоредбата на чл.31, т.3 от КТ, работникът има право да иска от работодателя обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. В случая към настоящия момент, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение 09.11.2023 г. е изтекъл 6-месечен период. По делото е прието, че последното получено брутно трудово възнаграждение за последния пълен работен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е 3`239,66 лв. Ищецът е доказал, че е останал без работа, в резултат на прекратяване на трудовото му правоотношение и не е започнал работа в процесния период. Съдът приема, че с оглед изложените по-горе обстоятелства и предвид изхода на делото по главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във вр. чл.225, ал.1 от КТ, също се явява основателен и доказан в пълния му предявен размер от 19`437,96 лв.