Решение № 3592 от 14.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3592 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330112756 по описа за 2025 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 22 и чл. 23 от Закона за потребителския кредит.

Ищцата М. С. К. ЕГН **********, с адрес:***, чрез адв. Р. Н. Р., със съдебен адрес: ***, е предявила срещу „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В.М. И., първоначално частичен иск за сумата от 500,00 лева от общо вземане в размер на 3 284 лева, представляващо суми, платени без основание по Договор за паричен заем № *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.07.2025 г., до окончателното изплащане.

С молба по чл. 214 ГПК ищцата е увеличила размера на иска от 500,00 лева на 2 635,65 лева, съответстващи на 1 347,59 евро, като изрично е заявила, че претенцията се предявява в пълния и окончателен размер, а не като частичен иск. С протоколно определение от 08.07.2026 г., съдът е изменил исковата претенция и искът се счита предявен за сумата от 2 635,65 лева, или 1 347,59 евро.

Ищцата твърди, че на ***г. е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем № ***, по силата на който е получила заемна сума в размер на 3 500 лева. В договора били посочени месечен фиксиран лихвен процент 3,400 %, годишен процент на разходите 49,576 %, срок за погасяване 16 месеца, месечна погасителна вноска 287,23 лева и обща сума за плащане 4 595,66 лева.

1

Съгласно чл. 6 от договора заемът следвало да бъде обезпечен с гарант или гаранти, отговарящи на подробно определени изисквания по Общите условия, както и с още едно от посочените обезпечения – ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. При непредоставяне на договореното обезпечение в тридневен срок чл. 8 от договора предвиждал неустойка в размер на 2 188,34 лева, платима разсрочено заедно с погасителните вноски, по 136,77 лева към всяка вноска, вследствие на което месечното плащане нараствало до 424 лева.

По изложените в исковата молба съображения посоченият в договора ГПР не съответствал на действителния, тъй като неустойката по чл. 8 не била включена при изчисляването му, независимо че още при сключването на договора била предвидена в погасителния план като част от всяка месечна вноска. Според ищцата чрез тази клауза се прикривал допълнителен разход и сигурна печалба на кредитора, с което се заобикалял максималният размер на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не се предоставяла ясна и точна информация за действителното оскъпяване на кредита. Поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът бил недействителен по чл. 22 ЗПК, поради което на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължал единствено чистата стойност на получения кредит.

Ищцата поддържа, че е заплатила по договора общо 6 135,65 лева, което обстоятелство било признато от ответника в отговора на исковата молба. След приспадане на получената главница от 3 500 лева, сумата от 2 635,65 лева се явявала платена без основание и подлежала на връщане. Поради признанието относно общия размер на плащанията и изричното становище на ответника, че неустойката не е включена в ГПР, ищцата е оттеглила доказателственото си искане за съдебно-счетоводна експертиза.

Ищцата претендира направените по делото разноски: държавна такса в общ размер на 90,62 лева, съответстваща на 46,33 евро, както и присъждане в полза на процесуалния й представител на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 704,73 лева с включен ДДС, съответстващо на 345,78 евро.

Ответникът „КРЕДИ ЙЕС“ ООД оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва сключването на Договор за паричен заем № *** г., предоставянето на сумата от 3 500 лева, нито обстоятелството, че по договора са постъпили плащания в общ размер на 6 135,65 лева.

Поддържа, че договорът е валидно сключен, че ищцата е участвала при формирането на съдържанието му, подписала е договора, Общите условия и погасителния план и е била запозната с икономическите последици от непредоставяне на обезпечение.

Ответникът счита, че посоченият ГПР е изчислен правилно и че неустойката по чл. 8 от договора не следва да се включва в него, тъй като представлява плащане, дължимо при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, попадащо в изключението по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Твърди, че неустойката няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита, а обезпечава самостоятелно задължение на заемателя. Поддържа, че клаузата е индивидуално уговорена, ясна и разбираема, не противоречи на закона и добрите нрави и не е неравноправна.

2

Ответникът се позовава на принципа на свободата на договаряне и на критериите, възприети в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС относно преценката за нищожност на неустоечните клаузи. Посочва и че заемателят е разполагал с право на отказ от договора в 14-дневен срок, от което не се е възползвал. Направено е възражение срещу претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерно, с доводи за ниска фактическа и правна сложност на делото и ограничен обем на извършените процесуални действия.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представения Договор за паричен заем № *** г. се установява, че ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 3 500 лева.

Договорът предвижда 16 месечни вноски, фиксиран месечен лихвен процент 3,400 %, ГПР 49,576 %, размер на редовната погасителна вноска 287,23 лева и обща сума за плащане 4 595,66 лева. Получаването на главницата е удостоверено и с представения разходен касов ордер от 25.02.2022 г.

От чл. 6 на договора се установява, че освен гарант или гаранти, отговарящи на строго определени условия, заемателят следва да предостави и още едно обезпечение измежду ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. Чл. 8 предвижда при неизпълнение на това задължение в тридневен срок неустойка от 2 188,34 лева, която се разсрочва и се прибавя към всяка месечна погасителна вноска. Погасителният план съдържа варианти на плащанията при предоставено и при непредоставено обезпечение, като при последната хипотеза месечната тежест за заемателя нараства до 424 лева.

Ответникът изрично признава, че ищцата е заплатила по договора общо 6 135,65 лева. Това признание съответства на поддържаното след изменението на иска твърдение и прави ненужно събирането на специални счетоводни знания относно общия размер на плащанията.

Безспорно е и че при изчисляването на посочения в договора ГПР не е включена сумата на неустойката по чл. 8, като спорът между страните е дали този разход е следвало да бъде включен.

Ответникът е финансова институция, предоставяща кредити в рамките на професионалната си дейност, а ищцата е физическо лице, което не е действало в рамките на търговска или професионална дейност. Поради това страните имат качествата съответно на кредитор и потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК, а процесният договор е договор за потребителски кредит и се подчинява на императивните правила на ЗПК и на защитните норми на ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като бъдат посочени допусканията, използвани при изчисляването им. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, комисиони, възнаграждения от 3 всякакъв вид и други преки или косвени разходи, известни на кредитора и задължителни за получаването на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

В конкретния случай неустойката по чл. 8 не е обусловена от забава при изпълнение на основното парично задължение, нито от настъпили конкретни вреди за кредитора. Тя е предвидена още при сключването на договора, размерът й е предварително фиксиран, начислява се автоматично при непредставяне на обезпечение в изключително кратък тридневен срок и е разсрочена за плащане заедно с всяка редовна погасителна вноска.

Самият погасителен механизъм показва, че кредиторът е очаквал нейното начисляване като обичайна част от цената на кредита, а не като извънредна последица от непредвидимо договорно нарушение.

Поставените условия за обезпечаване са тежки и кумулативни. От потребителя се изисква не само да осигури лица, отговарящи на множество критерии, но и допълнително вещно или лично обезпечение. Срокът от три дни обективно затруднява изпълнението, особено когато се изисква учредяване на ипотека, особен залог или издаване на банкова гаранция. При това кредитът е отпуснат преди предоставяне на обезпечението, което сочи, че кредиторът е извършил оценката си и е приел риска от договора, а клаузата за неустойка не обезпечава реално предоставянето на кредита, а създава допълнително парично задължение.

Не може да бъде споделено възражението, че сумата попада в изключението на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК само защото формално е означена като „неустойка“. При преценката е определящо действителното икономическо съдържание на плащането. Когато плащането е предварително предвидено, начислява се при фактически очаквана хипотеза, включено е в погасителния план и се събира успоредно с редовните вноски, то представлява разход, непосредствено свързан с кредита. Противното би позволило чрез наименуване на част от цената като санкция да се изключи тя от ГПР и да се обезсмисли задължението за прозрачност.

Неустойката от 2 188,34 лева представлява 62,52 % от размера на предоставената главница от 3 500 лева и почти удвоява договорното оскъпяване. Ако този разход бъде отчетен, общата тежест за потребителя съществено надхвърля посочените в договора ГПР 49,576 % и обща сума за плащане 4 595,66 лева. Следователно договорът не представя вярно и пълно икономическите последици от поетото задължение и не позволява на средния потребител да направи информиран избор и сравнение с други кредитни предложения.

По тези съображения е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на това изискване води до недействителност на договора за потребителски кредит. Недействителността произтича пряко от закона и не се преодолява от обстоятелството, че потребителят е подписал договора и Общите условия, нито от неизползването на правото на отказ. Подписът удостоверява волеизявление за сключване на договора, но не може да дерогира императивните изисквания за неговото съдържание и прозрачност.

Самостоятелно от това клаузата на чл. 8 излиза извън присъщите обезпечителна, 4 обезщетителна и санкционна функции на неустойката. Тя не е съобразена с възможни вреди от липсата на обезпечение, дължи се в пълен фиксиран размер независимо от добросъвестното обслужване на кредита и превръща неизпълнението на акцесорно задължение в източник на значителна печалба за кредитора. Предварителното й разсрочване към всички погасителни вноски потвърждава, че основната й функция е ценова. Поради това клаузата противоречи и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото създава значително неравновесие във вреда на потребителя.

Възражението за индивидуално уговаряне е недоказано. Обстоятелството, че ищцата е подписала предварително изготвен договор и погасителен план, не установява реално обсъждане и възможност да влияе върху съдържанието на клаузата. Ответникът, върху когото пада доказателствената тежест за индивидуалното договаряне, не е представил доказателства за проведени преговори относно вида на обезпечението, размера на неустойката или начина на нейното плащане.