Решение № 253 от 10.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен П.

Членове:

Валя Рушанова

Татяна Грозданова при участието на секретаря Марияна Кр. П.а в присъствието на прокурора Антоанета Н. Близнакова като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200200 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационната жалба на защитника на подс. Р. П. Б. срещу въззивната присъда № 24/13.12.2022 година по в.н.о.х.д. № 830/2022 година на Софийския апелативен съд.

В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Оплакванията за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила се отнасят до аналитично-оценъчната дейност на решаващия съд, която според касатора не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК като по отношение на престъплението по чл. 288 НК направените фактически изводи почиват на предположения. Нарушението на материалния закон се свързва със субективната несъставомерност на деянията на подсъдимата Б. като престъпления по чл. 288 НК и чл. 289 НК. В условията на алтернативност се иска върховната инстанция да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 или т. 5 НПК – или да оправдае подсъдимата и за двете престъпления, като за това по чл. 289 НК се излагат съображения и за малозначителност на деянието по чл. 9, ал. 2 НК или да отмени присъдата в обжалваните части и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебното заседание пред ВКС подс. Б. се явява с нов защитник, 1 който поддържа отправените с касационната жалба искания и пледира за оправдаването на подсъдимата Б. в касационното производство и за двете престъпления с аргумента, че при възприетата от съдилищата фактология подсъдимата би могла да носи дисциплинарна, но не и наказателна отговорност. Излагат се съображения за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Твърди се „огледално“ възпроизвеждане на отделни пасажи и страници от първоинстанционния съдебен акт в мотивите на въззивната присъда във връзка с престъплението по чл. 289 НК и неяснота в решението защо при идентично възприета фактология с първоинстанционния съд и доказателствен анализ без съществени отлики, контролираната инстанция е достигнала до извод за съставомерност на деянието по чл. 288 НК, за което подсъдимата е била първоначално оправдана. Съзира се и вътрешно противоречие в обжалвания акт по отношение на престъпното посегателство по чл. 289 НК спрямо Д. и спрямо Г.-И. след като за първото подсъдимата била призната за виновна, а за второто – оправдана.

Заявените с касационната жалба оплаквания за нарушение на чл. 14, ал.

1 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК относно обвинението по чл. 289 НК се обосновават с доводите, че въззивният съд е извел фактическите си изводи от само един пряк доказателствен източник – показанията на св. А. Д., мултиплициран в множество производни доказателства, голяма част от които се основават на слухове и коментари между колеги и на показанията на заинтересовани свидетели – административен ръководител, който не е безпристрастен поради явно заявено при разпита му негативно отношение към подсъдимата и прокурори, които са зависими от същия административен ръководител. Съдът игнорирал съобщеното от предходния административен ръководител на подс. Б., че ако е имало подобен опит за въздействие, той би имал ясен спомен за такъв инцидент и би предприел съответни мерки. Сочи се, че показанията на св. А. Д. не били подложени от решаващия съд на внимателен и прецизен анализ. В обобщение се настоява, че апелативният съд не е анализирал свидетелските показания от гледна точка на пълнота, изчерпателност, убедителност, вътрешна съгласуваност и логическа последователност, в резултат на което на едни доказателствени източници е отдадено приоритетно значение, а други са игнорирани.

С подобен характер са и оплакванията от аналитично-оценъчната дейност на въззивния съд във връзка с деянието по чл. 288 НК. Твърди се, че показанията на св. З. са оценени избирателно и фрагментарно по повод два правнозначими според защитника факти – че той не е съобщил на подсъдимата Б. в качеството й на дежурен прокурор името на водача на моторното превозно средство, предизвикал пътно-транспортното произшествие и непоследователността на свидетеля по въпроса какво е съобщил за здравословното състояние на пострадалата пешеходка. Според защитника проявената от този свидетел непоследователност и колебливост в различните му разпити и противоречието му с показанията на свидетелите К. и Ш. дискредитирали в тези части показанията му. Освен това съдът е кредитирал като достоверни показанията на свидетелите Г. и Г., но анализът 2 им бил непоследователен и ненадежден, тъй като не били обсъдени противоречията на показанията им с тези на свидетелите Е. и К..

В лична защита подс. Б. заявява, че според нея офанзивата на административния й ръководител и колегите й била предизвикана от спечеления от нея конкурс за повишаване в длъжност. Сочи, че от 2021 година е на постоянна длъжност в друга прокуратура и ръководството и колегите й са доволни от работата й, знаят за делото и й оказват необходимата подкрепа.

Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че при формиране вътрешното убеждение въззивният съд не е допуснал заявените с жалбата съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на събраните по делото доказателства. Сочи, че при установените по делото факти, материалният закон е правилно приложен, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на въззивния съд - в сила.

В последната си дума подс. Б. моли да бъде оправдана.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК, но е неоснователна, по следните съображения:

С присъда № 2/11.04.2022 година, постановена по н.о.х.д. № 476/2021 година, Специализираният наказателен съд признал подс. Р. П. Б. за виновна в това, че в периода от 27.01.2013 година до 31.01.2013 година в гр.

Благоевград склонявала длъжностно лице от прокурорските органи – А. Г. Д.

– младши прокурор при Районна прокуратура Благоевград, да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, закрепено в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, като прекрати наказателното производство по ДП № 66/12 година по описа на ОДМВР – Благоевград, пр. пр. № 978/12 г. по описа на РП – Благоевград, по което наказателно производство А. Г. Д. осъществявала функция на наблюдаващ прокурор и на основание чл. 289 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, условно, с изпитателен срок от три години по чл. 66, ал. 1 НК като я оправдал по обвинението да е склонявала Д. да наруши служебното си задължение по чл. 46, ал. 1 НПК, както и за периода от 01.01.2013 година до 26.01.2013 година и по правната квалификация на деянието й по чл. 26, ал. 1 НК.

Със същата присъда Специализираният наказателен съд оправдал подсъдимата по повдигнатите й пред съда обвинения и за извършени други 3 три престъпления - по чл. 283 НК – затова, че на неустановена дата през месец октомври 2013 година в гр. Благоевград, като длъжностно лице – прокурор в Районна прокуратура Благоевград, е използвала служебното си положение, за да набави за П. П. К. противозаконна облага, по чл. 288, пр. 2 НК – затова, че на 25.06.2015 година в гр. Благоевград, като орган на власт – прокурор в Районна прокуратура Благоевград, осуетила наказателно преследване срещу В. Г. Е. с цел да го избави от наказание, което му се следва по закон за деяние по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и по чл. 289 НК – затова, че на неустановена дата в периода от 01.07.2016 до 05.07.2016 година в гр. Благоевград склонявала длъжностно лице от прокурорските органи – Ц. Ж. Г.а – И., прокурор при Районна прокуратура Благоевград, да наруши свои служебни задължения във връзка с правораздаването, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 НПК и като наблюдаващ прокурор по ДП № 440/15 година на 01 РУ – Благоевград, пр. пр.

№1938/15г. на РП – Благоевград да прекрати наказателното производство.

По протест на прокурор от Специализираната прокуратура срещу оправдателната част и жалба на защитника на подс. Б. срещу осъдителната част, присъдата била проверена от Софийския апелативен съд. С присъда № 24/13.12.2022 година по в.н.о.х.д. № 830/2022 година, въззивният съд отменил първоинстанционния съдебен акт в частта относно оправдаването на подс. Б. по чл. 288, пр. 2 НК и на основание чл. 336, ал. 1 т. 2 НПК я признал за виновна в това, че на 25.06.2015 година в гр. Благоевград, като орган на власт – прокурор в Районна прокуратура Благоевград, осуетила наказателно преследване срещу В. Г. Е. с цел да го избави от наказание, което му се следва по закон за деяние по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок по чл. 66, ал.

1 НК. В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена.

Съдът определил на подс. Б. и общо наказание от шест месеца лишаване от свобода за престъпленията по чл. 289 НК и чл. 288, пр. 2 НК, чието изтърпяване отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

С оглед съдържанието на касационната жалба и развитите към нея в допълнение доводи от защитника на подс. Б. по повод престъплението по чл.

289 НК, за което подсъдимата е била призната за виновна и от двете инстанции, следва да се посочи, че съгласно чл. 347, ал. 1 НПК в обхвата на касационната проверка попада само тази част от въззивната присъда, с която е отменено оправдаването на подсъдимата Б. и тя е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 288, пр. 2 НК, както и частта, с която е потвърдено признаването й от първоинстанционния съд за виновна по чл. 289 НК, за това че е склонявала св. Д. да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването. Частта, в която Софийският апелативен съд е потвърдил оправдаването на подс. Б. за второ престъпление по чл. 289 НК, свързано със склоняването на св. Г.-И. да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването, е извън обхвата на касационния контрол, след като липсва надлежно сезиране на ВКС с жалба или протест. По тази причина оплакването на защитника на подсъдимата Б. в заседанието пред

4 касационната инстанция за съществуващо противоречие между правните изводи на контролирания съд по отношение на двете престъпни посегателства по чл. 289 НК, е непроверимо и не подлежи на обсъждане.

Оплакванията за допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъдат разгледани приоритетно, тъй като ако такива действително са налице, не би могло да се обсъжда наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Преценката дали материалният закон е правилно приложен е обусловена от това дали аналитично-оценъчна дейност на решаващия съд е извършена при спазване на процесуалните правила по чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК, защото се свързва с това дали установените от контролирания съд факти правилно са подведени към съответстващата им материалноправна норма.

По обвинението за престъпление по чл. 289 НК:

В касационната жалба оплакването за допуснато от апелативния съд нарушение на чл. 14, ал. 1 НПК по повод на деянието по чл. 289 НК само е маркирано като се твърди, че решаващият делото състав на въззивния съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото.