Решение № 21647 от 28.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21647 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110151036 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. Л. М. и А. Е. Д. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 36209/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу двамата длъжници – настоящи ответници, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за разделно заплащане /по ½ част всеки един от тях/ на следните суми: сумата от общо 1249,69 лева, представляваща доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 283,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 29.05.2024 г., сумата от общо 29,48 лева, главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо 6,88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2021г. до 29.05.2024 г.

1

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството им на собственици на процесния недвижим имот, са клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” АД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени.

По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите, както следва: 1/М. Л. М. – сумата от 624,84 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 1249,69 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 141,60 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 283,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 29.05.2024 г., сумата от 14,74 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 29,48 лева, представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,44 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 6,88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2021г. до 29.05.2024 г.; 2/А. Е. Д. - сумата от 624,84 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 1249,69 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г.

2 до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 141,60 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 283,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 29.05.2024 г., сумата от 14,74 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 29,48 лева, представляваща главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,44 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 6,88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2021г. до 29.05.2024 г. Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Д. е подал възражение, в което заявява, че от 40 години не живее в описаното в исковата молба жилище. Твърди, че притежава ¼ ид.ч. от същото по наследство от неговата майка М. М.а, но в жилището няма радиатори и не се отоплява. Моли за прекратяване на производството.

В срока по чл.131 ГПК ответникът М. М. е подал молба-обяснение, в която заявява, че не е абонат на ищцовото дружество, няма договорни отношения с него и не ползва услугите му. Сочи, че в жилището няма радиатори и моли за прекратяване на производството.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника – „Нелбо” ЕАД изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 36209/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено двамата длъжници-настоящи ответници да заплатят разделно /по ½ част всеки от тях/ на дружеството следните суми: сумата от общо 1249,69 лева, представляваща доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата от общо 283,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 29.05.2024 г., сумата от общо 29,48 лева, главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо 6,88 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2021г. до 29.05.2024 г.

3

С разпореждане от 29.07.2024 г. по ч.гр.д.№ 36209/2024 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че длъжниците са подали възражения срещу издадената заповед, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложен договор за продажба на държавен имот от 15.12.1970 г., от който се установява, че собственик на процесния недвижим имот е било лицето М.

Е.а М.а.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници е, че М. Е.а М.а е починала на 27.10.2020 г., като е оставила двама наследници по закон – съпруг и син.

По делото е приложен протокол от проведено на 13.09.2002 г. ОС на ЕС, където се намира процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Нелбо инженеринг“ ООД, както и договор от 17.09.2002 г. в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, както и издадените общи фактури през исковия период.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия, талон за отчет, съдържащи подпис на клиент, който не е оспорен по надлежния ред.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че исковия период включва три отчетни периода – 2020г./2021г., 2021г./2022 г. и 2022 г./2023 г. В имота е разпределяна ТЕ само от сградна инсталация, а за БГВ – по отчет на един водомер за топла вода. Вещото лице е констатирало, че от потребителя не са представени възражения/рекламации до ФДР във връзка с изготвените изравнителни сметки. През исковия период начислените от ищцовото дружество суми са съгласно действащите към момента нормативни документи. Вещото лице е констатирало още, че технологичните разходи в АС са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. От представените свидетелства за метрологичен контрол вещото лице е установило, че общия топломер е преминавал метрологични проверки, относими към процесния период.

4

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 1279,17 лева – главница, в т.ч. сумата от 29,48 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 290,08 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 6,88 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.