Решение № 1517 от 06.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8500/2024
- Вид
- Решение № 1517
- Подписан
- 06.03.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Стилияна Григорова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 511, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 82 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1517 гр. София, 06.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20241100108500 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на М. Б. С. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра му С. Б.а С.а при ПТП на 12.07.2020 г., ведно със законната лихва от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 72 190.15 лева обезщетение за имуществени вреди – пропусната полза от получаване на издръжка от родителите му Т. С.а и Б. С. за периода от 12.07.2020 г. до датата на подаването на исковата молба 23.07.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; сумите от по 3 200 лева месечна издръжка, която ищецът би получавал от 23.07.2024 г. до навършване на 25годишна възраст, ведно със законната лихва от първо число на месеца до окончателното изплащане.
Ищецът М. С. твърди в подадената от него искова молба, че на 12.07.2020 г. настъпило ПТП, вина за което имал водач на товарна композиция от влекач „Мерцедес“, модел „Актрос“ и прикачено полуремарке „Шмиц“, с турски регистрации. При инцидента загинали родителите на ищеца – Т. С.а и Б. С., и сестрата на М. С. – С. С.а. Ищецът изпитвал непреодолима тъга от загубата на сестра си, с която приживе обитавали една детска стая. Разликата им била 1 г. и 2 м., израснали заедно и имали близка духовна и емоционална връзка. С. и М. били трайно и силно привързани един към друг и споделяли общи интереси. Загубата на С. променила ищеца, който чувствал непримиримост, самота и отчаяние. Внезапната трагедия сериозно променила и отношението на 17-ния младеж към живота. На 07.01.2021 г. М. извършил неуспешен опит за самоубийство, последван от консултации с психиатри и 1 психолози. Въпреки това ищецът не възстановил обичайното си ежедневие и не успявал да се справи с травмата от загубата на С.. Неимуществените вреди оценява на сумата от 100 000 лева.
Със смъртта на родителите си М. С. се оказал лишен от осигуряваната от тях издръжка. Завършил средното си образование през юни 2023 г., след което бил записан като студент в Хамбург, Германия. За издръжката му били необходими разходи по 1 300 лева месечно за периода от 12.07.2020 г. до 31.08.2022 г., а до 30.09.2023 г. – по 2 000 лева месечно. От 01.10.2023 г. нараснали разходите за издръжката му като студент и месечната му издръжка възлизала на 3 350 лева до март 2024 г. и по 2 800 лева – до юли 2024 г.
След завеждане на исковата молба за месечната издръжка на ищеца били необходими по 4 000 лева.
Ищецът не разполагал със собствено имущество и нямал доходи, от които да осигури издръжката си. Месечната наследствена пенсия от майка му до юли 2024 г. била на обща стойност 18 909.85 лева.
Издръжката на М. след 12.07.2020 г., включително като студент, не би затруднила родителите му, които са били работоспособни и получавали добро заплащане. Майка му Т. С.а и баща му Б. С. осигурявали средствата за издръжката му в съотношение 70%:30%. След приспадане на наследствената пенсия от майка си, за периода от 12.07.2020 г. до 23.07.2024 г. М. С. е изгубил издръжка от родителите си в размер на 24 498.21 лева (по 1 300 лева месечно), за периода 01.09.2022 г. – 30.09.2023 г. – 21 610.64 лева (по 2 000 лева месечно), за периода 01.10.2023 г. – 31.03.2024 г. – 17 062.20 лева (по 3 350 лева месечно) и за периода 01.04.2024 г. – юли 2024 г. – 9 019.10 лева. Моли сумата на обща стойност 72 190.15 лева да му бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Моли съдът да определи и издръжка, която ответникът да му заплаща – по 3 200 лева месечно от датата на подаването на исковата молба до навършване на 25-годишна възраст или до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва от първо число на съответния месец до окончателното изплащане.
Към 12.07.2020 г. за т.а. „Мерцедес“ и полуремарке „Шмиц“ имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при труски застраховател. Не се установил негов кореспондент на територията на РБ. На 14.08.2020 г. при НББАЗ била заведена претенция, но до момента Бюрото не заплатило обезщетения за неимуществените вреди от смъртта на сестра му С. и имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от издръжка на М. С. от родителите му Т. С.а и Б. С..
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати исковите суми.
Ответникът НББАЗ е подал отговор, в който не оспорва валидността на 2 застрахователното правоотношение с турски застраховател, вината на водача на товарния автомобил и полуремарке с турски регистрации и че на 14.08.2020 г. ищецът е завел при НББАЗ претенции за заплащане на неимуществени вреди от смъртта на сестра си С. С.а.
Оспорва иска за неимуществени вреди като неоснователен, поради липса на особена житейска ситуация, извън обичайната за рода роднинска връзка, обосноваваща присъждане на обезщетение от смъртта на сестрата на ищеца.
Оспорва и искането за заплащане на имуществени вреди от пропусната издръжка от 12.07.2020 г. до 24.08.2024 г., както и твърденията, че М. С. учи в Хамбург, Германия, че месечните му доходи възлизат на посочените в исковата молба суми и че издръжката му като студент в Германия не би затруднило родителите му, като се позовава на осигурителните им доходи към 12.07.2020 г. Получаваната от М. С. наследствена пенсия компенсирала изцяло загубената от ищеца издръжка. Ищецът не съобразил и обстоятелството, че родителите са дължали издръжка на две деца. М. С. разполагал със свое имущество като наследник на родителите си – поземлен парцел и сграда в с.
Беренде извор.
Ответникът оспорва и искът за заплащане на издръжка в размер на по 3 200 лева месечно до навършване на 25-годишна възраст.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С определение от 04.12.2024 г. между страните по делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че за т.а. „Мерцедес“, модел „Актрос“ с рег.
№ **** и за прикаченото към него полуремарке „Шмиц“ с рег. № **** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с „TURKIE MOTORLU TAKSIT“ към 12.07.2020 г., че водачът Р.Г.Б. е виновен за настъпване на произшествието и механизма на ПТП и че на 14.08.2020 г. е заведена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С.а при ПТП на 12.07.2020 г.
Налице са предпоставките на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ за ангажиране на отговорността на НББАЗ поради наличието на валидно застрахователно правоотношение за увреждащото МПС по международната система за автомобилна застраховка на „Гражданска отговорност“ – зЕ. карта със застрахователно дружество без кореспондент на територията на страната. За вреди, настъпили на територията на чужда държава, в случая - Република България, отговорност носи НББАЗ.
3
Първият спорен по делото въпрос е свързан с материално правната легитимация на М. С. да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди – търпени болки и страдания от смъртта на сестра му С. С.а при процесното ПТП.
В т. 1 на постановеното ТР № 1/2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ПППВС № 5/1969 г. (низходящите, възходящите и съпруга, отглежданото дете и отглеждащото го лице, съжителстващите на съпружески начала), и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Според дадените от ВКС указания преценката се извършва във всеки конкретен случай, а обезщетение се присъжда само при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
По отношение на братята и сестрите е прието, че само формалната връзка на родство с починалия не е достатъчна, за да им бъде признато право на обезщетение. За да получат обезщетение, братята/сестрите следва да докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях и починалия е станала толкова силна, че те търпят от неговата смърт морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за отношенията между братя и сестри страдания и това от гледна точка на справедливостта обосновава в достатъчна степен основание да се направи изключение от очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на активно легитимираните лица. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице винаги, когато поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна – такава, каквато се предполага да е привързаността с най-близките, на които е призната активна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно горецитираните постановления. Правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек не може да бъде отречено, защото е в противоречие с принципа за справедливост по чл. 52 от 4
ЗЗД и с гарантираното в чл. 6, ал. 2 от КРБ и в чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Относно установените между ищеца и сестра му отношения са събрани гласни доказателства и заключение на съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Свидетелят Н.Г., леля на М. С., разказва, че ищецът и сестра му С. имали малка възрастова разлика – 1 г. и 2 м. До 10-годишна възраст били като близнаци – визуално и като поведение. Навсякъде ходели заедно. Живеели в една стая и в „Красна поляна“, и при баба им. Заедно учели уроците си и посещавали едно и също училище. Имали и общи приятели. Ваканциите си също прекарвали заедно и били неразделни във всичко. Като по-голяма, С. била пример за М.. Следвал я във всичко, с което тя се захванела. Четели едни и същи книги, а когато С. започнала да учи английски и немски, и М. я последвал. Въпреки че на ищеца повече му се отдавала математиката, продължил да учи немски език като сестра си. В решенията се влияел от това, по което се увличала сестра му. С. имала гости от Хамбург по програма на разменни начала от немската гимназия. След това тя отишла в Германия и тогава решила да продължи обучението си там. В нейна памет, след като завършил средно образование в България, М. отишъл да учи в Хамбург.
На погребението на родителите и на сестра си М. бил много тъжен, притихнал и затворен. Не искал да се отдели от ковчезите на майка си и на сестра си и се наложило да го изведат от залата.
С. била изключително красиво момиче, а по характер се отличавала със състрадателност и скромност. Умеела да рисува и участвала в изложби със свои картини. Имала отличен успех и не създавала проблеми на родителите си дори и в тинейджърска възраст.
Катастрофата отнела най-добрия приятел на М.. Приживе споделяли един приятелски кръг със С.. След смъртта й не желаел да се вижда с никого, нито да посещава места, на които е ходил със сестра си и с техни общи приятели.
Първоначално М. бил шокиран от вестта за смъртта на членовете на семейството си. Шест месеца по-късно направил опит за самоубийство.
Когато го намерили, мълвял името на сестра си. Често споменавал името й и това на майка си.
5
Сега М. продължавал да е тъжен и изнервен и често избухвал. В общата им детска стая при баба му цялата полица с книги била обградена със снимки, образуващи своеобразен олтар. Едва след две години и половина след смъртта им премахнал некролозите, които му действали травмиращо. Снимката на телефона му била обща семейна снимка.