Решение № 355 от 21.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Пловдив, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20215300503240 по описа за 2021 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Д. Х. Д. от с. К., общ.Първомай, обл.Пловдивска, чрез адв.С.М. против

Решение

260072/08.10.2021г. постановено по гр. д. № 350/ 2018г. по описа на Първомайски PC, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Н. Т. Т. от с. Г., Община Първомай, област Пловдив искове за признаване за установено, че е собственик на основание договор за покупкопродажба или при условие на евентуалност- придобивна давност, на източната част с площ от 1,407 дка от ПИ № 17484007099 по плана за земеразделяне, с начин на трайно ползване нива, с площ от 2.829 дка, четвърта категория на земята при неполивни условия, находяща се в с. Г., Община Първомай, област Пловдив, местност “****“, при описани граници, обозначена в червена колорация между точките 1,2,3,41 в скица - неразделна част от настоящото решение, като е осъден да заплати на ответника направените съдебно-деловодни разноски по делото. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на така 1 предявения иск. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Налице е писмен отговор от Н. Т. Т. от с .Г., област Пловдив, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, по съображения, основани на поддържаните обстоятелства за признато право на възстановяване на собствеността върху процесния имот на основание чл.11, ал. 2 от ЗСПЗЗ на бащата на ответника - Т. Т. като наследник на дядото на последния, след което се наложило същият да води и гражданско дело с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Изтъква се обстоятелството, че след влизане в сила на решението на Районен съд - Първомай въззиваемият предупредил всички наследници, включително и жалбоподателя, да не ползват имотите, по отношение на които съдът е признал правото на собственост на въззиваемия в стари реални граници на кадастрална основа, като наследник на Т. П.К.. Иска се въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна, като се претендира присъждане на разноски по делото.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Ищецът Д. Х. Д. от с.К., общин Първомай претендира притежавано право на собственост върху УПИ с площ от 2,829 дка, представляваща нива в землището на с.Г., община Първомай,обл.Пловдив, м.“****“, представляващ парцел 9 от масив 7, с имотен № 007099 по плана на земеразделяне, при описани граници. Правният си интерес от предявяване на установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК против ответника Н. Т. Т. от с.Г., общ.

Първомай е инициираната от ответника процедура за изземване на източната част на гореописания ПИ №***, с площ от 1,407 дка със Заповед от 15.01.2018г., издадена от А. А. П. - **** на Община Първомай. Ищецът основава претендираното право на собственост върху процесния имот главно на възмездна сделка от 2004г по нотариален договор за покупко-продажба от 17.11.2004г., обективиран в НА № 115/2004г по описа на СВ-Първомай, придобит от продавачите Я. С. П. и Б. И. Я. и който имот се е владял и ползвал до настоящия имот от ищеца. Алтернативно при условие, че се приеме, че ищецът не е придобил имота въз основа на покупко-продажбата, се 2 претендира същият да е станал собственик поради изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС във вр. с чл.70 ЗС с начален момент от 2004г. по отношение на целия имот от 2,829 дка , спрямо който ищецът владял и ползвал необезпокоявано за период повече от 10 години преди издаване решението на ОСЗ за възстановяване на Н. Т.. По отношение на претендираната собственост върху процесния имот ищецът е представил доказателства – нотариално удостоверен на 28.09.1998г. Договор за доброволна делба , въз основа на който праводателите на ищеца Я. П. и Б. Я. са основали собствеността си върху продавания имот по наследствено правоприемство от лицето П. И. П., починал на 29.04.1990г., по реституция с Решение № 06/ 08.12.1995г. на ПК - Първомай за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Г., общ. Първомай.

Ответникът с ОИМ е оспорил така предявения иск за собственост от ищеца, като е противопоставил обстоятелствата, че процесният имот е бил притежание на дядото на ответника преди смъртта му през 1915, когато имотът бил още в регулацията на с.К., а след възстановяването на зем. земи попадала в землището на с. Г.. Нивата не е била заявена от бащата на ответника, затова е бил предявен и уважен иск чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ . Поради възстановяване на собствеността на имота на дядото на ответника на трима различни собственика като ниви с №№ 0070*, 007* и 007*, които не са имали и преписки в ПК как е била възстановена собствеността, се наложило ответникът да води иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който е бил уважен, а решението на РС-Първомай потвърдено от ВКС на 08.11.2013г.

При постановяване на обжалваното решение районният съд е отчел задължителната съдебна практика относно конститутивното действие на решенията по чл.18ж, ал.1 и чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ по ТР№1/1997г. на ОСГК на ВКС, както и ТР 1/1997г. на ОСГК на ВКС относно правото на заинтересованите лица за разрешаването на възникнал в рамките на реституционната процедура относно принадлежността на материалното право към миналия момент на колективизация, на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. В тази насока е отчетен и безспорно установения по делото факт с оглед постановено и влязло в законна сила съдебно решение на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е било признато, че имотът, представляващ нива от 5,5 дка в 3 землището на с. К., а сега в землището на с. Г. , Пловдивска област, в местността „****“, заснет в КП на с. Крушево от 1929г., към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собственост на наследниците на Т. П. К., поч. на 16.11.1915г. Посоченото Решение № 604/ 02.04.2013г. по в. гр. д.№ 3035/ 2012г. по описа на Пловдивски ОС, с което след отмяната на постановено решение №4/ 10.01.2011г. по гр. д.№ 161/ 2007г. на Първомайски РС, е бил уважен предявеният от ответника иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, е влязло в законна сила на 08.11.2013г. , когато с Определение № 382/ 08.11.2013г. по гр. д. № 4817/ 2013г. по описа на ВКС – II ГО, не е било допуснато касационно обжалване. При тези доказателства правилно е прието, че след решаване на правния спор със сила на присъдено нещо, издаденото Решение №6/ 08.12.1995г. на ПК-Първомай е лишено от конститутивно действие, както и е отпаднала обвързващата доказателствена сила на издадения въз основа на него НА №175/ 1997г.по отношение признатото право на реституция на наследниците на лицето П. И. П., сред които и прехвърлителките Я. П. и Б. Я., след извършената доброволна делба на който претендиран имот същите го продали на ищеца през 2004г. В тази насока е отчетена отново задължителната съдебна практика по ТР №11/ 13г и ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС.

По предявеното на основание чл.79, ал.1 и ал.2 ЗС оригинерно придобивно основание отчетени са предпоставките за придобиване на собствеността по давност с непрекъснато владение в продължение на десет или пет години в зависимост от вида на владението - добросъвестно или недобросъвестно, характерните признаци на владението по чл.68, ал.1 ЗС от обективна и субективна страна с предвидената по чл.69 ЗС оборима презумпция, както и белезите на давностното владение за осъществяването му явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несъмнено, давностният срок по което започва да тече от установяването му и се прекъсва при условията на чл.81 ЗС и чл.116 ЗЗД. Съобразени са спецификите по отношение на имотите, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, за които с ТР №10/ 05.12.2012г. на ОСГК е прието изтеклата за тях придобивна давност да не се зачита и да започва да тече от 27.11.1997г.

Прието е на следващо място, че реституционната процедура по отношение на наследниците на Т. П. К. приключила след влизане в законна сила на Решение № 604/ 02.04.2013г. на 08.11.2013г., като съобразно правна 4 възможност по чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ при условията на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ същите са поискали от ОСЗ произнасяне чрез съобразяване с разрешението на гражданско правния спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, съобразно ТР №1/1997г на ОСГК на ВКС , в резултат на което е издадено ново Решение № 2-С / 19.12.2014г. за възстановяване на процесната част от имот № 007099 на наследниците на Т. П. К.. С оглед на това е прието, че най-ранният момент, от който е могло да тече придобивната давност за реституирания парцел е изтичането на 14-дневния срок от произнасянето на ОСЗ – 06.01.2015г., а найкъсният – вписването му в СВ-Първомай - 27.02.2015г. Прието е също така, че приобретателят би придобил собствеността с кратката давност, ако пет години след стабилизиране на противопоставимото му Решение от 19.12.2014г. на ОСЗ – гр. Първомай на 06.01.2015г. е осъществявал владение по изискванията на чл.70, ал.1 ЗС за добросъвестност – установено въз основа на правно основание, годно да го направи собственик, без към момента на неговото възникване да е знаел, че праводателят не е такъв при прилагане на предположението на чл.70, ал.2 ЗС. Въз основа на ТР №10/2012г. на ОСГК на ВКС е посочено запазване на владението в този му вид, дори и началото му да е преди влизането в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ или на решението почл.14, ал.7а ЗСПЗЗ, независимо от което броен от 06.01.2015г. до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство , срокът по чл.79, ал.2 ЗС не е изтекъл. Във връзка с евентуалното приемане на обратното разрешение е разгледано възражението за придобивна давност с оглед ангажираните в тази насока гласни доказателства в насока установяване на твърдението за осъществявано владение от момента на закупуването през 2004г. до 2015г. и след това като доказателствено необезпечени, на първо място поради това, че не са налице свидетелстващи документи за получената към момента на сделката фактическа власт, което не се презюмира от факта на сключване на сделката. В тази насока са ценени като подлежащи на кредитиране показанията на ангажирания св. Д. поради кореспонденията им с представените по делото доказателства във връзка с изземване от ищеца на процесния участък на датата 25.06.2018г. по молба на ответника от датата 05.05.2015г. за осъществявано владение от ищеца в периода 30.03. – 05.05.2015г. В този период е било манифестирано собственическо отношение към имота от ищеца чрез извършвани дейности по облагородяването му, който период се е явил недостатъчен считано от и 30.03.2015г за

5 претендираната изтекла придобивна давност.

Постановеното обжалвано решение е правилно обосновано в съответствие с доказателствения материал по делото , законосъобразно и при съобразяване със задължителната съдебна практика, поради което се фактическите и правни изводи се споделят от въззивната инстанция на основание чл.272 ГПК.

На основание чл.269 ГПК поддържаните идентични доводи от ищеца, въз основа на които се претендира придобиване правото на собственост върху процесния имот №007099 от по възмездна сделка от 2004г и при условията на евентуалност на оригинерно правно основание – изтекла в полза на ищеца придобивна давност, са неоснователни. Независимо, че до момента на влизане в сила на Решение № 604 от 02.04.2013г. по в.гр.д.№ 3035/ 2012г. по описа на Окръжен съд – Пловдив праводателите на ищеца Я. С. П. и Б. И. Я. да се явявали надлежно легитимиращи се собственици по предвидения ред, с решаването на възникналия спор за материално право със сила на присъдено нещо, черпените от наследството на лицето П. И. П. права са отречени по надлежния ред и с правно основание по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. С оглед на това и в полза на ищеца не се явява възникнал вещно-транслативния ефект на възмездната прехвърлителна сделка от 2004г, в резултат на което същият не е придобил вещни права върху целия процесен имот от 2,829 дка, вкл. процесната част от имот № *** от 1,407 дка, в землището на с.Г., м.“****“.