Решение № 191 от 02.09.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Враца, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500734 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 14541/28.10.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на В. Х. И., с ЕГН ********** от *** - ответник в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 28.10.2024 г., лично от страната против Решение №639/14.10.2024 г. на Районен съд Враца, Гражданско отделение 8-ми състав по гр.д.

1948/2024 по описа на Районен съд Враца в частта в която исковете са уважени.

С обжалваното решение първоинстанцинният съд е признал за установено по отношение на В. Х. И. с ЕГН ********** от ***,че дължи на „Топлофикация-Враца” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от изп. директор Р. И. М., част от сумите по издадената по ч.гр. дело №1069/2024 г. на ВРС заповед за изпълнение №649/ 11.04.2024 г.,а именно: 648.75 лв.- главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за жилището на адреса за периода 31.10.2021 г.-30.04.2023 г.; законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2024 г. до изплащане на вземането;140.59 лв.-лихва от 30.11.2021 г. до 04.04.2024 г. като е отхвърлил предявения установителен иск в останалата му част/за останалите суми по заповедта за изпълнение/,като неоснователен и недоказан.

В частта за разноските първоинстанционният съд е осъдил В. Х. И. с ЕГН ********** от *** да заплати на „Топлофикация-Враца” ЕАД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Р. И. М., 71.85 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №1069/2024 г. на ВРС, както и 288.22 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

1

Оспорва заключението на вещото лице по изготвената и приета като доказателство пред първата съдебна инстанция съдебно счетоводна експертиза.

Същото било неправилно, тъй като било изготвено въз основа на частни свидетелстващи документи, изготвени от ищеца - фактури.

Оспорва изводите, че не бил предоставен достъп до имота за отчитане на измервателните уреди, тъй като по делото има доказателства, че такова отчитане е било направено за съседния ***.

Оспорва отчетените показанията на водомера за периода от месец 10.2018 година до месец 02.2019 година. Намира показанието 168 лв. кубически метър за прекалено високи за жилище, което не се обитава. Оспорва методиката, по която служебна числено ползване на вода при неотчитане на уредите за измерване.

Оспорва точното отчитане на показанията за помещения кухня, както и че не бил предоставен достъп за отчитане на уредите в това помещение.

Оспорва изчисленията на вещото лице с сградната инсталация, като счита, че не следва да заплаща цена на сградна инсталация за притежаваната от ищеца гаражна клетка от 37 кубични метра, която не била отопляема.

Твърди, че ищецът не бил извършил пълно и главно доказване, не бил доказал изобщо положителните факти, за които носи задължението да докаже, поради което и с оглед твърдените процесуални нарушения на първоинстанционния съд намира постановеното решение в частта, в която са частично уважени претенциите на ищеца за неправилно и моли да бъде отменено.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

Ответникът по жалбата не подава отговор на жалбата.

В съдебно заседание по делото пред въззивния съд въззивникът се явява лично и поддържа жалбата като оспорва отопляемия обем на апартамента, тъй като за идентичен апартамент бил посочен различен отопляем обем. Представя сметки към фактури от 31.10.2024 г. за доставена топлинна енергия и битово горещо водоподаване за *** във *** в които отопляемият обем на имотите посочен като 107, съответно 144 куб. м.

С представени в единственото открито съдебно заседание пред въззивния съд писмени бележки оспорва като неверни констатациите за липса на осигурен достъп до имота, тъй като за съседни имот бил осигурен достъп и било извършено реално отчитане.

Твърди, че бил подменил в тримесечен срок от получаване на констативен протокол водомера за питейна вода, но топлинният счетоводител не отразил това.

Оспорва извода на вещото лице, че обемът на топлоснабдения имот е 144 куб. м., тъй като не била ясна доказателствената стойност на документа въз основа на който е направен извода. Съобщенията към фактурите са приети като доказателство по делото.

В съдебно заседание по делото пред въззивния съд въззиваемото дружество не изпраща представител.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Първоинстанционното дело е образувано по предявен на 18.06.2024 г. от „Топлофикация-Враца” ЕАД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Р. И. М., чрез пълномощник В. Д. Н. юрисконсулт, против В. Х. И. с ЕГН ********** от *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във 2 връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се, че за периода 31.10.2021 г.-30.04.2023 г., ответникът дължал на ищеца сумата от 677.07 лв. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, за жилището на адреса. Със заявление на основание чл.410 от ГПК, ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението, ведно с 146.91 лв.-обезщетение за забавено плащане. Доколкото по образуваното ч.гр. дело №1069/2024 г. ответникът бил възразил против заповедта и на ищецът било указано да предяви иск, което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи/сумите по заповедта/ : 677.07 лв. главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за жилището на адреса за периода 31.10.2021 г.-30.04.2023 г.;146.91 лв.-лихва от 30.11.2021 г. до 04.04.2024 г.; законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2024 г. до изплащане на вземането.

Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни

Поддържа се, че съгласно нот. акт №152 том І дело №451/1986 г., ответникът бил признат за собственик на жилище с площ от 110 кв.м. През процесния период, жилището било разделено на два отделни апартамента, във връзка с което в ищеца били открити независими партиди. Процесното жилище се ползвало инцидентно.

Отопляемият обем, заложен в дяловото разпределение за процесния имот, бил в размер на 144 куб.м., което не отговаряло на реалния такъв. Несъответствието водело до некоректно разпределение и съответно неоснователно завишиване на сметките на ответника.

За процесния период в месечните отчети в графа ”Старо” била записана стойност 0.000 и реално натрупаната топлинна енергия всеки месец се начислявала многократно и за предходните отчетни периоди. В резултат на описаното отчитане за ответника възниквало задължение за плащане на количества топлинна енергия, които реално не бил потребил.

На проведено общо събрание на 12.12.2001 г. на живущите в блока било взето решение процентът за разпределение на общите разходи да бъде 30%. На проведено общо събрание на 27.10.2022 г. на живущите в блока било взето решение процентът за разпределение на общите разходи да бъде 20%.Решенията били предоставени на ищеца. Въпреки това, през процесния период на ответника били начислявани над 50% енергия за отопление на сградна инсталация.

За да уважи частично предявените искове първоинстанционният съд е приел наличието на правоотношение между страните, доколкото въззивникът е собственик Съгласно нот. акт №152 том І дело №451/1986 г., на жилище с площ от 110 кв.м., че жилището е разделено на две части и в процесния период за всяка от тях е открита отделна партида. Приел е за доказан отопляемият обем, заложен в дяловото разпределение за процесния имот, бил в размер на 144 куб.м., което не отговаряло на реалния такъв.

Прел че, че при доказано при доказано право на собственост върху топлоснабдения имот е налице правоотношение предоставяне на топлинна енергия за имота.

Отчел е, че на проведено общо събрание на 12.12.2001 г. на живущите в блока било взето решение процентът за разпределение на общите разходи да бъде 30%.На проведено общо събрание на 27.10.2022 г. на живущите в блока било взето решение процентът за разпределение на общите разходи да бъде 20%.Решенията били 3 предоставени на ищеца. Въпреки това, през процесния период на ответника били начислявани над 50% енергия за отопление на сградна инсталация.

Отчел е, че за целия процесен период е доставената топлинна енергия е отчетена на база.

Кредитирал е частично заключението на вещото лице и както е съобразил, че ответникът не е изчислил коректно сумите поради неправилно определен процент на сградна инсталация, първонстанционният съд служебно е преизчислил дължимите суми съобразно 20 % сградна инсталация.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо. Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Видно от представеното ч.гр. дело №1069/ 2024 г. по описа на ВРС на 10.04.2024 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 677.07 лв. главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за жилището на адреса за периода 31.10.2021 г.-30.04.2023 г.;146.91 лв.-лихва от 30.11.2021 г. до 04.04.2024 г.; законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2024 г. до изплащане на вземането; разноските по делото-25 лв. държавна такса и 50 лв. юрк. възнаграждение. Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви и изравнителни сметки.

Подадено е възражение от длъжника за недължимост на сумите, поради което и е образувано първоинстанцинното дело за установяване на дължимост на вземанията за които е издадена заповед за изпълнение, решението по което е предмет на въззивната проверка.

Като допустими и относими доказателства по първоинстнционното дело са представени справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника за периода от 31.10.2021 до 30.04.2023 г.; Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ”Топлофикация-Враца” ЕАД на потребителите в гр.

Враца; протокол от 27.10.2022 г. от Общо събрание на собствениците в етажна собственост ***; списък на собствениците в етажната собственост, участвали в ОС; справки за дялово разпределение, касаещи *** в *** вх.А абонат №6639/ответника/; фактури с доставчик ищеца и получател ответника, касаещи апартамента; констативен протокол във връзка с проверка на уреди за дялово разпределение от 17.11.2022 г.; справки за дялово разпределение; протокол от демонтаж/монтаж на водомер от 17.03.2023 г.; уведомителни писма за подмяна на уреди; талон за отчет на уреди; договор от 07.09.2004 г. между топлинния счетоводител и Етажната собственост; протокол от 06.09.2004 г. от ОС на ЕС.