Решение № 1522 от 16.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1522 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана А. Станева като разгледа докладваното от Светлана А. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300503238 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №40447/06.12.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника В. Ч. С., ЕГН **********, от град ***, със съдебен адрес *****, чрез адв. М. Г., срещу постановление от 08.10.2024 г. по изпълнително дело №*** г. по описа на ДСИ при РС Пловдив, с което в тежест на С. са възложени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя, в размер на 400 лв.

Твърди, че постановлението е незаконосъобразно и иска да се отмени. Излага подробни съображения, че не следва да се заплащат разноски в полза на взискателя, като направените по изпълнителното дело не следва да са в тежест на длъжника. Ако не се възприеме това виждане, да се определи възнаграждение в размер на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело.

Взискателят Д. М. чрез адв. М. К. излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага доказателства.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като излага съображения за твърденията си.

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК, 1 подлежи на обжалване.

Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие от изпълнителното дело установи следното:

Изпълнително дело (ИД) №*** г. по описа на ДСИ при ПдРС е образувано на *** г. по молба на Д. М. срещу В. С. с приложен изпълнителен лист за осъществяване на лични отношения с малолетно дете, определени по привременни мерки. Приложен е договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Отбелязано е заплащане на сумата от 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.

С молба от 14.06.2024 г. взискателят е поискал от ДСИ налагане на глоба на С., тъй като е препятствала срещите на бащата с детето на 08.06. и на 09.06.2024 г. С нова молба от 28.06.2024 г. отново е поискал налагане на глоба, тъй като е препятствано осъществяване на среща с детето на 22.06. и 23.06.24 г.

С молба от 11.07.2024 г. от взискателя са претендирани разноските, направени по делото, като е поискано проучване на имуществото на длъжника.

С молба от 13.08.2024 г. длъжникът е възразил срещу присъждане на разноски по изпълнителното дело.

С атакуваното постановление от 08.10.2024 г. ДСИ е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно, като е определено такова в размер на 400 лв.

С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:

Длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Не се възприемат доводите на жалбоподателката, че заповедта за защита е пречка бащата да се среща с дъщеря си. Заповед по отношение на детето няма, като не съществуват пречки М. да се среща с дъщеря си. Нещо повече – налице са данни, че, въпреки предприетите действия – изменение на режима на лични отношения и осъществяване на режима на лични отношения (съобразно изменението от 03.10.24 г.) от Интегриран център за социални услуги към Консултативно бюро „***“, не се оказва необходимото съдействие от С..

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените случаи, какъвто настоящия не е.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед характера на извършеното определеното възнаграждение на 2 пълномощника на взискателя не е прекомерно на свършената работа.

Чл.79, ал.1, т.3 от ГПК определя кои от разноските в изпълнителното производство се поемат от длъжника, а именно тези, които са се явили необходими. Такива разноски за адвокатско възнаграждение се явяват тези за образуване на изпълнителното производство - по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 200 лв. В случая се дължат разноски и за водене на делото, доколкото от адв. К. са извършвани действия. Работата на пълномощника на взискателя не е приключена с депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело, а са налице активни действия на пълномощника.

Заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лв. (след редуцирането му от ДСИ) следва да се поеме от длъжника изцяло, тъй като съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото.

Възражението срещу определените разноски за адвокатска защита на взискателя е неоснователно.

По изложените съображения жалбата е неоснователна.

В настоящето производство разноски не се дължат.

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

Пловдивският окръжен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №40447/06.12.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника В. Ч. С., ЕГН **********, от град ***, със съдебен адрес *****, чрез адв. М. Г. срещу постановление от 08.10.2024 г. по изпълнително дело №*** г. по описа на ДСИ при РС Пловдив, с което в тежест на С. са възложени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя, в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3