Решение № 30 от 29.01.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Стара Загора, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Нели П. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20245530203112 по описа за 2024 година Образувано е по жалба на Т. Г. Т. ЕГН **********, чрез адв. С. П. от АК Пловдив против Електронен фиш серия К №9666447, издаден от ОД на МВРСтара Загора, с който, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Депозира писмено становище, с което поддържа жалбата и доводите, изложени в нея.

За ответника по жалбата ОД на МВР- Стара Загора, редовно призовани, не се явява представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната старши юрисконсулт Светла Русева, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 07.08.2024 в 13:35 часа, в гр. Стара Загора, по бул. „ 1

Св. П. Евтимий“ до фирма „ Ел.- контрол“, с посока на движение към гр.Димитровград, е управлявал лек автомобил „БМВ СЕРИЯ Х“ с рег.№ ***, като при ограничение на скоростта от 50км/ч въведено за населено място, същият е заснет с АТСС TFR1-M да се движи със скорост от 67 км/ч., при отчетен толеранс от минус 3 км от измерената скорост, с което е нарушил нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП. С издадения от ОД на МВР Стара Загора ЕФ серия К №9666447, на нарушителя, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лева.

Видно от справка за регистрация, собственик на процесното МПС е „ВМВ-444“ ЕООД с Булстат **** /л.13/, което се представлява от Т. Г. Т., съгласно данни от търговския регистър /л.15/. Последният е санкциониран с обжалвания ЕФ именно в качеството си представляващ „ВМВ-444“ ЕООД с Булстат ****, чиято собственост е процесният лек автомобил.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 14.10.2024г., съгласно отразеното в АИС АНД/л.14/, а жалбата против него е подадена на 23.10.2024г., т.е. в срок при което е процесуално допустима, доколкото е депозирана и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ пред компетентния районен съд.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е основателна, поради следното:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на електронния фиш са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон, което обуславя отмяна на обжалвания акт.

На първо място, се установи категорично, че процесният ЕФ е издаден в драстично нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, т.к. от предоставената от АНО преписка става ясно, че за използването на АТСС на инкриминираната дата, час и място не е бил съставен протокол. Предоставеният такъв /л.17/ е с дата на използване 07.08.2024г., но с начален час 15:10ч. и точно местонахождение на използваното АТСС - път II- 66 км 42+000 в посока гр. Нова Загора.

Жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на 07.08.2024г. в 13:35 ч. в гр. Стара Загора, по бул. „ Св. П. Евтимий“ до фирма „ Ел.контрол“, с посока на движение към гр.Димитровград. При липсата на такъв протокол последващите действия на контролните органи, се явяват предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина на използване на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение.

С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е въведено задължение за контролния орган при всяко използване на мобилно АТСС да 2 съставя протокол съгласно приложението. Предвидено е протоколът да се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол /чл. 10, ал. 2/, като при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта е предвидено протоколът да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В настоящия случай, въпреки въведеното императивно задължение за съставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, такъв протокол липсва. Изискването за съставянето на протокола не е самоцелно, тъй като той изпълнява важна доказателствена функция в процеса. Липсата на редовно съставен протокол означава и липса на доказателство по делото за спазването на нормативно предвидения ред за установяване на нарушението чрез използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Същевременно доказателствената тежест в процеса се носи единствено от АНО, поради което той следва да понесе и последиците от доказателствената непълнота за законосъобразното провеждане на процедурата. Доколкото изискването за попълване на протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата е установено като елемент от процедурата при използване на мобилно АТСС за контрол, то несъставянето му винаги ще съставлява процесуално нарушение.

Настоящият съдебен състав приема, че това нарушение е от категорията на съществените, поради което то влече незаконосъобразност на ЕФ, издаден в резултат на така опорочената процедура, именно защото протоколът служи като доказателство за редица съществени за преценката за законосъобразното провеждане на производството обстоятелства, които не могат да бъдат установени по друг начин.

Съставянето на протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата е задължително, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, мястото на контрол и месторазположението на техническото средство, посоката на движение на контролираните МПС, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно въведените ограничения на скоростта на движение, режима на измерване, начало и край на работа, дали техническото средство, с което е било заснето нарушението, е използвано от служител, оправомощен да борави с такива средства, къде е било разположено техническото средство - в лек автомобил, на мотоциклет или е било временно разположено на пътя, във време на движение ли е направено заснемането или не, доколкото е предвиден различен ред за ангажиране на отговорността в тези случаи.

В заключение, не би могло да се приеме, че несъставянето на протокол по чл.10, ал. 1 от Наредбата не е процесуално нарушение от категорията на съществените. Противното би обезсмислило съществуването на разпоредбата, както и необходимостта от попълването за в бъдеще на посочения протокол при използването на мобилни АТСС за контрол, ако липсата на протокола не влияеше съществено на законосъобразността на процедурата. Подобно становище от гледна точка на последиците си би могло да се равнява и на 3 мълчалива отмяна на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. Същевременно трайна е съдебната практика на административните съдилища в страната относно характера на липсата на съставен протокол по Наредбата като самостоятелно съществено процесуално нарушение - Решение № 2406 от 19.12.2016 г. по к. а. н. д. № 2827/2016 г. на Административен съд - Пловдив; Решение № 2017 от 28.10.2019 г. по к. а. н.д.

№ 2314/2019 г. на Административен съд - Варна; Решение № 115 от 22.10.2019 г. по к. а. н. д. № 119/2019 г. на Административен съд - Ямбол; Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к. а. н. д. № 146/2017 г. на Административен съд Пазарджик; Решение № 32 от 20.02.2019 г. по к. а. н. д. № 5/2019 г. на Административен съд - Кърджали; Решение № 533 от 08.05.2018 г. по к. а. н. д.

№ 228/2018 г. на Административен съд София - област; Решение от 18.11.2019 г. по к. а. н. д. № 97/2019 г. на Административен съд - Силистра; Решение № 273 от 25.10.2019 г. по к. а. н. д. № 246/2019 г. на Административен съд Кюстендил.

Всичко казано до тук налага отмяна на обжалвания ЕФ. По тези съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В разпоредбата на чл. 144 от АПК е предвидено, че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. В чл. 78, ал. 1 от ГПК законодателят е посочил, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иск. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000,00 лева е в размер на 400,00 лева. С оглед гореизложеното, предвид обстоятелството, че НП е частично отменено, както и съобразявайки чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредбата, следва, че минималното възнаграждение за оказаната на жалбоподателя адвокатска защита по настоящото производство следва да бъде в размер на 400,00 лева, тъй като наказателното постановление е частично отменено и делото не представлява фактическа и правна сложност. В настоящия случай се претендират разноски в размер на 400,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в становището, е неоснователно. Ето защо съдът 4 следва да присъди разноските в пълен размер от 400,00 лева, съгласно представените по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 15.10.2024 год. (л. 5 от делото).

Воден от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №9666447, издаден от ОД на МВРСтара Загора, с който, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на Т. Г. Т., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лева, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати в полза на Т. Г. Т., ЕГН ********** от с. Бъдеще, общ. Стара Загора, разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5