Решение № 21044 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21044 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20231110153121 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ................. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. С. Б. за заплащане на сумите, както следва: сума в общ размер 1404,28 лв., представляваща сбора от сумите:

1382,58 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ................., находящ се в ..................., за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /10.05.2017 г./ до плащането и 21,70 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /10.05.2017 г./ до плащането; сума в общ размер 264,35 лв., представляваща сбора от сумите: 259,85 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 19.04.2017 г. и 4,50 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 19.04.2017 г. След подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове срещу Й. С. Б. за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Й. С. Б., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че не е собственик на имота или на идеална част от него. Излага, че имотът е придобит с ..............дина от ................. С., по време на брака му с .................. С.а. Посочва, че ................. С. е починал на 17.08.1999 г., а .................. С.а е починала на 01.07.2013 г. Излага, че след тяхната смърт, недвижимият имот е наследен от техния син С. Д. С..

Посочва, че дъщеря им .................. Д.а Б. е починала преди родителите си – на 27.08.1987 г. Твърди, че не е наследник на .............. С.и, тъй като с Решение от 01.02.1994 година на Софийски районен съд по гр.д. 1768/93 г. по описа на СРС, 37 състав е осиновена в условията на пълно осиновяване от ..................

Б.. Излага, че съгласно правилата на чл. 101, ал. 1 от СК /отм./, при пълно осиновяване правата и задълженията между осиновения и неговите родни по произход се прекратяват. Включително и по отношение на наследяването.

Счита, че след нейното осиновяване през 1994 г. няма правна възможност да придобие право на собственост по наследство и по право на заместване на наследството на своите баба и дядо по биологична линия. Излага, че няма качеството наследник, нито собственик на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е направил искане за привличане на С. Д. С. като трето лице-помагач на негова страна. При условията на евентуалност е предявен и обратен иск срещу посоченото лице.

С разпореждане № 52322/09.04.2024 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от Й. С. Б., в условията на евентуалност с главните искове, обратен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД срещу привлеченото като трето лице-помагач на страната на ответника лице – С. Д. С.. Твърди се в обратната исковата молба, че Й. С. Б. не е наследник по закон на .............. С.и, тъй като с Решение от 01.02.1994 година на Софийски районен съд по гр.д. 1768/93 г. по описа на СРС, 37 състав преди настъпване на наследственото правоприемство, е осиновена в условията на пълно осиновяване от .................. Б.. Твърди се, че С.

Д. С. е единствен наследник по закон на ................. С.а и съответно - единствен собственик на недвижимия имот през процесния период. Ищецът по обратния иск твърди, че никога не е живяла в процесния имот, а през процесния период дори не го е посещавала, още по-малко - да е ползвала топлинна енергия.

Имотът се ползвал от нейните биологични баба и дядо, а след тяхната смърт от нейния вуйчо - брат на биологичната й майка и ответник по обратния иск С. Д. С.. Счита, че ползвателят на имота дължи режийните разходи за ползване и ако Й. Б. бъде осъдена да заплати тяхната стойност, ще се осъществи общият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, тъй като с тази сума ответникът по обратния иск ще се е обогатил неоснователно, а ищецът по обратния иск – обеднил. Отправя искане, в случай че съдът уважи главните искови претенции, да осъди ответника по обратния иск да й заплати сумата от общо 1668, 63 лв. (сбор от стойността на претендираните главници и мораторни обезщетения), ведно със законната лихва, както и сторените по 2 делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по обратния иск – С. Д. С..

Третото лице помагач на страната на ищеца – ..................., не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съдът намира, че ищецът, чиято е доказателствената тежест за този правнорелевантен факт, не е провел пълно и главно доказване ответникът Й.

С. Б. да е потребител на топлинна енергия за процесния ................., находящ се в .................., през исковия период, с оглед изричното оспорване на това обстоятелство с отговора на исковата молба.

От приетия по делото като писмени доказателства документи - .............. и удостоверения за наследници, се установява, че процесният имот е придобит с .............. от ................. С. по време на брака му с .................. С.а. ................. С. е починал на 17.08.1999 г., а .................. С.а е починала на 01.07.2013 г. След тяхната смърт, недвижимият имот се наследява от техните наследници по закон – син С. Д. и дъщеря .................. Д.а Б.. .................. Д.а Б. е починала на 27.08.1987 г. т.е. преди родителите си ................. С., починал на 17.08.1999 г., и .................. С.а, починала на 01.07.2013 г., поради което и по силата на чл. 10, ал. 1 ЗН същата се замества в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Към датата на смъртта на ................. С.а, ответникът по делото – Й. С. Б., не е наследник на своята биологична майка .................. Д.а Б., а с това не е наследник по право на заместване на .................

С.а, тъй като видно от приетото по делото,неоспорено от страните, влязло в сила решение от 01.02.1994 г., постановено по гр.д. 1768/1993 г. по описа на СРС, 37 състав Й. С. Б. е осиновена в условията на пълно осиновяване от .................. Б.. Съгласно правилата на чл. 101, ал. 1 СК, при пълно осиновяване правата и задълженията между осиновения и неговите роднини по произход се 3 прекратяват. Следователно, ответникът Й. С. Б. след нейното осиновяване през 1994 г. не е наследник по право на заместване на ................. С.а и не е придобила право на собственост върху процесния имот, нито е наследник на задължения по отношение на същия.

С оглед изложеното, съдът намира, че през процесния период ответникът – Й. С. Б., не е бил нито собственик, нито вещен ползвател на процесния имот, съответно не е потребител на топлинна енергия, доколкото не се установява и да е ползвала имота на друго основание и да е сключила с ищеца договор за доставка на топлинна енергия, поради което и исковете за заплащане цената на топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.

По предявения в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД

С оглед отхвърляне на предявените от ищеца срещу ответника Б. искове в цялост, не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по предявения от Й. С. Б., в условията на евентуалност с главните искове, обратен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД срещу привлеченото като трето лице-помагач на страната на ответника лице – С. Д. С..

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът Б.. В конкретния случай страната е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство в размер 640 лв. и 150 лв. за явяване в открито съдебно заседание на 05.11.2025 г., съгласно представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК. От приложения на л. 162 от делото договор за правна защита и съдействие се установява, че договореният между страните адвокатски хонорар подлежи на заплащане по посочена в договора банкова сметка. Доколкото в процесния случай сключеният договор няма характеристиките на разписка за получените суми, както и предвид обстоятелството, че до приключване на устните състезание пред настоящата съдебна инстанция ответникът не е представил доказателства за реалното заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че претенцията на страната за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение като недоказана – в този смисъл са и задължителните указания, дадени в ТР № 3/2016 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ................., срещу Й. С. Б., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Й. С. Б., ЕГН **********, дължи на ................., сумите, както следва: сума в общ размер 1404,28 лв., представляваща сбора от сумите:

1382,58 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ................., находящ се в ..................., за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и 21,70 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.; сума в общ размер 264,35 лв., представляваща сбора от сумите: 259,85 лв.

– лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 19.04.2017 г. и 4,50 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 19.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29558/2017 г. по описа на СРС, 119 състав.