Решение № 364 от 22.06.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Разград, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20263330100344 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са следните искове: главен иск за връщане на наетите движими вещи — 150 броя метални строителни подпори (хюнебеци), предоставени по договор за наем от 12.08.2024 г.; цената на иска: 1917,34 евро (3750 лв.), представляваща стойността на вещите; правната квалификация е по чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД – иск на наемодателя срещу наемателя за връщане на наетата вещ след прекратяване на договора за наем; евентуален иск, предявен при условие че връщането на вещите е невъзможно поради погиване, унищожаване, изгубване или друго обстоятелство, препятстващо реалното им връщане за заплащане на стойността на наетите вещи, цена на иска: 1917,34 евро (3750 лв.); правна квалификация: чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД – иск за парично обезщетение вместо реално изпълнение на задължението за връщане на наетите вещи, при невъзможност за връщането им; осъдителен иск за заплащане на обезщетение за ползване на наетите вещи след прекратяване на договора за наем; цена на иска: 4908,40 евро (9600 лв.); правна квалификация: чл. 236, ал. 2 ЗЗД – иск за обезщетение за ползване на наетата вещ след прекратяване на договора въпреки противопоставянето на наемодателя.

С искова молба „БОР ГРУП“ ЕООД с ЕИК 205656284, със седалище и адрес на управление: гр. Р.*****, представлявано от управителя Б. Й. Б., действащ чрез пълномощника му, съдебен адрес: гр. Р.****** срещу Р. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В.********, са предявени следните искове:

Главен иск за връщане на наетите с договор за наем от 12.08.2024 г. движими вещи – 150 броя метални строителни подпори (хюнебеци), цена на иска 1917,34 евро (3750 лв.) – стойността на наетите 150 броя метални строителни подпори;

Евентуален иск спрямо главния иск за заплащане стойността на наетите 1 вещи при невъзможност същите да бъдат върнати, с цена на иска 1917,34 евро (3750 лв.) – стойността на наетите 150 броя метални строителни подпори;

Самостоятелен иск за заплащане на обезщетение за продължило ползване на наетите вещи след изтичане на наемния договор на 12.10.2024 г. от по 306, 77 евро (600 лв.) месечно за срок от 16 месеца до 12.02.2026 г., с цена на иска 4908,40 евро (9600 лева).

На 12.08.2024 г. между страните бил сключен договор за наем, по силата на който предоставил на ответника за временно ползване 150 броя метални строителни подпори (хюнебеци). За предаването на вещите бил съставен приемо-предавателен протокол от същата дата. Първоначално договорът бил сключен за срок от 30 дни — до 12.09.2024 г., при уговорена наемна цена в размер на 600 лв., която ответникът заплатил в брой. След изтичане на първоначалния срок страните постигнали съгласие срокът на договора да бъде продължен с още 30 дни — до 12.10.2024 г., като ответникът отново заплатил наемната цена от 600 лв. Ищецът твърди, че страните уговорили след изтичане на допълнителния срок, ответникът да върне наетите строителни подпори и договорът да бъде прекратен. След 12.10.2024 г. обаче ответникът не върнал вещите. Ищецът сочи, че многократно го търсил по телефона, като при един от разговорите му напомнил, че договорът е прекратен, както и че при невръщане на вещите ще му дължи обезщетение. Ответникът обещал да върне вещите, но впоследствие преустановил комуникацията и не върнал подпорите.

По повод поведението на ответника ищецът подал жалба, по която била образувана прокурорска преписка с вх. № 2169/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Русе. С постановление от 12.05.2025 г. било отказано образуване на досъдебно производство поради гражданскоправния характер на спора.

Ищецът твърди, че към момента на предявяване на исковата молба ответникът продължава да държи предоставените под наем движими вещи и не ги е върнал.

При условията на евентуалност, ако вещите са погинали или връщането им е невъзможно, претендира заплащане на тяхната стойност. С уточнителната молба ищецът е посочил, че стойността на 150 броя метални строителни подпори възлиза на 1917,34 евро (3750 лв.), като в подкрепа на твърдението за стойността е представена стокова разписка, според която 200 броя хюнбеци са на единична цена от 25 лв., общо 5000 лв., като отделно е калкулирана транспортна услуга в размер на 300 лв.

Ищецът претендира и обезщетение за продължило ползване на наетите вещи след прекратяване на договора на 12.10.2024 г., в размер на уговорения месечен наем от 306,77 евро (600 лв.) месечно за период от 16 месеца до 12.02.2026 г., или общо 4908,40 евро (9600 лв.), ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане В осигуреното право на отговор ответникът не депозира отговор Съдът, след като съобрази данните по делото, намира следното:

Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК. Същият не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Не се е явил на информационна среща за процедура по медиация.

2

На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, включително и от неподаването на писмен отговор на исковата молба и неявяването му в съдебно заседание. Указания в този смисъл са дадени с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съобщението за което е връчено редовно на ответника. Последиците от неявяване и неподаване на отговор са били изрично указани и в определението по чл. 140 ГПК, както и в призовката за съдебното заседание, връчена редовно на ответника.

Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, т.

1 ГПК. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. От представените с исковата молба писмени доказателства се установява вероятната основателност на твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за наем от 12.08.2024 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника 150 броя метални строителни подпори (хюнебеци), като за предаването им е бил съставен приемо-предавателен протокол.

Установява се също, че първоначално договорът е бил сключен за срок от 30 дни, впоследствие продължен до 12.10.2024 г., след изтичането на който ответникът не е изпълнил задължението си да върне наетите вещи.

Ищецът е предявил при условията на евентуалност иск за заплащане стойността на вещите при невъзможност същите да бъдат върнати. В проведеното съдебно заседание ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на неприсъствено решение и е заявила, че при постановяването му поддържа искането си за уважаване на евентуално предявения иск за стойността на вещите.

С оглед изрично заявеното от ищцовата страна искане при постановяване на неприсъствено решение да бъде уважен евентуално предявеният иск за стойността на вещите, както и предвид липсата на данни по делото относно местонахождението на процесните движими вещи и възможността за тяхното реално предаване, съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод за вероятната основателност именно на евентуално предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД, вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД, като главният иск по чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Налице са и предпоставките за уважаване на предявения иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на обезщетение за продължило ползване на вещите след прекратяване на договора за наем. От представените по делото писмени доказателства може да бъде направен извод за вероятната основателност и на тази претенция.

Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на неприсъствено решение съобразно изискванията на чл. 238, ал. 1 ГПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1043 EUR.

На основание чл. 78а, ал. 2 ГПК и доколкото видно от протокол от 27.05.2026 г. на Съдебния център по медиация към ОС - Разград ответникът не се е явил без уважителни причини на информационна среща за процедура по медиация, в която е бил задължен да участва с Определение № 441 от 03.05.2026 г. и във връзка с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Приложение № 2 от Наредба № 12 от 28.07.2025 г. на ВСС за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация, същите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд – Разград сума в размер на 30 EUR, представляващи 3 възнаграждение на медиатора.

Воден от горното, Районен съд – Разград

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ главния иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, предявен от „БОР ГРУП“ ЕООД с ЕИК 205656284, със седалище и адрес на управление: гр. Р.*****, представлявано от управителя Б. Й. Б., действащ чрез пълномощника му, съдебен адрес: гр. Р.****** срещу Р. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В.********, за осъждане на ответника да върне на ищеца наетите движими вещи – 150 броя метални строителни подпори (хюнебеци), предоставени по договор за наем от 12.08.2024 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. второ ЗЗД вр. чл. 233, ал. 1 ЗЗД Р. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В.********, ДА ЗАПЛАТИ на „БОР ГРУП“ ЕООД с ЕИК 205656284, със седалище и адрес на управление: гр. Р.*****, представлявано от управителя Б. Й. Б., сумата от 1 917,34 EUR (3 750 лв.) (хиляда деветстотин и седемнадесет евро и тридесет и четири цента / три хиляди и седемстотин и петдесет лева), представляваща равностойността на 150 броя метални строителни подпори (хюнебеци), предадени на ответника по договор за наем от 12.08.2024 г., невърнати след прекратяване на договора, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба на 20.02.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД Р. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В.********, ДА ЗАПЛАТИ на „БОР ГРУП“ ЕООД с ЕИК 205656284, със седалище и адрес на управление: гр. Р.*****, представлявано от управителя Б. Й. Б., сумата от 4 908,40 EUR (9 600 лв.) (четири хиляди деветстотин и осем евро и четиридесет евроцента / девет хиляди и шестстотин лева), представляваща обезщетение за продължило ползване на наетите движими вещи след прекратяване на договора за наем на 12.10.2024 г. до 12.02.2026 г., в размер на уговорения месечен наем от 306,77 евро (600 лв.) за 16 месеца, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба на 20.02.2026 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Р. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В.********, ДА ЗАПЛАТИ на „БОР ГРУП“ ЕООД с ЕИК 205656284, със седалище и адрес на управление: гр. Р.*****, представлявано от управителя Б. Й. Б., направените разноски по делото в размер на 1073 EUR (хиляда седемдесет и три евро).

ОСЪЖДА на основание чл. 78а, ал. 2 от ГПК Р. Г. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. В.********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Разград сума в размер на 30 EUR (тридесет евро).

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 от ГПК). Решението не подлежи на въззивно обжалване, като на основание чл.

240, ал. 1 от ГПК ответникът разполага със защита срещу решението – може да иска отмяната му, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград единствено в частта, в която е присъдена сумата по чл. 78а, ал. 2 ГПК, доколкото в тази част съдебния акт има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 5