Решение № 113 от 02.09.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Силистра, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Ясен Д. Кръстев при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20263400500287 по описа за 2026 година

Предявена е въззивна жалба от ТП "Държавно ловно стопанство „Каракуз", гр.

Дулово, при „Северноцентрално ДП” ДП Габрово с ЕИК: 2016168050048, Ид. № по ДДС BG 201616805, представлявано от инж. П.П.- Директор на ТП ДЛС „Каракуз", чрез адв. Н. М. П. от Силистренска адвокатска колегия, против решение № 63 / 01.06.2025г., постановено по гр. дело № 477/2025 г. на Дуловския районен съд, с което съдът е ПРИЗНАЛ за незаконно уволнението на О. Д. Д. извършено със Заповед № 2/23.07.2025г. на Директора на ТП „ДЛС Каракуз” – Дулово, на основание чл. 328, ал. 2 КТ, като ОТМЕНИЛ същото. ОТМЕНИЛ Е Заповед № 2/23.07.2025г. на Директора на ТП „ДЛС Каракуз” – Дулово, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА и е ВЪЗСТАНОВИЛ О. Д. на длъжността „ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР” в ТП „ДЛС Каракуз” гр. Дулово, обл. Силистра, като е ОСЪДИЛ Териториално поделение „Държавно Ловно Стопанство Каракуз” – Дулово, с ЕИК 2016168050048, да заплати на О. Д. Д. с ЕГН **********, сумата от 13 154.52 EUR (тринадесет хиляди сто петдесет четири евро и 52 цента), равностойността на 25 728.00 лв., представляваща обезщетение поради незаконноуволнение и оставането му без работа, за времето от 23.07.2025 г. до 23.01.2026г., ведно съсзаконната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба в съда –23.09.2025г. до окончателното й плащане, ОСЪДИЛ Е дружеството да заплати съответни разноски и ДТ.

Жалбоподателят счита, че решението на районния съд е неправилно, недопустимо и необосновано, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Той оспорва извода, че договорът за управление по Закона за горите не попада в приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като поддържа, че този извод противоречи на трайната практика на Върховния касационен съд, която признава правото на директорите на държавните предприятия и техните териториални поделения да 1 формират собствен ръководен екип. Според него съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на Закона за горите, достигнал е до противоречиви правни изводи относно необходимостта от бизнес задача и е нарушил диспозитивното начало, като е основал решението си на доводи, които не са въведени от ищеца. Жалбоподателят поддържа още, че съдът не е обсъдил актуалната практика на ВКС, според която наличието на бизнес програма не е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, както и че неправилно е навлязъл в преценка на управленската целесъобразност и е възложил доказването на обстоятелства, които не са част от фактическия състав на това основание за уволнение. Поради това той моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове като неоснователни. В с.з. се явява адв. П. , който поддържа жалбата.

Процесуалният представител на ответника по жалбата и ищец в първоинстанционното производство - О. Д. Д. с ЕГН ********** – адв. Д. С., е депозирала писмен отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК, съгласно който моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на районния съд, като поддържа, че изводите му са правилни и съобразени със събраните доказателства и съдебната практика. Той счита, че въззивникът неправилно приема, че държавните предприятия преследват търговски цели, като подчертава, че тяхната основна дейност е свързана с изпълнение на обществени функции, поради което наличието на конкретна бизнес програма е необходимо условие за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ. Въззиваемият оспорва твърденията за недопустимост и вътрешно противоречие на решението, като посочва, че съдът се е произнесъл в рамките на предявените искове и е извършил правилна правна преценка.

С договор за управление № ДУ-02/17.06.2026 г., който е приет като доказателство по настоящото дело , доколкото за него не е налице преклузия по чл. 266 ГПК, считано от 17.06.2026 г. на настоящия въззиваем - О. Д., е възложено да ръководи и представлява ТП ДЛС „Каракуз“, т.е. въззивника. В тази връзка, съгласно указанията на въззивната инстанция с определение № 437/20.07.2026 г. , същият потвърждава извършените процесуални действия и поддържа въззивната жалба, като представя Заповед на директора на Северноцентрално ДП – инж. Петър Ганев, съгласно която оправомощава адвокат Н. М. П., да представлява ДАС Каракуз ТП по гр.д. 477/2025г по описа на районен съд Дулово, включително представителство пред въззивна и касационна инстанция като предприема всички правни и фактически действия, свързани с гр.дело 477 от 2025г. по описа на Районен съд Дулово, които сметне за целесъобразни и необходими с оглед зашита на интереса на Северноцентрално държавно предприятие Потвърждава валидността на извършените до настоящия момент процесуални действия по гр дело 477 от 2025г по описа на Районен съд Дулово.

Същевременно е постъпило и становище от О. Д. Д. ,чрез адв. Д. С., в качеството му на въззиваем по делото пред тази инстанция, като заявява, че поддържа изцяло исковите си претенции, въз основа на които е образувано настоящото производство в първата инстанция, както и писмения отговор на въззивната жалба, въз основа на която понастоящем е висящо настоящото дело. Моли да бъде потвърдено решение № 63/01.06.2026 г. по гр.д.

№ 477/2025 г. по описа на Дуловски районен съд с всички произтичащи от това последици.

Пред тази инстанция се явява въззиваемия и неговия процесуален представител, който поддържа отговора и заявеното в последствие становище.

ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното : Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл.310 и сл. във вр. с чл. 317 ГПК, поради което е допустима.

Пред районния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с 2 правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.225, ал. 1 от КТ, от настоящия въззиваем О. Димов, чрез адв. С., против ТП „ДЛС „Каракуз“ който твърди, че е работил като „заместник директор“ в ТП „Държавно ловно стопанство „Каракуз“, като на 23.07.2025 г. му е връчена заповед № 2/23.07.2025г., за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Той твърди, че посочените в заповедта мотиви само възпроизвеждат законовото основание и не съдържат конкретни причини за уволнението, поради което го счита за незаконосъобразно. Акцентира на факта, че ДЛС „Каракуз“ не било собствено на директора предприятие, а държавно такова, при това със сериозни отговорности по стопанисване и охрана на държавна собственост – гори, дивеч и недървесни горски продукти. Поради това моли съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата длъжност и да му присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа.

В хода на първоинстанционното производство е установено, че ищецът е заемал длъжността „заместник директор“ в ТП „ДЛС „Каракуз“. Със Заповед № 2/23.07.2025 г., приложена като доказателство по делото, трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 24.07.2025 г., на основание чл. 328, ал. 2 КТ. В заповедта е посочено като основание изграждането на функциониращ ръководен екип, с чиято помощ поделението да бъде управлявано стопански ефективно и да бъде подобрен работният микроклимат, за да бъдат постигнати целите и задачите, поставени на директора с договор за управление № ДУ2/18.02.2025 г. Безспорно е също, че на 18.02.2025 г. е сключен договор за управление с директора на ТП „ДЛС „Каракуз“ инж. П.П., чието изпълнение е започнало от 24.02.2025 г. и е за срок от пет години. Следователно прекратяването на трудовото правоотношение на 23.07.2025 г. е извършено в рамките на деветмесечния срок по чл. 328, ал. 2 КТ.

За да мотивира уважаване на исковите претенции РС е приел с обжалваното решение, че договорът за управление от 18.02.2025 г. не притежава характеристиките на договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ поради липса на бизнес задача, което въззивната инстанция счита за неправилно.

Съгласно трайната практика на ВКС държавните предприятия и териториалните им поделения по Закона за горите не са изключени от приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ.

В решение № 15/02.02.2017 г. по гр. д. № 2303/2016 г., IV г.о., ВКС, в което има позоваване и на Определение № 313 от 27.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 261/2012 г., IV г. о., ГК и Определение № 600 от 09.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7162/2013 г., 1 г. о., посочени във въззивната жалба, ВКС изрично е приел, че няма пречка специален закон да предвиди сключване на договор за управление на държавно предприятие или негово териториално поделение и че директорите на тези поделения могат да упражнят правото по чл. 328, ал. 2 КТ спрямо служители от ръководството. Този извод произтича и от самата нормативна уредба. В решението се сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ от нов ръководител (право на подбор на нов екип), заповедта не се изисква да бъде изрично мотивирана. Нормата има за цел да позволи на управителя да подбере сътрудници за ефективно управление, като се отчитат реалните функции и правомощия на служителя в структурата на предприятието или поделението му.

Териториалното поделение има самостоятелни правомощия по отношение на своята дейност, води счетоводство, представя финансов отчет, има собствени банкови сметки и директорът му осъществява ръководство и представителство на поделението. В договора за управление също са уредени именно управленски функции, включително изготвяне на годишния финансов план, представяне на финансовия отчет и изпълнение на финансовия план на поделението. Особено значение има уговорката, съгласно която директорът е длъжен да изпълнява финансовия план на повереното му териториално поделение, както и поставените му икономически и финансови цели и задачи. Следователно не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че дейността на държавното 3 ловно стопанство изключва възможността за поставяне на стопански и икономически цели.

Обстоятелството, че предприятието изпълнява и публични функции по Закона за горите, не изключва стопанския характер на част от дейността му. Не е необходимо наличието на отделна бизнес програма като условие за упражняване на правото по чл. 328, ал. 2 КТ

Именно поради това е изводът на районния съд, че договорът не съдържа конкретна бизнес задача и че такава не е била възложена с друг документ е основан на неправилно разбиране на фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ.

Съгласно най-новата практика на ВКС, обективирана в решение № 181/25.03.2025 г. по гр. д. № 1406/2023 г., IV г.о., наличието на бизнес програма или бизнес план не представлява самостоятелна предпоставка за законност на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ.

Правото на уволнение е свързано със сключването на договор за управление и с необходимостта новият управител да разполага с възможност да формира ръководния екип, с който ще осъществява управлението. ВКС приема, че изискването изпълнението на новия договор да бъде обвързано с конкретна бизнес програма не може да бъде добавяно към законово установения фактически състав.

Поради това първоинстанционният съд неправилно е поставил наличието на конкретна бизнес задача като предварително условие за упражняване на правото на уволнение. Независимо от това, в настоящия случай по делото дори е налице финансов план за 2025 г., съдържащ конкретни икономически и финансови показатели. От него се установяват, наред с останалото, показатели относно приходите и разходите, инвестиционната програма, вземанията и задълженията, паричните средства и числеността на персонала. Предвидена е инвестиционна програма за 2025 г. в размер на 435 405 лв. В плана са предвидени и конкретни приходи и разходи, включително приходи от продажба на дълготрайни материални активи, отдаване под наем на горски територии, както и административни и стопански разходи. Следователно и от фактическа страна тезата, че дейността на поделението е изцяло лишена от икономически измерими показатели, не намира опора в доказателствата.

Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/664240e6-d525-4f7d-8cc4-c0a59ffb51d6