Решение № 948 от 16.06.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 948

Ловеч, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА административно дело № 20267130700095 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.171 т.1 б.“з“/бб от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба, уточнена с молба с вх. № 864/16.03.2026г. на АдмСЛ от Ю. М. Ю., с постоянен адрес: [населено място], област Ловеч, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 25-0322-000077 от 19.02.2026 г. по чл.171, т. 1, б.3/ББ/ от ЗДвП издадена от Х. Т. Т.-П. инспектор към ОДМВР София, РУ Правец, с която на същият е наложена ПАМ по чл.171 т.1, Б.З/ББ/ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца и отнети документи: 1. СУ МПС № *********.

С доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени процесуални нарушения - не са налице материалноправните предпоставки за издаването й, се иска нейната отмяна. Жалбоподателят твърди, че има категории C,B,DE,CE,D,TKT,AM В - т.е. - почти всички категории, с които може да управлява всякакви МПС, че е изключително внимателен водач, тъй като се прехранва през целия си живот като шофьор, и е абсурдно да е извършил виновно нарушението, за което е издадена обжалваната заповед. Излага, че не е системен нарушител на ЗДвП, а дори да има някакво нарушение, което в никакъв случай не може да бъде – „движение в лентата за принудително спиране“, а по-вероятно е, да е застъпил неволно непрекъснатата лента, която отделя лентата за принудително спиране. Според жалбоподателят АУАН с-я АД бл. №795384/19.02.2026 г., е съставен само с една цел - да му бъде отнето СУМПС, с което на практика в същия момент следва да бъде прекратено и трудовото му правоотношение, тъй като работи като шофьор.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответника Х. Т. Т.-П. инспектор към ОДМВР София, РУ Правец – [населено място], редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

В ОДМВР София деловодно е регистрирана преписка с peг. № 1204р-855/26.01.2026г. и №24-00-2348/25.11.25г. по описа на НТУ, ведно с един брой снимка от камера на НТУ, за извършено нарушение „движение в аварийна лента“ на АМ Хемус в района на 61+656км. на 23.11.2025г. в 09:49ч. в посока 1 (Варна), като е установено, че лекият автомобил извършил нарушението е с peг. № [рег. номер] и изпратена в РУ Правец по териториална компетентност.

На 26.01.2026г. горепосочената преписка е разпределена на инспектор Х. Т.-ПИ ПК в група ОП при РУ Правец.

При направена справка в масивите на МВР, служителят установява, че автомобилът е влекач и е собственост на фирма „Ю.-АХИТРАНС 95“ ЕООД с Булстат № *********, [населено място].

На 29.01.2026г., Т. е изготвил писмо с peг. №322р-1031/29.01.2026г. до РУ Тетевен, в което е отразил номера на преписката, извършеното нарушение, влекача с който е извършено нарушението, както и неговия собственик, с отбелязване да бъде установен собственика на автомобила, да попълни в присъствието на полицейски служител декларация по чл.188 от ЗДвП и да му бъде връчена покана.

В РУ Правец е получен отговор от РУ Тетевен, от който е видно, че собственика на превозното средство Ю. М. Ю. с [ЕГН] от [населено място] е установен и същият е попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП /представена на лист 14 от делото/, от която е видно, че на посочената дата и час влекача се е управлявал от него и е връчена покана

На 19.02.26г. служителя на РУ П. Х. Т., е съставил на лицето Ю. Ю. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия АД с Бл. № 795384, с който приел, че с гореописаното деяние „движение в аварийна лента“ на АМ Хемус в района на 61+656км. на 23.11.2025г. в 09:49 ч. в посока 1 (Варна) като водач виновно е нарушил чл. 58, т.4, пр.2 от ЗДвП, констатирано с техническо средство на НТУ, като със съставения АУАН е иззел СУМПС [номер].

Във връзка със съставения АУАН е издал и обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0322-000077 от 19.02.2026 г. по чл.171, т. 1, б.3/ББ/ от ЗДвП, с която на Ю. Ю. е наложена ПАМ по чл.171 т.1, Б.З/ББ/ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, като в същата е отразено иззетото СУМПС на водача Ю..

ЗППАМ била връчена на 19.02.26г. на същият лично срещу подпис.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 19.02.2026 г., а жалбата е депозирана в деловодството на РУ Правец в ОДМВР София на 20.02.2026г., съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.

Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи /чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 295з-613/17.02.2026г. на Директора на ОДМВР-София /л.5/, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, е оправомощил Полицейски инспектори с функционални задължения по контрол на пътното движение от сектор „Пътна полиция“ и РУ при ОДМВР София, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.т. 1, 2, 2а, т.2б, т.4, т.4а, 5 и 6 от ЗДвП. Обжалваната заповед е издадена от Х. Т. Т., който е полицейски инспектор към към ОДМВР София, РУ Правец, видно от Акт за встъпване /л.6/ и Т. длъжностна характеристика /л.л. 7-9/ и в това му качество е налице необходимата компетентност.

Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактически основания за издаване на заповедта, като е посочен номера на АУАН, с който е установено извършеното нарушение, посочена е датата, часа и мястото на извършване на нарушението, посочено е конкретното МПС, управлявано от Ю. М. Ю., според Декларацията по чл.188 от ЗДвП /на л.14/, собственикът и регистрационния номер на същото, както и е описано извършеното нарушение. Изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства са достатъчни жалбоподателят да разбере за какво се прилага принудителната административна мярка, както и за упражняването на съдебния контрол за законосъобразност на заповедта. С оглед на изложеното съдът приема, че няма нарушение на изискванията за форма по чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта и противоречие с материално-правни норми. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл.146, т.3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта, което в случая не е налице.

Съдът обаче намира, че същата е постановена в противоречие с материалния закон, съставляващо основание за отмяна на акта съобразно разпоредбата на чл. 146, т. 4 от АПК.

Съгласно чл. 58, т. 4, предложение 2 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи в лентата за принудително спиране.

Нарушението на тази забрана се санкционира с разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лева за водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път, а по силата на чл. 171, т. 1, б. „ж“ ЗДвП при наличие на такова нарушение се прилага и принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление.

За да е налице фактическият състав на цитираните разпоредби, следва по несъмнен и категоричен начин да бъде установено именно движение на моторното превозно средство в аварийната лента. Доказателствената тежест за установяване на тези релевантни факти е на административния орган.

В конкретния случай от представените по административната преписка доказателства не може да се направи категоричен извод за осъществено движение на управлявания от жалбоподателя влекач в лентата за принудително спиране. Приложената един брой снимка единствено установява движение на влекача върху аварийната лента към конкретен момент – 23.11.2025 г. в 09: 49: 07 часа. Липсват каквито и да било доказателства относно предходен или последващ момент, позволяващи да се установи движение на влекача в определен времеви диапазон, неговата продължителност, траектория или динамика на придвижване.

Самото установяване на МПС, застъпващо частично непрекъснатата линия, отделяща лентата за принудително спиране, не е достатъчно, за да се приеме за доказано осъществяването на нарушението по чл. 58, т. 4, предложение 2 от ЗДвП. Законодателят е санкционирал движението в тази лента, а не самото пребиваване или спиране в нея. Неправилно административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е не е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т. 1, б. „з“ „бб“ от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 37 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66422a8b-ae51-47e0-a704-4d9d997bb366