Решение № 8731 от 29.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8731 гр. София, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110101222 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу СТ. П. М., М.Д.

П. – К., К. К. К., В. К. К., Б. К. К., ИВ. ХР. М. и Б. ХР. М. – лично и в качеството им на законни наследици на починалия в хода на процеса Х. И. М., Н. П. П., С.П. А. – П., ЛЮБ. Г. П., АНГ. П. П., СТ. Н. К. и С.о..

Ищецът твърди, че ответниците са били ищци по гр. д. № 2000/2013г. по описа на СГС, I ГО , 6-ти състав, а ответник е бил настоящият ищец. Посочва, че с постановеното от СГС Решение № 8688/30.11.2016г. е признато за установено по отношение на настоящия ищец и С.о., че настоящите ответници са собственици на основание наследство и реституция по ЗВСОНИ на 252,57/1020 идеални части от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с планоснимачен номер 65, бивш парцел II-16 с площ от 734 кв. м. и XX-16 с площ от 284 кв. м., квартал 228 по плана от 1951, одобрен със заповед 591/15.02.1951г., целият с площ от 1020 кв. м., находящ се в гр. София, който имот е част от УПИ Х с отреждане „за общ. Строителство“, кв. 230а, по застроителен, регулационен и кадастрален план на района, одобрен със заповед № 549/31.12.1980г., а към настоящия момент попада в УПИ XVIII65, 566, СО, от кв. 229, м. „Л. – I част“, съобразно действащия план – ЧИПРЗ за кв. 229, одобрен със заповед № РД-09-50/03.12.2001г., който УПИ е с площ от 1490 кв. м. Със същото решение ищецът бил осъден да предаде на ответниците владението на гореописания имот.

Решението на СГС било обжалвано пред САС, който с Решение № 323/06.02.2018г. по в. гр. д. № 2773/2017г. го е потвърдил в посочените части, като в диспозитива по иска с правно основание чл. 108 ЗС „гореописания имот“ бил заместен с „УПИ XVIII-65, 566, СО, м. „Л. – I част“, съобразно действащия план – ЧИПРЗ за кв. 229, одобрен със заповед № РД-09-50/03.12.2001г.

Ищецът поддържа, че решението е влязло в сила, но не е изпълнено. Посочва, че и решението на СГС, и решението на САС в цитираните части са толкова неясни, че изобщо не може да бъде изведена волята на съда по тълкувателен път. Изтъква, че нито от мотивите, нито от диспозитива на първоинстанционното решение може да се направи извод кой е обектът на правото на собственост, индивидуализиран с граници.

Счита, че от съдебното решение не може да се установи къде попадат тези 1020 кв. м. в 1 рамките на целия имот, който е с площ от 1490 кв. м. Също така, не била налице и скица, която да е неразделна част от решението, а и сбора от площите на двата бивши парцела не е равна на площта, определена от съда. Изтъква, че въззивният съд е потвърдил неясен диспозитив, а и към датата на решението му такъв имот въобще не съществувал.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъдат прогласени за нищожни решението от 30.11.2016г. на СГС и решението от 06.02.2018г. на САС в частта им, в която са се произнесли по установителния иск за собственост и по ревандикационния иск.

Ответниците С.М., М. П. – К., С.К., Л.П., С. А. – П. и Б.М. са подали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за неоснователност на иска, като считат, че волята на съдилищата е напълно ясна.

Ответниците А.П. и Н.П. са подали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на иска. Посочват, че не е поискано тълкуване по чл. 251 ГПК, което водило до недопустимост на производството. Евентуално считат, че решенията са напълно ясни.

Ответниците И.М., Б.К., К.К. и В.К. са подали отговор на исковата молба, в който посочват, че по отношение на процесните решения е осъществен инстанционен контрол, който не е констатирал пороци, водещи до тяхната нищожност. Считат, че изразената воля на съда е ясна и разбираема, поради което искът се явява неоснователен и молят да бъде отхвърлен.

Ответникът С.о. е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за основателност на иска. Посочва, че от съдебните решения не става ясно по кой план се възстановява правото на собственост, а и площта била по-малка. Ето защо, моли за уважаване на иска.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 270, ал. 2 ГПК.

Нищожността, която е най-тежкият порок на съдебния акт, не е дефинирана в закона. Както в доктрината, така и в съдебната практика (напр. Решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 123 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., I г. о., ГК, Решение № 119 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2012 г., III г. о., ГК, Решение № 182 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1535/2014 г., I г. о., ГК,), вкл. задължителната такава (вж. и постановките на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012г. на ВКС по тълк. д. № 1/2011г., ОСГТК) обаче се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Касае се за наличие на особено съществени пороци, като постановяване на съдебния акт от ненадлежен орган (онзи, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде - напр. с участие на лице, което не е било избрано за съдия; с участие на лице, избрано за съдия, което не е от състава на съда, постановил съдебния акт) или в ненадлежен състав - напр. еднолично вместо от съдебен състав; от лице, правораздаващо в съда, постановил решението, което обаче не е взело участие в състава, провел публичното заседание, с което е завършено разглеждането на делото; от лица, правораздаващи в съда, постановил решението, които не са определени за членове на съдебния състав на принципа на случайния подбор на постъпващите в този съд дела; извън пределите на правораздавателната власт на съда - когато е постановено срещу лице, което не е 2 подчинено на властта на българския съд; когато не е подписано от мнозинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато съдържанието на решението противоречи на българския правов ред или повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация. Във всички тези хипотези решението е нищожно, а нищожният съдебен акт не поражда правни последици.

В случая ищецът е навел твърдения за нищожност на съдебните решение поради абсолютната неразбираемост на волята на съда, с оглед на което и съгласно чл. 6 ГПК съдът е ограничен в обсъждането само до евентуалното наличие на този порок за нищожност.

С Решение № 8688/30.11.2016г., постановено по гр. д. № 2000/2013г. по описа на С Г С , I - 6 състав, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответниците С.о. и /фирма/, че ищците С.М.,М. П. – К., К.К., В.К., Б.К., И.М., Б.М., Х.М., Н.П., Г. П., А.П. и С.К., са съсобственици на основание наследство и реституция по ЗВСОНИ на 252,57/1020 идеални части от следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с планоснимачен номер 65, бивш парцел II-16 с площ от 734 кв. м. и XX-16 с площ от 284 кв. м., квартал 228 по плана от 1951г., одобрен със Заповед № 591/15.02.1951г., целият с площ от 1020 кв. м., находящ се в гр. София, който имот е част от УПИ-Х с отреждане „за общ. строителство“, кв. 230а, по застроителен, регулационен и кадастрален план за района, одобрен със Заповед № 549/31.12.1980г., а към настоящия момент попада в УПИ XVIII-65, 566, СО, от кв. 229, м. „Л. – I част“, съобразно действащия план – ЧИПРЗ за кв. 229, одобрен със Заповед № РД-09-50/03.12.2001г., който УПИ е с площ от 1490 кв. м. Със същото решение ответникът /фирма/ е осъден да предаде на ищците владението на „гореописания имот“.

С Решение № 323/06.02.2018г., постановено по в. гр. д. № 2773/2017г. по описа на САС, ГО-10 състав, е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която ищците са признати за съсобственици по наследство и реституция по ЗВСОНИ на 252,57/1020 идеални части от поземлен имот с планоснимачен номер 65, бивш парцел II-16 с площ от 734 кв. м. и XX-16 с площ от 284 кв. м., квартал 228 по плана от 1951г., одобрен със Заповед № 591/15.02.1951г., целият с площ от 1020 кв. м., находящ се в гр.

София, който имот е част от УПИ-Х с отреждане „за общ. строителство“, кв. 230а, по застроителен, регулационен и кадастрален план за района, одобрен със Заповед № 549/31.12.1980г., а към настоящия момент попада в УПИ XVIII-65, 566, СО, от кв. 229, м. „Л. – I част“, съобразно действащия план – ЧИПРЗ за кв. 229, одобрен със Заповед № РД-09-50/03.12.2001г., който УПИ е с площ от 1490 кв. м. Потвърдил е първоинстанционното решение и в частта, с която на основание чл. 108 ЗС ответникът /фирма/ е осъден да предаде на ищците владението на УПИ XVIII-65, 566, СО, от кв.

229, м. „Л. – I част“, съобразно действащия план – ЧИПРЗ за кв. 229, одобрен със Заповед № РД-09-50/03.12.2001г., който УПИ е с площ от 1490 кв. м.

Съдът намира, че горецитираните съдебни решения не страдат от посочения в исковата молба порок за абсолютна неяснота и неразбираемост. Напротив, същите са напълно ясни, като волята на съда е разбираемо отразена. Всяко съдебно решение представлява единство от мотиви и диспозитив и при евентуално съмнение относно точната воля на съда, отразена в диспозитива, следва да бъдат анализирани и мотивите.

Софийски градски съд и Софийски апелативен съд са изложили съображения защо намират исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС за основателни, като са индивидуализирали подробно имотът, спрямо който ищците биват признати за собственици и владението на който следва да им бъде предадено. В 3 първоинстанционното решение изрично е разгледан въпросът за изменение на имота през годините от одържавяването до възстановяването му. В абзац 2 и 3 на стр. 16 от първоинстанционното решение, съдът е формирал воля, че имот пл. № 65е нанесен в кад. основа на плана, попадащ в кв. 230а, УПИ Х, а през 1999г. е утвърден действащия регулационен план за района, с който имот пл. № 65 от кв. 229 с графично определена към 1980г. до 1999г. площ от 1020 кв. м. попада в УПИ XVIII-65,566, СО от кв. 229, м.

„Л.-I част“ съобразно действащия план – ЧИПРЗ за кв. 229, одобрен със заповед от 2001г., който УПИ е с площ от 1490 кв. м. и е с увеличение на площта от запад с бивш имот пл. № 61. Изрично е посочено, че в резултат на благоустройствени изменения е увеличена площта на имота чрез присъединяване на част от друг имот по регулация, като това обстоятелство не е пречка за реституция, доколкото присъединената част следва режима на собственост на подлежащата на възстановяване – ТР № 6/10.05.2006г. на ВКС.

Напълно ясно и в съответствие със съдебната практика имотът, за който ищците биват признати за собственици, е индивидуализиран както по старото му описание, така и с описание на имота, в който попада към момента на постановяване на съдебното решение. Площта не е индивидуализиращ белег и няма решаващо значение.

Точно за това е посочено, че ищците биват признати за собственици на 252,57/1020 ид. ч. от имота, който към момента на решението представлява УПИ с площ от 1490 кв. м.

Същият имот съществува, но просто е с увеличена площ поради присъединяване на части от друг имот по регулация. Волята на съда в тази насока е ясно изразена.

Обстоятелството, че квотата на съсобственост на всеки от ищците не била посочена, не опорочава решението, тъй като в този случай важи общият принцип – поравно. А и това по никакъв начин не засяга ответникът в производството.

Следва да се има предвид, че именно за да внесе пълна яснота в това владението на кой имот подлежи на предаване на ищците, въззивната инстанция изрично го е посочила в потвърдителния си диспозитив по иска по чл. 108 ЗС. С това действие е вкарана абсолютна яснота, че на предаване подлежи владението на УПИ XVIII-65,566, кв. 229, местност „Л. 1-ва част“ с площ от 1490 кв. м. Имотът е описан именно според действащия ЧИПРЗ, за да може ясно да бъде индивидуализиран точно кой имот е според действащите устройствени планове и за да може решението да бъде изпълнено, без да е налице съмнение точно в кой имот трябва да бъдат въведени ищците. Въобще не е необходимо да бъде посочвано кой ищец колко идеални части от имота притежава, за да бъде въведен във владение, тъй като всеки съсобственик разполага с правомощието да упражнява фактическа власт върху имота (владение) като част от правото му на собственост. Ищците притежават идеални, а не реални части от имота. В такъв случай, всеки съсобственик може да бъде въведен изцяло в имота, като единствено не следва да бъде ограничавана възможността и на другите съсобственици да упражняват правомощието си владение. Позоваването и направеното в писмените бележки на ищеца тълкувание на ТР № 3/05.01.2022г. по тълк. дело № 3/2020г., ОСГК на ВКС, е некоректно и превратно.