Определение № 2876 от 02.06.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1806/2025
- Вид
- Определение № 2876
- Подписан
- 02.06.2026
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- Снежанка Николова, Соня Найденова, Гергана Никова
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1-т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1-т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1-т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 305 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.66 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.66, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 67 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33 · Закон за собствеността
- чл. 33, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл.33, ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 33, ал.3 · Закон за собствеността
- чл. 694, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2876 гр. София, 02.06.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Снежанка Николова
Членове:
Гергана Никова
Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20258002101806 по описа за 2025 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. А. Х., подадена чрез адв. П. Х. от АК – П., срещу въззивното решение № 77/04.03.2025 г. по в. гр. д. № 59/2025 г. на ОС – Пазарджик.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Излагат се оплаквания за недопустимост, за допуснати съществени процесуални нарушения по реда на разглеждане на подадените от него въззивна жалба и въззивни частни жалби, за необоснованост, неправилно приложение за закона. Моли въззивното решение да се обезсили в частта по произнасяне по подадените от него две частни жалби поради недопустимостта на производствата по чл. 64 от ГПК и делото да бъде върнато в тези му части за произнасяне по същите от друг състав на въззивния съд, и да се отмени въззивното решение по чл. 251 ГПК и бъде постановено ново същество на спора, с което да се даде тълкуване на влязлото в сила решение по чл.33, ал.2 ЗС относно незаконосъобразния начин за неговото изпълнение.
Насрещната страна Е. Д. К., лично и със съгласието на своя баща Д. Д. К., оспорва жалбата с писмен отговор чрез адв. Е. П. от АК - П..
Насрещната страна А. А. Д. не е взела становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при преценка за наличие на предпоставки за допускане касационното обжалване, намира следното:
Касационната жалба е допустима, подадена в указания от въззивния съд срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, отговаря на изисквания за редовност по чл. 284 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе 1 предвид данните по делото, намира следното:
В първоинстанционното гр.д.№ 500/2023 г. на РС-Велинград, по подадени, след влизане в сила на решението по делото по чл.33, ал.2 ЗС, молби от страни по делото, са постановени следните съдебни актове :
1/ определение по чл.66, ал.2 ГПК от открито съдебно заседание по протокол № 673/12.11.2024 г. с което е оставена без уважение молба вх. № 5853/23.08.2024 г. от К. А. Х. за възстановяване на срока за внасяне на дължимата поради изкупуването сума въз основа на влязло в сила решение № 4/08.01.2024 г. по гр.д.№ 500/2023 г. на РС-Велинград, 2/ определение от същото открито съдебно заседание по протокол № 673/12.11.2024 г. с което е оставено без разглеждане искане на Е. Д. К. и А. А. Д. с вх.№ 7564/05.11.2024 г. и вх.№ 7566/05.11.2024 г. за обезсилване на решение № 4/08.01.2024 г. по гр.д.№ 500/2023 г. на РСВелинград, 3/ определение № 1082/10.12.2024 г. от закрито заседание постановено по чл. 248, ал.1, вр. чл. 67 ГПК, с което е допълнено протоколното определение от 12.11.2024 г. в частта за разноските, като К. А. Х. е осъден да заплати на Е. Д. К., действащ лично и със съгласието на баща му Д. К., сумата 450 лв. разноски,
4/ решение № 437/10.12.2024 г. постановено в закрито заседание, с което е оставена без уважение молба по чл.251 ГПК вх.№ 7824/15.11.2024 г. на К. А. Х. за тълкуване на решение № 4/08.01.2024 г. по гр.д.№ 500/2023 г. на РС-Велинград.
Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба на ищеца К. А. Х. срещу първоинстанционното решение по чл.251 ГПК, с две отделни частни жалби от К. А. Х. срещу определението по протокол № 673/12.11.2024 г. в частта, в която искането на същия по чл.64 ГПК е оставено без уважение, и срещу определението по чл.248 ГПК, и с частна жалба от Е. Д. К., действащ лично и със съгласието на баща му Д. К., срещу определението по протокол № 673/12.11.2024 г. в частта, с която е оставено без разглеждане искането за обезсилване на решение решение № 4/08.01.2024 г. по гр.д.№ 500/2023 г. на РС-Велинград.
Всички тези въззивна и частни жалби са разгледани в едно въззивно гражданско производство по гр.д. № 59/2025 г. на ОС-Пазарджик, приети са за допустими, и по тях е постановено от въззивния съд, в закрито съдебно заседание, едно общо решение № 77/04.03.2025 г.
С това въззивно решение, което е и предмет на настоящето касационно обжалване, въззивният съд е постановил следното :
1/ оставил е без уважение направеното с частната жалба на К. Х. срещу първоинстанционното определение по чл.66 ГПК, искане за спиране производството по тази частна жалба до приключване на това по чл.251 ГПК,
2/ обезсилил е определението по протокол № 673/12.11.2024 г. в частта, в която е оставено без разглеждане искане на Е. Д. К. и А. А. Д. с вх.№ 7564/05.11.2024 г. и вх.№ 7566/05.11.2024 г. за обезсилване на решение № 4/08.01.2024 г. по гр.д.№ 500/2023 г. на РСВелинград, и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд след влизане в сила на окончателен съдебен акт в производодството по чл.64 ГПК, инициирано от К. Х., 3/ потвърдил е решение № 437/10.12.2024 г. по чл.251 ГПК,
2
4/ потвърдил е определение № 1082/10.12.2024 г. по чл. 248 ГПК за осъждане на К. Х. да заплати на Е. К. 450 лв. разноски.
По жалбата срещу решението по чл. 251 ГПК, въззивният съд, воден от изложеното разбиране каква е целта на това производство, е приел, че в случая се иска тълкуване и прилагане на нови правни способи и нови срокове за плащане на задължение от длъжника Х. на кредитора К., различи от установените с влезлия в сила съдебен акт. Посочено е, че постановеното решение по чл.33, ал.2 ЗС по делото е напълно ясно, като е налице формирана и изразена правна воля от съдебния състав постановил процесния акт, която не се нуждае от тълкуване за да бъде разбрана. Има пределна яснота по предмета на спора, по страните, по правата и задълженията на всяка една от тях и по начина и сроковете за изпълнението им, както и за правните последици при неизпълнение. Прието е, че странатаискаща тълкуване, цели да вмени на съда несъществуващи по закон допълнителни процесуални задължения, които той от своя страна да прехвърли на кредитора и чак след изпълнението им длъжникът да плати като това плащане да не бъде обвързано с началото на срока за плащане предвидено по закон, а именно считано от влизане на решението в сила, а от друга много по-късна начална дата, което е недопустимо и променя по същество начина и целите, които се преследват с тълкуването на съдебния акт, като исканията в това отношение нямат нищо общо с изпълнението на съдебното решение.
По частната жалба на К. Х. срещу определението по чл. 66 ГПК за възстановяване срока по чл. 33, ал.3 ЗС, въззивният съд се е солидаризирал с изводите на първоинстанционния съд, че молбата е неоснователна. За този извод въззивният съд се е позовал на цитирана практика на ВКС, според която срокът по чл. 33 от ЗС има материално правно значение, и с плащането на сумата настъпват целените последици при изкупуването, докато възстановяването на срок по чл. 37 от ГПК (отм.), сега чл. 64 от ГПК има отношение към процесуални действия на страните. Посочено е, че срокът по чл. 33, ал. 3 от ЗС започва да тече от момента на влизането на решението по чл. 33, ал. 2 от ЗС в сила, и това е и моментът, към който изкупуващият не само встъпва в правата на купувача, а и замества последния като страна по договора и трябва да изпълнява онези негови задължения към продавача, които не са изпълнени към момента на заместването, т.е заместването в дълг и има действие за в бъдеще. Направено е и тълкуване на нормата на чл. 64 ГПК, в светлината и на цитираната практика, и на Определение № 355 от 13.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 1950/2013 г., II т. о., ТК, като е прието, че с чл. 64 от ГПК е предвидена възможност за страната, която е пропуснала установения от закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие, да поиска неговото възстановяване, а последното се постановява, ако страната докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени и непреодолими за нея обстоятелства. Посочено е, че законът не посочва изрично процесуалните действия, спрямо които е приложимо производството по чл. 64 ГПК за възстановяване на срок, но доколкото всяко процесуално действие по смисъла на чл. 64, ал.
1 ГПК предполага висящ съдебен процес, то производството по чл. 64 ГПК следва да се разглежда като уреден от законодателя способ за възстановяване на срокове, които са започнали да текат при наличие на вече образувано дело, по което съдът е бил сезиран с иск 3 или молба за защита на лични и имуществени права /чл. 2 ГПК/. Всички други срокове, установени в процесуалния закон или в други закони като предпоставка за иницииране на нов съдебен процес, респективно като условие за валидно сезиране на съда с иск или молба за защита на накърнени граждански права и интереси, не могат да бъдат предмет на възстановяване по реда и при предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК. Това разрешение е прието да се отнася не само за преклузивните срокове за предявяване на искове /например по чл. 33, ал. 1 ЗС, чл. 694, ал. 1 ТЗ, чл. 74, ал. 2 ТЗ, чл. 58, ал. 3 ЗК и други./, но и за установения в чл.
305 ГПК тримесечен срок за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.
Аргумент в подкрепа на извода за неприложимост на производството по чл. 64 ГПК към сроковете по предходното изречение, е изведен от текста на чл. 59 ГПК, посочващ изрично, че правната уредба в Глава VII от Общата част на ГПК, се отнася до сроковете в процеса, тоест до сроковете, чието начало е поставено в рамките на висящ процес, в който контекст се е позовал въззивния съд и на разпоредбата на чл. 65, ал. 3 ГПК, според която подаването на молба за възстановяване на срок не спира хода на делото, както и тази на чл. 66, ал. 1 ГПК, изискваща молбата да бъде подадена с препис за насрещната участваща в делото страна. В заключение е прието, че доколкото срокът по чл.33 ал.3 от ЗС няма и никога не е имал характер на процесуален срок по смисъла на ГПК, в светлината и на цитираната практика на ВКС, за него не е приложим реда за възстановяване на срока по чл. 64 от ГПК. Изложени са и евентуални мотиви, с които са разгледани посочените от молителя Х. особени непредвидени обстоятелства, и е прието, че такива не са налице. Прието е, че няма основание за спиране на производството по чл. 64 от ГПК до приключване на производството по чл. 251 от ГПК, тъй като не е налице преюдициалност между двете производства предвид различния характер и естество на споровете, които се разглеждат и които са без такава връзка помежду си.
По втората частна жалба на К. Х. срещу определението по чл. 248 ГПК, въззивният съд, като е установил, че то е постановено по повод молба на ответната страна в производството по чл. 64 ГПК- Е. К. - лично и със съгласието на баща си Д. К., че първоинстанционният съд, постановявайки протоколното определение по чл. 66, ал. 1 ГПК, не се е произнесъл относно разноските, при което списък по чл. 80 ГПК не се изисква при искане за допълване с произнасяне относно разноски, е приел, че молбата на Е. К. е била правилно уважена и е допълнено определението по чл. 66 ГПК с осъждане молителя по него Х. да заплати на Е. К. направените от последния разноски за адвокат в това производство по чл. 64 ГПК в размер на 450 лв., доказани с приложения към отговора на молбата по чл. 64 ГПК договор за правна защита и съдействие и пълномощно с адвокат Е. П., с който отговор ответникът изрично е поискал и присъждане на разноските му при условията на чл. 67 от ГПК. Съобразено е още, че в проведеното открито съдебно заседание по реда на чл. 66 ал.1 от ГПК, от молителят К.
Х. няма постъпило възражение за прекомерност на възнаграждението или за други пороци на искането. За опровергано от фактите по делото е прието и оплакването на частния жалбоподател Х., че тези разноски не са за производството по чл. 64 ГПК, тъй като е установено, че платеното адвокатско възнаграждение касае защита срещу инициираното от Х. производство по чл.64 от ГПК, а не това по чл.33 ал.3 от ЗС за обезсилване на съдебното 4 решение, съгласно презставения редовен документ- договора за правна помощ с адвоката. В заключение обжалваното определението по чл. 248 ГПК е потвърдено.
Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6641553c-ac80-48d8-845b-d55b31f5d433