Решение № 115 от 04.07.2018, Районен съд - Каварна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Каварна, 04.07.2018г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Каварненски районен съд, в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА при секретаря Е.Ш.като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 774 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по искова молба с вх.№4534/22.12.2017г., подадена от Д.Й.М.-Й. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, чрез адв.К.С.,***, представлявана от ****. С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

В исковата си молба ищцата излага, че до 25.10.2017г. е заемала длъжността „****“, като на тази длъжност била назначена със Заповед №55/13.12.2005г. и подписано допълнително споразумение. На 25.10.2017г. трудовият й договор бил прекратен със Заповед №62/24.10.2017г. на **** на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във връзка със Заповед №1043/24.10.2017г. на ****на *** за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.187, ал.1, т.9 от КТ.

Ищцата счита, че незаконосъобразно и неоснователно и е наложено дисциплинарното наказание “уволнение“. Посочва, че като правно основание за налагане на наказанието било посочено – „увреждане на имуществото на работодател и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства“ - чл.187, ал.1, т.9 от КТ. Като фактическа обстановка били посочени седем нарушения, които работодателят счел, че била извършила в периода от 31.05.2016г. до 31.05.2017г. и, които били открити с окончателен одитен доклад, връчен й на

31.08.2017г.

Твърди, че посочените в заповедта увреждания на имущество и разходване на средства са неправилно възприети от работодателя и в противоречие с дадените писмени обяснения. Конкретно посочва на първо място - разход за ремонт на 2бр.санитарни контейнери. На следващо място посочва, че била нарушила счетоводните записвания в счетоводните документи за разкопки „****“ и „****“, като за начина на осчетоводяване контролът се извършвал от главния счетоводител на *** и записите били проверявани от одитен доклад, но счита, че срока за налагане на наказанието по това нарушение бил изтекъл на 31.08.2017г.

На следващо място е посочено, че ищцата е извършила нарушение по отношение на плащане по фактура №302 от 02.05.2016г. за извършване на текущ ремонт на билетен център „****“. Относно това нарушения също счита, че срока за налагане на наказание е изтекъл на 02.05.2017г.

По отношение на извършени злоупотреби във връзка със зареждане на служебен автомобил ****, сочи че това не отговаряло на истината.

Описаното зареждане било във връзка с отправено устно предупреждение към **** на **** за спиране на служебните карти от бензиностанция „Петрол“ и било заредено резервно гориво, а пътуването до ****, гр.**** било осъществено въз основа на Заповед №РД-06-42/22.05.2017г. на директора.

На следващо място било констатирано нарушение, свързано с изплащане на средства по сключени граждански договор. И като нарушение е посочено, че нецелесъобразно и незаконосъобразно са разходване публични средства за необичайни и нетипични дейности за ****. Счита, че срока за налагане на наказанието за изтекъл.

На следващо място в заповедта за нарушение било посочено от работодателя и неизискването от ищцата на документи от фирма „****“, с.****, извършил транспортна дейност за превоз на хора. А като последна точка в заповедта била посочена използването на три мобилни апарати. За тези нарушения ищцата също счита, че срока е изтекъл за налагане на наказания.

Ищцата посочва още, че последователно за срок от четири месеца са и наложени три дисциплинарни наказания, за които имало образувани граждански дела. Твърди, че за целия период от назначаването й на работа до настоящия момент не е извършвала нарушения на трудовата дисциплина и не са й налагани наказания. Според нея работодателя не се е съобразил със сроковете за налагане на дисциплинарни наказания за извършените от нея нарушения.

Сочи, че във посочените по-горе нарушения, според работодателя е действала в рамките на издадената Заповед №149/29.02.2016г. на ****.

Представя и писмо изх.№21-00-51/10.03.2016г. на Министерството на културата ГД „Инспекторат за опазване на културното наследство“, изпратено до ****, от което било видно, че при извършена проверка през 2016г. не са открити нарушения на ЗКН.

Твърди още, че не е спазена процедурата във връзка с прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като не бил постъпил отговор от Инспекция по труда и разрешение или отказ за уволнение.

Моли съда, да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповед №62/24.10.2017г. на ****, издадена въз основа на чл.330, ал.2, т.6 от КТ, както и да отмени заповед №1043/24.10.2017г. на ****за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.187, ал.1, т.9 от КТ, да я възстанови на заеманата от нея длъжност – ****и да осъди ****за й заплати обезщетение за период от 6 месеца за оставането й без работа в размер на 9 000 лева. В с.з. ищцата не се явява, а се представлява от адв.С., която поддържа исковата молба. Прави искане за изменение на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ до размера установен със съдебно-счетоводната експертиза, а именно – 10 960.59 лева. Претендира разноски в производството.

Ответника в писмения отговор даден по реда на чл.131 от ГПК, взема становище по допустимостта и основателността на исковата молба.

Счита я за допустима, но неоснователна.

На първо място ответника посочва, че трудов договор

№55/13.12.2005г., сключен между ищцата и тогавашния **** на ****е недействителен. Като мотиви посочва, че не било нужно сключване на изричен договор след като за длъжността ****е обявен конкурс и длъжността се заемала след проведен конкурс. Посочва като пороци липсата на концепция за развитието на ****, която не била налична в конкурсната документация, а не били налични и научни публикации. На следващо място ответника посочва, че през 2014г. е следвало да бъде обявен конкурс за длъжността „********“.

На следващо място посочва, че Заповед №62/24.10.2017г. на **** за прекратяване на трудовото правоотношение и Заповед №1043/24.10.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ са законосъобразно. Заповед №1043 била подробно мотивирана. Ответника посочва, че ищцата не е изпълнявала възложените й с длъжностната характеристика задължения за целесъобразно изразходване на финансовите средства и за следене на финансовата дисциплина на ****. За периода 31.05.2016г. до 31.05.2017г. била изразходвала нецелесъобразно бюджета на **** за необичайни и нетипични дейности.

Подробно посочва какви нарушения са констатирани: 1./ изплатени средства за ремонт на изгорели ****в размер на *** лева; 2./ изтеглени средства в размер на ****лева, като същите била използвала за лични цели, като ****; 3./извършено плащане на 03.06.2016г. към фирма „***“ ООД на стойност **** лева за ремонт на билетен център ****; 4./ извършено нерегламентирано пътуване от ищцата със служебен автомобил **** без да са представени заповеди за командироване и други пътни документи; 5./ неправомерно изплатени средства от ищцата по сключени граждански договори без конкретни задължения и без ясни и точни ангажименти, като ощетила бюджета на ****със сумата ***лева; 6./ изплатени бюджетни средства на ЕТ „****“ с.****, за извършени транспортна дейност на хора без изискани документи, на обща стойност **** лева, без приложени документи, доказващи действителността на извършената услуга и на последно място 7./ извършено плащане от ищцата на 14.06.2016г. за закупуване на мобилен апарат на стойност ***лева по недостоверна фактура. Посочено е, че не била доказала необходимостта от трети мобилен апарат за нуждите на ***.

Всички тези нарушения били констатирани и посочени в одитния доклад за периода от 01.01.2013г. до 31.05.2017г. и същия бил връчен на ищцата с писмо изх.№РД-01-4677/31.08.2017г.

Ответника сочи, че при издаване на Заповед

№1043/24.10.2017г. е посочено основанието за налагането му – чл.188, т.3 от КТ, във вр. с чл.187, ал.1 ,т.3 от КТ и чл.190, ал.1 ,т.7 от КТ и при спазване на изискванията на чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ. Спазени били и разпоредбите на чл.194, ал.1 от КТ - да се изискат обяснения от ищцата.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба на ищцата и да присъди разноски на ответника.

В с.з. ответната община се представлява от юрк.М.Г. и Адвокатско дружество „Б. и Г.“, в частност от адв.Б. и адв.Г., които оспорват исковата молба и молят за оставяне на заповедта в сила.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е работела по трудово правоотношение с ответника на длъжност ******* гр.***, съгласно заповед № 55/13.12.2005 г. и подписано допълнително споразумение № 35/30.06.2015 г.

Доколкото в писмения отговор са наведени твърдения за неправилно проведен конкурс за длъжността „*******“ гр.*** и назначаването на ищцата на заеманата длъжност, то съдът следва да отбележи, че същите не са в обсега на настоящата проверка.

Със Заповед №62/24.10.2017г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. със Заповед

№1043/24.10.2017г. на **** за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.187, ал.1, т.9 от КТ, след получено писмо с вх.№РД-01-5656/13.10.2017г. на Председателя на СО ***, за липса на членство и след изтичане на срока за отговор на отправено искане за издаване на разрешение или отказ за уволнение с изх.№РД-01-4865/16.10.2017г. до Инспекцията по труда гр.Добрич е прекратено трудовото правоотношение, считано от 25.10.2017г. с Д.Й.М.-Й., на длъжност „*******“. Като причини за прекратяване на трудовия договор е посочено основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

В заповедта е посочено, че на служителя следва да се изплати обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск 18 работни дни в размер на 1425.55 лева. Самата Заповед №62 е немотивирана.

Със Заповед №1043/24.10.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание, във връзка с докладна записка с изх.№РД-4865/10.10.2017г. на юрисконсулта на ***, на Д.М.-Й., на длъжността „********“ е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Съгласно заповедта на М. е наложено най-тежкото наказание „уволнение“, тъй като е нарушила чл.187, ал.1, т.9 от КТ, а именно увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. В заповедта е посочено, че нарушенията са открити от работодателя с окончателен доклад за извършване на одитен ангажимент за даване на увереност, изпратен и връчен на ищцата на 31.08.2017г., а обясненията изискани и дадени от нея са за нарушения извършени за периода от 31.05.2016г. до 31.05.2017г. Следва да се отбележи, че са налице несъответствия в приложените документи, станали повод за налагане на най-тежкото наказание „уволнение“. Така проверката по одитния доклад обхваща периода от 01.01.2013г. до 31.05.2017г., т.е нарушенията, които са извършени са до дата 31.05.2017г. В Заповед №1043/24.10.2017г. е посочено, че обяснения се изискват от ищцата за нарушения в периода от 31.05.2016г. до 31.05.2017г. Самия одитен доклад не става ясно кога е изготвен, но ищцата е депозирала възраженията си относно него с вх.№РД-01-4535/23.08.2017г. в деловодството на ***, т.е той е бил изготвен преди тази дата и на работодателя са били известни тези нарушения. Възраженията са приложени към делото, ведно с приложени писмени доказателства /стр.144-243/.

Видно от Заповед №149/29.02.2016г. на ****а, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр.с т.14 от

Решение №37/2016г. по Протокол №5/29.01.2016г. на ***, са определени второстепенните разпоредители с бюджет, които са на бюджетна издръжка от ***, като под т.3 е посочен ****.

Със Заповед №РД-06-42/22.05.2017г., Директора на **** е наградил всички служители в **** с посещение на туристически обекти в ****, гр.****, като транспортните разходи е отбелязано, че са за сметка на ****.

От писмото с изх.№21-00-51/10.03.2016г. на