Разпореждане № 1104 от 30.08.2024, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1104 гр. Перник, 30.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Съдия:

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско дело № 20241700500510 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 319, постановено по гр.д. № 6377/2022 г., Районен съд П. е признал за установено по предявените от Л. И. Л. и А. Л. Л. срещу М. Т. З. искове с правно основание чл. 108 ЗС, че Л. И. Л. и А. Л. Л. са собственици на реална част с площ 14,86 кв.м., находяща се в северозападната част на УПИ *** в кв. 11 по регулационния план на с. Я., общ. П., с площ 789 кв.м, при граници: улица, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, която реална част е отбелязана със светлокафяв цвят по т. АБВГДЕЖЗА на скицата на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, представляваща неразделна част, осъдил е М. Т. З. да предаде на Л.

И. Л. и А. Л. Л. срещу М. Т. З. владението върху тази реална част, като е отхвърлил исковете по чл. 108 ЗС за разликата над 14,86 кв.м до пълния заявен размер от 15,00 кв.м.

Със същото решение ПРС е осъдил на основание чл. 59 ЗЗД М. Т. З. да заплати на Л. И.

Л. и А. Л. Л. солидарно сумата в размер на 76,66 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на реалната част от 14,86 кв.м, като е отхвърлил иска за разликата над 76,66 лв. до пълния заявен размер от 900,00 лв.

На следващо място, ПРС е отхвърлил предявените от М. Т. З. да заплати на Л. И. Л. и А. Л. Л. насрещни искове по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на разделна отговорност по ½ (една втора) идеална част от сумата в размер на 1000,00 лева, претендирана като половината от сторените разноски за СМР във връзка с укрепване и ремонт на ограда между УПИ *** и УПИ *** в кв. 11 по плана на с. Я., общ. П., както и по ½ (една втора) идеална част от сумата в размер на 600,00 лева, претендирана като половината от стойността на труда и материалите за ремонт на кладенец между същите имоти.

На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 3 ГПК ПРС е осъдил Л. И. Л. и А. Л. Л. да заплатят 1 на М. Т. З. сумата от 208,96 лв., представляваща разноски по компенсация пред първоинстанционния съд. С определение № 1493 от 08.05.2024 г. по същото дело, по молба на ищците по първоначалните искове, ПРС е изменил решението в частта за разноските, като вместо горепосочения диспозитив е осъдил М. Т. З. да заплати на Л. И. Л. и А. Л. Л. сумата от 796 лв., представляваща разноски по компенсация пред първоинстанционния съд, и е отхвърлил без изричен диспозитив молбата за разликата до пълния претендиран размер от 1492,17 лв.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени насрещните искове по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от М. Т. З. (л. 10-11 от въззивното дело). Не се спори по фактите и изрично се сочи, че районният съд правилно е възприел фактическата обстановка.

Оспорва се правният извод, че легитимирани от материална страна да отговарят за сторените разходи по оградата между УПИ *** и УПИ XIV-173, в каквото се изразява претенцията, са собствениците към момента на поставянето на оградата, а не Л. И. Л. и А. Л.

Л., които са придобили имота след това. Във връзка с това се сочи, че жалбоподателката З. не е знаела и не е имало как да знае кой е собственик на имота към приетия като релевантен от районния съд момент. Възразява се и срещу извода за изтекла погасителна давност. Иска се отмяна на решението в тази му част и осъждане на Л. И. Л. и А. Л. Л. да заплатят разделно претендираната сума в общ размер от 1600 лв. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемите Л. И. Л. и А. Л. Л. оспорват жалбата с отговор в срок (л. 28-33 от въззивното дело). Солидаризират се с мотивите на районния съд в обжалваната част на решението. Искат въпросната обжалвана част да бъде потвърдена и да им бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

От своя страна, Л. И. Л. и А. Л. Л. са подали частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 1493 от 08.05.2024 г. Искат да им бъде присъдена разликата над 796 лв. до пълния претендиран размер на разноските пред районния съд от 1492,17 лв (л. 23-24 от въззивното дело).

Въззиваемата по частната жалба М. Т. З. я оспорва с отговор в срок (л. 39-40 от въззивното дело)

Така мотивиран, на осн. чл. 267 и 268 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2024 г. от 10.50 ч., за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад на подадените въззивни жалби и отговорите към тях съобразно мотивната част на разпореждането.

НАПЪТВА страните към спогодба.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, на М. Т. З. – и отговора на въззивната жалба (л. 28-33), а на Л. И. Л. и А. Л. Л. – и отговора на частната им жалба (л. 39-40 от въззивното дело).

Разпореждането не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3