Решение № 252 от 29.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Велико Търново, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Радка Цариградска

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20234100500352 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на Е. Н. С., ЕГН **********, адрес гр. Горна Оряховица, ***, чрез пълномощника му адв. Никола Кирчев - ВТАК, в качеството му на длъжник по изпълнително дело No 20238960400072 на ЧСИ Ивелина Цанкова, peг. № 896, район на действие Окръжен съд Велико Търново. Жалбата е постъпила във ВТОС с вх. № 4657/10.05.2023г., а при ЧСИ с вх. № 6216/18.04.2023г.

Предмет на жалбата е постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. №3984/29.03.2023 г. по изп. дело №72/2023 г. на ЧСИ Ивелина Цанкова в частта, с която по изпълнителното дело са определени разноски в тежест на длъжника в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и разноски в полза на ЧСИ в общ размер на 285 лв. Позовава се на обстоятелството, че жалбоподателят не е отказвал или възпрепятствал изпълнението на съдебното решение в частта за осъществявяне режим на лични отношения на детото с майката, но въпреки това е образуван настоящият изпълнителен процес. Твърди, че с поведението си не е станал причина за образуване на изпълнителното производство, поради което не дължи разноски. Навежда довод и за изоставяне на изпълнителните действия от взискателя, доколкото е осъществено доброволно предаване на детето, а единствените действия на пълномощника на взискателя се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнително дело, като не са извършвани действия по смисъла на чл. 528, ал. 4 - 6 от ГПК.

1

Моли съда да отмени постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение, с която по изпълнителното дело са определени разноски в тежест на длъжника в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и разноски в полза на ЧСИ общ размер на 285 лв. - 60 лв. + 225 лв. При условията на евентуалност, ако първото искане не бъде уважено, моли да бъде отменено постановлението за разноски, в частта за адвокатското възнаграждение, а ако последните бъдат счетени за дължими - да бъде намалено възнаграждението до минимума от 200 лв.

Взискателят Г. А. К. в писмено становище чрез процесуалния си представител заявява, че изпълнителното производство е образувано едва след като длъжникът е отправил няколкократни закани, че ще осуети контактите на май ката с детето през пролетната ваканция. Оспорва твърдението, че длъжникът доброволно предал детето за осъществяване на режим на лични отношения с майката, като изтъква, че бащата желаел да осъществи показно предаване на детето, с целия набор принудителни действия по ГП и едва ден перди насрочените такива и след указания от ЧСИ, се възползвал от предложението за доброволно предаване. По отношение размера на адвокатското възнаграждение заявява, че само за образуване на изпълнително производство е предвидено такова в размер на 200 лв., а в случая са извършени и други действия- становище по възражение и жалба, подготовка за изпълнителните действия, както и че следва да се държи сметка на вида на изпълнителните действия, които не са свързани с цена на вземане.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви, в които обосновава становище за неоснователност на жалбата. Излага подробна хронология на процесуалните действия на длъжника и ЧСИ. Оспорва доводите на жалбоподателя, че не е имало повод настоящето изпълнителното дело да бъде образувано и че длъжникът е спазвал режима на лични отношения, определен със съдебната спогодба между страните, предвид липсата на доказателства за спазването му и поради това, че самото предаване е осъществено доброволно, ни след получаване на ПДИ и е възможно да е обусловено именно от образуването на производството. По отношение на начислените такси пояснява, че съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЧСИ, съдебният изпълнител събира такси, както за извършването на същински изпълнителни действия, така и на други действия/справки, съобщения и др./, а самите такси съгласно чл. 79 от ГПК са за сметка на длъжника и в случая към датата на ПДИ са начислени такси за образуване и водене на изпълнителното производство в размер на 225.00 лева с ДДС, съответно на поисканите от взискателя действия, включващи такса по т. 16 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 120.00 лева с ДДС /двоен размер/, както и такса по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 15.00 лева с ДДС/пътни разходи/, предвид необходимостта от авансово внасяне, като с оглед доброволно предаване ЧСИ е постановила авансово платените от взискателя такси по т. 16 и т. 31 от ТТР към ЗЧСИ да се прихванат с други такси в хода на изпълнителното дело, а разликата да се възстанови на взискателя и към момента което остават дължими от длъжника авансово платените от взискателя такси в общ размер на 156.00 лв. с вкл.ДДС.

По отношение на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТР към 2

ЗЧСИ в размер на 60.00 лева с ДДС, счита, че при искане за адвокатско възнаграждение, прието от ЧСИ, върху неговия размер като самостоятелно вземане се събира такава такса. По отношение на искането да бъде отменено/редуцирано претендираното адвокатско възнаграждение ЧСИ излага, че минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лева, а възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело е 350.00 лева, поради което минималният размер в случая става 550.00 лева, при претендиран и приет 500лв.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20238960400072 на ЧСИ Ивелина Цанкова, peг. № 896, район на действие Окръжен съд Велико Търново е образуване по молба на взискателя Г А К от гр. Горна Оряховица, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 24.03.2023г. по граждански дело № 2440/2017г. на РС Горна Оряховица срещу длъжника Е. Н. С. от гр. Горна Оряховица. Предмет на изпълнението е режимът на лични отношения между взискателя и общото малолетното дете С Е. С.А с ЕГН **********, а именно: един месец през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск, зимната и пролетната ваканции, като контактите се осъществяват в страни от Европейския съюз. Изпълнителното дело е образувано на 27.03.2023г. – веднага след снабдяване на взискателя с изпълнителен лист, макар изпълнителното основание – съдебна спогодба да датира от 20.03.2018г.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 003984/29.03.2023г. е изпратена до длъжника Е. Н. С., връчена му на 30.03.2023г., като в същата длъжникът е поканен да изплати доброволно разноските по изпълнителното дело, включително претендираното адвокатско възнаграждение на представителя на взискателя. На 31.03.2023г. длъжникът е представил възражение, с което оспорва верността на отразения в изпълнителния лист режим на лични отношения, самото образуване на изпълнителното и моли насроченото предаване на детето за 08.04.2023г. да бъде извършено без присъствието на съдебния изпълнител и полицейските органи, както и моли да бъдат редуцирани таксите по изпълнителното дело и претендираното адвокатско възнаграждение на представителя на взискателя.

По посоченото възражение ЧСИ се произнесъл, като е уважил искането насроченото предаване на детето да бъде извършено без присъствието на ЧСИ и полицейски органи, но е отказал да уважи исканията за редуциране адвокатското възнаграждение и начислените такси за образуване и водене на изпълнителното дело. Длъжникът е уведомен за постановлението на ЧСИ на 05.04.2023г. Настоящата жалба е изпратена по пощата с п.кл. от 13.04.2023г.

/л. 8 от делото/, като междувременно - На 12.04.2023г. по молба на взискателя, е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, дължимо му от "Водоснабдяване и Канализация Йовковци" за събиране на разноските по изпълнителното дело, включително за 3 адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя.

Потвърждава се от материалите от изпълнителното производство, че в първоначално начислената сума от 225.00 лева за разноски по същото е включен двоен размер на такса по т. 16 от ТТР към ЗЧСИ - от 120лв. и такса по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 15.00 лева с ДДС/пътни разходи/, и същата е внесена авансова от взискателя. Поради доброволното предаване на детето ЧСИ е постановил прихващане на начислените такси с такива за други действия в хода на изпълнителното дело и възстановяване разликата на взискателя, поради което към момента по изпълнителното дело са начислени и платени от взискателя 156лв. /след изключване на описаните по-горе/.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

При издаден изпълнителен лист за осъществяване на режим на лични отношения между дете и родител, взискателят всякога разполага с възможността да реализира по принудителен ред правата си по изпълнителния титул. При възражение, че принудително изпълнение не е било необходимо, в тежест на длъжника е да установи, че изпълнява доброволно, поради което и не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, което не бе установено с никакви доказателства – налице са само твърдения в тази посока. Обстоятелството, че майката е предприела действия по принудително изпълнение няколко години след влизане в сила на съдебната спогодба в частта й за осъществяване на лични отношения с детето не доказва, както твърди жалбоподателя, че в този период е реализирано доброволно изпълнение. Самото наличие на изпълнителен титул в полза на взискателя го овластява по всяко време, по което прецени, че е необходимо, за да реализира правата си, да се обърне към орган на принудително изпълнение. Не почиват на никаква правна и житейска логика доводите, че взискателят ще предприеме действия, изискващи емоционален и финансов ресурс, ако получава и очаква доброволно изпълнение. Именно в тази насока са и възраженията на взискателя – че е пристъпил към принудително изпълнение поради влошени отношения и закани от страна на бащата. Поради изложеното и съставът приема, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело. Разноските по образуването му следва да се възложат на последния. Видно е, че указаните в постановлението на ЧСИ такси са заплатени от взискателя авансово, като възражението на длъжника във връзка с доброволното предаване реално е уважено от ЧСИ и таксите във връзка с него са отменени.

Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като 200 лв. е минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело съобразно чл. 10, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по изпълнително дело – 350лв. Тъй като договорът за правна защита и съдействие и пълномощното касая и втория ангажимент, то порцесното възнаграждение от 600 лв. се явява към минимума. Затова и съставът приема, че атакуваното постановление за 4 разноските е законосъобразно. Следва да се отбележи, че процесуалното представителство не приключва с еднократното насрочване на първата дата за предаване на детето, доколкото се касае за периодична престация и изпълнителното производство едва започва. Посочената особеност на предмета на изпълнителното дело е свързана и с първото възражение в жалбата – за нуждата от същото. Еднократното доброволно изпълнение не гарантира такова и за следващите срещи в графика, поради което и не е предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство, а напротив – самото изпълнително производство се явява предпоставка за доброволно изпълнение и в това е неговият смисъл, обуславящ необходимостта от образуването му.