Решение № 527 от 04.11.2020, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

Номер 527

04.11.2020 г.

Град Силистра

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Силистра

На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Мария Н. Петрова

И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20203420101091 по описа за 2020 година

Постъпила е молба от С. С. С. против Е. П. Н. и Г. С. С. , в която молителката твърди, че ответниците са нейни снаха и син, както и че всички живеят в общо домакинство в дома им в гр. А.. След установяването на Е. Н. в жилището им двамата ответници започнали да упражняват психическо насилие над молителката и нейния съпруг (към момента покойник), като ги псували и обиждали, физическо такова изразяващо се в блъскане и дърпане, както и икономически тормоз, изразяващ се в претенции към тях да заплащат сметките и данъците за съвместно ползвания имот.

На 08.09.2020 г. около 19 ч. ответниците се явили пред прозореца на обитаваните от молителката стаи и започнали да обиждат нея и дъщеря , с която по- рано сутринта влезли в конфликт. След като молителката ги попитала какво искат, ответницата се заканила от свое име и от името на съжителя си да я уморят, да влязат в нейните помещения и да я потрошат, а ответникът на свой ред добавил: „Спокойно, ще я оправим – докато дойде дъщеря ѝ, червеите ще пъкат по нея, ще се умирише вътре.“.

На 09.09.2020 г. прибирайки се от своя съседка молителката срещнала майката на ответницата – Р., която отправила обиди, използвайки срещу нея груби и цинични думи и изрази. Молителката поискала да я остави на мира, но майката на ответницата продължила да крещи, така че предизвикала намесата на дъщеря си, която обвинила молителката, че е инициирала конфликта. В тази ситуация ответницата се заканила с думите: „Ей, мършо, прибирай се, че ако те подметна тука, няма да остане нищо здраво от тебе!“. Молителката веднага се прибрала в стаите си и се заключила, но чула как синът се приближава заедно с ответницата пред вратата и казва: „Спокойно бе, ние ще я оправим! Влизам директно с вратата вътре – не ми пука ни от съд, ни от полиция!“. Молителката му отвърнала да влезе, ако му стиска, а той започнал да ѝ крещи да не го предизвиква.

1

Молителката счита, че този психически тормоз спрямо нея засяга спокойствието и личното достойнство и провокира страх за здравето и живота , поради което моли съда да издаде заповед за защита, като задължи ответниците да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо нея, да ги отстрани от съвместно обитаваното жилище в гр. А., ул.

„Х. Б.“ № .., да им забрани да я доближават на разстояние по – малко от 150 м., както и да посещават съвместно обитаваното до този момент жилище.

Ответниците Е.П. Н. и Г. С. С. отричат вмененото им домашно насилие, като твърдят, че сутринта на 8 септември именно те двамата станали жертва на вербалната агресия на молителката и нейната дъщеря, проявена на публично място, което разстроило ответницата, така че тя и съпругът останали в дома на нейните родители до късно вечерта. Твърдят, че от обяд на следващия ден те гостували на свой приятел, у когото празнували до полунощ, поради което изобщо не се намирали в дома си по време на описания в молбата за защита инцидент и съответно не са влизали в пререкания със съжителстващата с тях възрастна жена.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Производството е по чл. 7 и следващите от ЗЗДН. Молбата за защита срещу домашно насилие е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН срещу лице, спрямо което по силата на чл.

3, т. 7 от същия закон може да се търси защита по реда, предвиден в него, поради което съдът приема, че депозираната молба е допустима.

Молителката и ответникът С. са майка и син, които съжителстват в жилище, находящо се гр. А., ул. „Х. Б.“ № ., обитавано и от ответницата Н. с която ответникът се намира във фактически семейни отношения, считано от около две години. Имотът бил прехвърлен на ответника от родителите му срещу задължение за издръжка и гледане чрез договор, обективиран в НА № ....т. ..по описа на СВ – С. за 2011 г., впоследствие развален по съдебен ред с решение № 388 от 07.08.2020 г. по гр.д. № 1474 по описа на СРС за 2019 г.

След развалянето ответникът запазил единствено 1/6 ид.ч. от съвместно обитавания имот, която придобил по наследство от баща си, а останалите идеални части от него били възстановени в собственост на неговите майка и сестра П. Г.. Отношенията между страните по делото са обтегнати до степен на нетърпимост, което се установява от взаимните им упреци за отправени обиди и закани, изключващи разбирателството и уважението помежду им, както и възможността за съжителстването им в спокойна и толерантна семейна среда. За постоянните конфликти между страните може да се съди и от многобройните жалби и сигнали, които те подавали една срещу друга до различни институции и които само за последните две години съгласно докладна записка по преписка № 3051/2020 на РП – С. надхвърлили 10 на брой.

Изложените в молбата за защита оплаквания на молителката са подкрепени от 2 декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която актовете на насилие, предмет на настоящото производство, са пресъздадени според твърденията в самата молба. Между страните не е спорно обстоятелството, че конфликт помежду им възникнал още сутринта на 08.09.2020 г., когато според ответниците молителката започнала да ги кълне и да им прави магии, а според последната – те я нападнали словесно, блъскали по вратата и се заканвали да влязат със сила в обитаваните от нея помещения. Ответниците излезли от дома си и се запътили към Бюрото по труда, а през това време молителката се срещнала със своята дъщеря в центъра на гр. А., след което двете влезли в разправия с нейните (на молителката) съжители, които заварили да пият кафе на една от масите пред магазин „Б.“. Горното се потвърждава от обясненията на двете страни в конфликта, всяка от които вменява вина за случилото се на насрещната страна, от материалите по преписката, образувана по жалба на ответниците, както и от показанията на свидетеля Р. Ц., според когото персоналът на заведението помолил молителката и дъщеря ѝ да напуснат неговата търговска площ.

За установяване на акта на домашно насилие, осъществен спрямо нея вечерта на същата дата, молителката поиска разпита на дъщеря си П. Г., която заяви, че на този ден се прибрала заедно с майка си в нейното жилище, подготвяйки се да не издава своето присъствие на ответниците с цел да свидетелства за предстоящите събития, които се очаквало да настъпят вечерта. Осъществяването на тези събития не закъсняло, тъй като с пристигането си ответниците започнали да обиждат свидетелката и майка с думите „курви, боклуци и мърши“, както и да заплашват молителката, че ще я потрошат, така че никой на не разбере от какво е умряла, предвиждайки, че “дъщеря ти докато дойде, червеите отгоре ще пъкат върху теб.“. Свидетелката пренощувала инкогнито в дома на майка си и си заминала на другия ден сутринта, но вечерта около 18,30 ч. – 19 ч. молителката отново се свързала по телефона с нея, притеснена от поредния оформящ се в семейството скандал. Свидетелката я посъветвала да не прекъсва телефонната връзка („да остави телефона на високоговорител“), така че ясно чула как майката на ответницата я обижда и обвинява за смъртта на съпруга (на молителката), самата ответница се заканва да помете всичко с нея, а след заключването в нейните стаи ответникът я заплашва да разбие вратата, да влезе вътре и да потроши.

Според показанията на свидетелката С. С., съседка на страните, инцидентът от 08.09.2020 г. се състоял в двора на страните и се изразявал в отправянето на обиди към молителката от страна на нейния син (по – конкретно назоваването й с думата „курва”) и заканата му да осъществи спрямо нея физическо насилие, като я набие с кол от градината.

Свидетелката М. А., също съседка и майка на предходната свидетелка, заяви, че те двете не са присъствали на инцидент от 8 септември 2020 г., а единствено на такъв от следващата дата, започнал пред дома на страните, докъдето двете свидетелки (А. и С.) изпратили молителката след срещата им с нея на пейката срещу техния двор. Конфликтът бил провокиран от майката на ответницата, чийто имот се намирал от другата страна на същата улица, която забелязвайки молителката и нейните придружителки, започнала да ги обижда с грозни и вулгарни думи; малко по - късно се намесила и самата ответница с призив към своите майка и свекърва да се приберат по къщите си и да не вдигат скандали. Половин час 3 след това свидетелката А. на път за магазина отново преминала покрай дома на своята позната и чула как синът блъска силно вратата и обижда майка си, заканвайки се да изкърти вратата „…да я убива, да се умиришела. Докато дойде дъщеря , червеите щели да я изядат.“.

Това свидетелство не се подкрепя от показанията на свидетелката С., която заяви, че не е присъствала на такъв инцидент; на свой ред свидетелката А. не потвърди случая от 08.09.2020 г. според описанието му, дадено от нейната дъщеря, заявявайки, че изобщо не е присъствала на инцидент от тази дата, но същевременно разказа именно за такъв случай като описания от тази свидетелка, пояснявайки, че той се е състоял месец по – рано.

В подкрепа на версията си, че не са пребивавали в общото жилище по време на нито един от двата акта на домашно насилие, предмет на настоящото производство, ответниците поискаха разпита на свидетелката Р. Й., майка на Е. Н. и Р. Ц. техен приятел. Свидетелката Й. заяви, че след сутрешния скандал от 08.09.2020 г. в центъра на населеното място нейните дъщеря и зет дошли в нейния дом, където останали до късно вечерта, а свидетелят Ц. потвърди, че на 09.09.2020 г. те му гостували от обяд до полунощ и отпразнували заедно с него този празник, като пребивавали без прекъсване в дома му.

При така изложените данни съдът приема показанията на свидетелката П. Г. за изцяло преднамерени и неправдоподобни, тъй като същите не съответстват на обичайната житейска логика, противоречат на търденията в молбата за защита и декларацията към нея и не са подкрепени от нито едно доказателствено средство, което да потвърди тайното присъствие на тази свидетелка в дома на нейната майка по време на инцидента от 08.09.2020 г. Молбата за защита и декларацията към нея не съдържат дори намек за присъствието на трето лице по време на конфликта от тази дата, вместо което молителката обяснява колко се е уплашила от агресията на ответниците, бидейки сама и неспособна да се защити от техните действия: „Аз се уплаших и се оттеглих навътре – спрях да говоря и си пуснах телевизора.”. Този цитат изключва възможността инцидент от вида на описания в молбата за защита да се е състоял в присъствието на трето лице, пребиваващо в дома на молителката в нейна подкрепа, тъй като заканите на ответниците не биха предизвикали страх у пострадалата, при положение че тя би могла да разчита на чужда помощ, нито тя би спряла да говори, вместо да потърси успокоение и утеха от своята застъпничка. Не може да се обясни също така защо дъщерята безучастно би слушала обидите и нападките срещу своя родител, отказвайки да наруши прикритието си, сякаш в такъв случай показанията й биха намалили своята доказателствена стойност. Свидетелката впрочем не крие, че е изцяло въвлечена в конфликта между своите майка и брат, което разкрива нейната предубеденост и невъзможност да остане безпристрастна, като тази ситуация оставя ясен белег върху нейните показания, представящи нереалистични сцени, ползващи изцяло тезата на страната, която тя подкрепя. По същия начин съдът не кредитира показанията на свидетелката и за случая от 09.09.2020 г., тъй като начинът, по който той е описан в молбата за защита не предполага възможност за предварителен разговор между молителката и дъщеря , както и даването на съвети за действия и подготовка за бъдещо свидетелстване. Такива подробности липсват и в 4 декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, нито са пресъздадени от свидетелката А., която не споменава, че преди началото на описания от нея скандал от 09.09.2020 г. молителката е търсила помощ и съвети по телефона от своята дъщеря.