Решение № 40 от 25.03.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Силистра, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20263400500064 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК

С решение № 794/ 13.12.2025г., постановено по гр.д. № 20253420100372, СРС е отхвърлил предявения от М. А. Х., ЕГН ********** и Х. А. Х., ЕГН **********, срещу А. О. А., ЕГН **********, иск за заплащане на обезщетение в размер на 1918,12лв. за причинени имуществени вреди в резултат на бездействие на ответницата, ведно със законната лихва от 07.11.2024г., като недоказан. Осъдил е М. А. Х., ЕГН ********** и Х. А. Х., ЕГН **********, да заплатят на А. О. А., ЕГН **********, , сумата от 200 лева - разноски за настоящото производство.

Недоволни от решението, са останА. М. А. Х. и Х. А. Х., които чрез процесуалния си представител го обжалват в законоустановения срок. Считат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като излагат доводи за това в жалбата си. Молят съда да отмени решението, като вместо това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендират деловодни разноски.

Ответната странаq чрез процесуален представител, в законоустановения срок депозира писмен отговор, в който изразява становище 1 за неоснователното на жалбата.

Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане.

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че същите живеят в една жилищна сграда, находяща се на ул. „Никола Йонков Вапцаров“ № 9, като ответницата живее в апартамента, който е непосредствено над този на ищците – ап. 12 на 4-ти етаж, а ищците – в ап. 9 на 3-ти етаж. Последните твърдят, че от жилището на ответницата има теч на вода, който причинява влага в горната част на кухнята им (тавана) и по стените, като тя избива и на тавана на коридора и по стената, която е обща с кухнята. Твърдят също, че в началото на м. септември са разговаряли с А., която е видяла теча, но е заминала извън страната, без да се интересува от състоянието на жилището си, независимо че нейното бездействие създава предпоставка за опасност, свързана с електрическата инсталация, както и увреждане на тавана и стените в посочените помещения.

Ищците и настоящи жалбоподатели твърдят също така, че неотстраненият теч от жилището на ответницата създава дискомфорт и неудобство при ползване на жилището им, а и води до неизпълнение на задължението на ответната страна по чл. 6, ал.1, т.2 ЗУЕС да не причинява вреди на другите съсобственици. Считат, че е нА.це противоправно поведение на А., изразяващо се в неподдържане ВиК инсталацията в имота й в състояние, в което да не се допуска неправилно отводняване. Поради непредприемане на действия за отстраняване на констатирания теч, същата е станала причина за настъпване на вреди в жилището, което ползват ищците и им е причинила вреди, които следва да бъдат обезщетени. Претендират овъзмездяване в размер на 1918,02 лева, представляващо обезщетение за причинени им имуществени вреди и разходи за отстраняването им, ведно със законната лихва от датата на настъпването на вредите - 07.11.2024 г., до окончателното им изплащане.

Ответната страна оспорва от нейното жилище да са причинени твърдените от ищеца щети, сочейки че най-вероятно е съществувал теч 2 отпреди от апартаменти над 4- я етаж, тъй като следи от наводнение има и в горната част на стените й в банята и в коридора, което към момента е овладяно поради извършен ремонт на горните апартаменти от ет.5 и ет.6.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По отношение на правния въпрос относно отговорността по чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД е нА.це задължителна съдебна практика, в ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС № 4/75 г.. За разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й, т.е. безвиновна отговорност.

Съобразно посочените по-горе твърдения на ищците в исковата молба за виновно бездействие от страна на ответната страна, СРС правилно е приел, че в случая се претендира отговорност от лицето на осн. чл. 45 ЗЗД.

Фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, включва установяване на пет кумулативни предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносният резултат и вина. Ищците следва да докажат нА.чие на противоправно деяние /действие или бездействие/ от страна на ответницата, което им е причинило вреда, както и да установят с всички допустими доказателствени средства причинна връзка между противоправното поведение на дееца и вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното, т.е. в настоящото производство в тежест на ответницата е да опровергае презумпцията за вина, като докаже липсата на вина от нейна страна, за да бъде освободена от отговорност.

Пред РС-Силистра е проведено производство по чл. 207 и сл. от ГПК за обезпечаване на доказателствата във връзка с твърдените причинени вреди на ищците от теча, идващ от жилището на ответницата - гр. д. № 20243420101860 по описа на съда за 2024 г. Видно от заключението на ВЛ по приетата в с.з. експертиза, същото е заключило, че уврежданията в 3 апартамента на ищците са от теч във водопроводната тръба, свързваща смесителните батерии на кухнята и сервизния възел в апартамент 12, на 4- ти етаж. Довод за това заключение е констатацията, че точно под тръбите на ап.12, свързващи смесителните батерии на кухнята и сервизните помещения, е основното петно в ап.9.

От констативен протокол за оглед по приложеното ГД 1860/2024 г. на РС-Силистра се установява, че е нА.це теч на вода от водопроводната инсталация на четвъртия етаж, като са увредени стени и кухненски шкафове.

Огледът е правен обаче само в ап.№ 9 на 3-ти етаж.

От писмо от 16.09.2024 г. от „Групама Застраховане“ ЕАД до ищците, се установява, че за щети от същият характер, като процесните, те са били обезщетени по преписка от 2022 г., поради което им е отказано ново обезщетение.

В първоинстанционното производство е назначена нова съдебно техническа и ценова експертиза, която констатира, след оглед и на двата апартамента - № 9 и № 12, че двата имота (на ищците и ответницата) са с еднакви увреждания, причинени от теч - мокри стени и тавани в кухни, коридори и мокри помещения. Заключението е, че уврежданията в апартаментите са от теч, в резултат на увреждане по водопроводната инсталация от горните етажи, като източникът на влага е в участъка на общия довеждащ водопроводен щранг, захранващ апартаментите от южната страна на сградата с питейна вода. Към експертизата е приложен и констативен протокол за изследване с термокамера на двата процесни апартамента.

В с.з. вещото лице отново пояснява, че в момента на огледа състоянието и в двете жилища, като теч и увреждане, е еднакво – с мокри стени, следи от влага и намокряне, както в коридорите, така и в кухните и сервизните помещения. Сочи, че вероятно проблемът идва от по-горен етаж, като не може да уточни кой точно - 5-ти или 6-ти.

Пред настоящата инстанция е приет като доказателство протокол от 9.01.26г. за извършен оглед с термокамера на в ап. 15 на 5-ти етаж, от който е видно, че в апартамента, който е непосредствено над този на ответницата, не са констатирани активни течове по топла вода, студена вода и канА.зация.

Няма и показатели за нА.чие на влага.

Така представеният протокол обаче не навежда на категоричен извод, 4 както твърдят жалбоподателите, че течът в ап.9 е именно от ап.12 на 4-ти етаж. Както бе посочено по-горе, ВЛ по експертизата заявява, че течът идва от горните етажи – 5-ти или 6-ти, а не сочи категорично, че идва от 5-ти етаж, за да се приеме, че този протокол оборва приетото заключение пред СРС. Прави впечатление също, че предходният протокол, изготвен при огледа на експерта по назначената СТЕ експертиза, и констативният протокол относно обследване на ап. 15 на 5-ти етаж, представен пред СОС, са изготвени от един и същ представител на фирмата за обследване с термокамера, но съдържат някои взаимно противоречащи си изводи и констатации.

Освен това следва да се посочи, че заключението по назначената от съда експертиза се ползва с по-голяма доказателствена сила, предвид съобразените от съда специални знания на вещото лице и неговата квА.фикация при назначаването му за изготвяне на конкретната експертиза, както и че то дава заключението под страх от наказателна отговорност при даване на невярно заключение. Не на последно място следва да се посочи, че това заключение е прието от страните без възражения и съответно искания от тяхна страна за назначаване на тройна или комплексна експертиза.

Предвид изготвеното заключение по приетата експертиза в с.з. на 19.11.2025г., районният съд е достигнал до правилния извод, че ответницата не следва да отговаря за причинените вреди на ищците, тъй като водопроводният щранг, като част от общата водопроводна инсталация, представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС и като такава подлежи на поддържане от всички етажни собственици по реда на ЗУЕС. По делото липсват безспорни и категорични доказателства, установяващи че течът, предизвикал щетите в апартамента на ищците, идва от апартамента на ответницата.

Настоящият състав се солидаризира с довода на първоинстанционния съд за кредитиране именно на тази експертиза, а не изготвената в производството по обезпечение на доказателства – по ГД 1860/2024 г. на РССилистра, тъй като при изготвянето й вещото лице е имало достъп и до двата имота, за разлика от експертизата по ГД 1860/2024 г., при която е нямало достъп до ап.12 на 4-ти етаж. Освен това при изготвяне на експертизата по настоящото дело ВЛ, при огледа на апартаментите, е ангажирало и използване на специА.зирана техника - термокамера, с която прецизно е установен произходът на водопроводния теч. Съдебният експерт е категоричен също 5 така, че се касае за теч от водопроводния щранг, а не от каналните тръби.

Пред въззивния съд е разпитана като свидетел и живущата в блока Т Д, която заявява, че известен ВиК проблемът на всички живущи и са свикА. събрание за вземане на решение за отстраняването му, но до момента нищо не е предприето. Заявява също, че не й е известно дА. са сменени щранговете на целия вход, но като е ходила в апартамента на ищцата преди три години е видяла мокрите петна по стената в жилището й. Казва, че когато си дойде М. се наводнява, а после изсъхва, но междувременно казва и че не е ходила впоследствие в апартамента на ищцата, което налага изводът, че тя не е свидетел на това, че когато М. се върне през лятото в апартамента си се наводнява апартамента на ищците. Вероятно това го знае като информация от жалбоподателите и съдът не би могъл да го приеме за доказан факт след като от три години не е ходила в процесния апартамент и няма пряк поглед какво се случва в него, когато се завърне М. в нейния апартамент на 4-тия етаж.

Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в настоящото производство не са доказани всички елементи на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, за да бъде уважен предявеният иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан. Като е достигнал до същия извод, СРС е постановил правилно решение, което подлежи на отхвърляне.

Съобразно изхода на процеса пред СОС, на жалбоподателите не следва да й се присъждат деловодни разноски. Същите следва да бъдат осъдени да заплатят на назначения особен представител на ответницата - адв. Ч. възнаграждение за въззивната инстанция, възлизащо на евровата равностойност на 400 лв., а именно 204.52 евро.