Решение № 51 от 15.05.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 576/2025
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 15.05.2026
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ИВАН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 130 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130 ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 20 ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. Ловеч, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:
ИВАН ИВАНОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254300600576 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 13/14.07.2025 г., постановена по НЧХД № 85/2024 г.
Ловешкият районен съд , осми състав е признал М. Ю. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил глоба в размер на 1000 лева. Със същата присъда Р. Ю. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК ,като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева в полза на държавата. М. Ц. и Р. Ц. са осъдени да заплатят на Т. Н. сумата от 3000 лева, неимуществени вреди, , ведно със законната лихва до окончателното изплащане , както и сумата от 1182 лева представляващи разноски по делото, като искът до пълния му размер от 5000 лева неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
Недоволни от така постановения съдебен акт останали подсъдимите М.
Ц. и Р. Ц., поради което ,чрез процесуалния си представител адвокат Т. Д. – САК, го обжалват в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Считат, че съдът е тълкувал превратно и едностранно събраните по делото доказателства, които по безспорен начин ги оневиняват.
Излага, че по делото е безспорно установено, че до самия инцидент се е стигнало по вина на частния тъжител Т. П. и той първи е предприел активни действия по физическо нападане по отношение на тях. Сочи, че от разпита на всички разпитани свидетели се установява, че на Р. Ц. е била причинена 1 средна телесна повреда - счупване на челюст, което може да бъде направено единствено по начин с рязък, внезапен страничен удар без пострадалия да е очаквал такъв. Изтъква, че от приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява ,че и М. Ц. е получил леки телесни увреждания , като от събраните по делото доказателства се установява, че частния тъжител в конкретния случай е агресора. Излага, че единствено показанията на другата участничка в инцидента С. Ж. подкрепят изложеното в тъжбата. Сочи, че въпреки това съдът е кредитирал единствено нейните показания. Счита, че неясно остава и обстоятелството, защо решаващия съд е оставил без уважение искането им за приложението на чл. 130 ал. 3 от НК и чл. 12 от НК. Излага, че и предявения граждански иск е неоснователен и недоказан. В допълнение към жалбата адвокат Д. възразява на приетото от съда, че Ж. е единствен очевидец на инцидента, като счита ,че от събраните по делото доказателства се установява, че тя е участник в инцидента. Излага, че в мотивите си съдът е обсъдил и обстоятелството ,че същата е и страна по повод на частна жалба на М. Ц., като на практика е кредитирал като основно доказателство показания на лице, което се намира във висящ процес с единия от двамата подсъдими.
Изтъква ,че не кореспондира с фактическата обстановка по делото приетото от съда ,че инцидента е предизвикан от доверителите му , а не от частния тъжител . В тази връзка сочи становището на вещото лице по съдебномедицинската експертиза. Излага, че ако действително Р. Ц. е агресора в случая, то частния тъжител следва да притежава специални знания по бойни спортове, за да отвърне. Счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че другия подсъдим М. Ц. е този, който пръв е предприел активни действия по увреждане на частния тъжител. Излага, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че в момента в който Т.
П. нанася внезапен удар на Р. Ц., другия подсъдим е бил на значително разстояние от тях. Сочи, че дори и да бъдат споделени твърденията на първоинстанционния съд и да се предположи,че М. Ц. е предприел пръв нападение над частния тъжител, то в момента в който последния чупи челюстта на Р. Ц.,, очевидно „нападението“ вече е било преустановено. По горните съображения моли настоящата инстанция да отмени постановения от първата инстанция съдебен акт, поради неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност и да постанови оправдателна присъда.
В съдебно заседание въззивниците М. и Р. Ц.и редовно призовани не се явяват, за тях се явяват адвокат Д.. Поддържа жалбата по съображенията изложени с нея и моли да бъде уважена. Единствено допълва, че безспорно по делото е установено, че тъжителят и свидетелката С. Ж. са в близки отношения.
Въззиваемия Т. П. в съдебно заседание не се явява, за него се явява адвокат И. – ЛАК. Счита, че първоинстанционния съд е изпълнил задълженията си , като в хода на съдебното следствие са приобщени по реда на НПК допълнителни писмени материали, за да изгради своя обоснован и правилен извод ,че и двамата подсъдими са виновни за деянието, за което са предадени на съд с частната жалба. Излага, че за точи случай е водено досъдебно производство, като е обжалвано на две инстанции и в цитираните 2 актове е взето отношение по всички възражения на въззивниците в техните жалби и изрично е посочено ,че инициатори на инцидента са именно взъззивниците. Изтъква, че освен настоящото производство се води още едно наказателното дело от частен характер, където пострадал се води единия от подсъдимите М. Ц.. Изтъква, че в тъжбата си последния посочва, че е ударил Т., като след това се е включил и брат му и са го повалили на земята. Излага, че освен това се е установило, че свидетелката Ж. има нанесени леки телесни повреди, което означава, че тя се е включила в инцидента ,за да защити своя приятел, а не тя да напада. Счита, че няма порок в мотивите , поради което следва бъде потвърдена пъровинстанцинната присъда, като законосъобразна.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата ,становището на страните в процеса и след като провери изцяло законосъобразността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:
Постановеният от първата инстанция съдебен акт ,страда от съществен порок – липса на мотиви. Макар и да са изготвени такива на 19 страници, те не покриват изискванията на чл. 348 ал. 3 т. 2 във връзка с чл. 305 ал. 1 от НПК. Законът изисква съдът да посочи фактическите обстоятелства , които приема за установени, след това да мотивира въз основа на кои доказателства прави фактическите си изводи и при наличие на противоречия между доказателствените материали да изложи съображения защо приема едни от тях, а отхвърля други. Следва да бъдат посочени и правните съображения – налице ли са обективните и субективни признаци от състава на престъплението и какво наказание следва да се наложи.
Внимателния прочит на мотивите сочи, че съдът не е изложил фактическата обстановка, която приема за установена. По –голяма част от нея представлява преразказ на показанията на свидетелката Ж. и обясненията на подсъдимите, възпроизвеждане на заключенията на вещите лица по съдебномедицинските експертизи, съображенията на представителя на Районна прокуратура Ловеч – ТО Тетевен за прекратяване на наказателното производство, образувано срещу тъжителя. На страница 12 от мотивите съдът приемайки за безспорно установени определени факти е посочил „ Започнал словесен конфликт между страните, който прераснал във физическа саморазправа, при която на Р. Ц. била причинена средна телесна повреда , на Т. П. и М. Ц. леки телесни повреди.“ Не са изведени никакви фактически изводи относно конкретните действия на двамата подсъдими и как същите се отнасят към действията на пострадалия и свидетелката Ж.. Поради това съдът е приел относно обективната страна на престъплението, че двамата въззивници са осъществили изпълнителното деяние, чрез действие , като двамата в съучастие са нанесли побой на частния тъжител, без изобщо да са конкретизирани техните действия. Като доказателство в подкрепа на този извод съдът е посочил заключението на съдебно медицинската експертиза, като е повторил същата относно механизма на причиняването на уврежданията, приемайки, че двамата въззивници са съборили на земята тъжителя и са му нанесли удари без да е отразено къде са били насочени същите като това не е съпоставено с констатираните увреждания. В подкрепа на направения извод е посочил и показанията на свидетелката Ж. ,без да е 3 отчел, че тя е посочила, че на тъжителя първоначално са били нанасяни удари с крака и ръце от страна на въззивниците в момента в който е бил прав, а след това е бил съборен на земята. На страница 15 от мотивите съдът е приел, че възникналия първоначално словесен конфликт е прераснал във физическа саморазправа, в която и двете страни си разменяли удари, без отново да са конкретизирани същите.
На същата страница приемайки общност на умисъла съдът е посочил, че уврежданията на тъжителя са получени в резултат на това ,че двамата въззивници са го съборили на земята и са му нанесли удари.
Допуснатото нарушение, посочено по-горе съдът приема за отстранимо съществено, тъй като е ограничава правото на въззивниците да разберат за кои техния действия и въз основа на кои доказателства са признати за виновни и осъдени и в този връзка да организират защитата си.
При горните съображения настоящата инстанция приема ,че следва да се отмени присъда № 13/14.07.2025 г., постановена по НЧХД № 85/2024 г. на Ловешкият районен съд , осми състав, с която е признал М. Ю. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и Р. Ю. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК и делото се върне на Районен съд – гр. Ловеч за разглеждане от друг състав.
Неоснователни се явяват възраженията на процесуалният представител на въззивника относно това ,че съдът не се е произнесъл относно приложението на чл. 12 от НК и института на реторсия.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 13/14.07.2025 г., постановена по НЧХД № 85/2024 г. на Ловешкият районен съд , осми състав, с която е признал М. Ю. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал.
2 от НК и Р. Ю. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
130 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК , като незаконосъобразна.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Ловеч за разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Да се съобщи на страните, че е изготвено с мотивите.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. Ловеч, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:
ИВАН ИВАНОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254300600576 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 13/14.07.2025 г., постановена по НЧХД № 85/2024 г.
Ловешкият районен съд , осми състав е признал М. Ю. Ц. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил глоба в размер на 1000 лева. Със същата присъда Р. Ю. Ц. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК ,като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева в полза на държавата. М. Ц. и Р. Ц. са осъдени да заплатят на Т. Н. сумата от 3000 лева, неимуществени вреди, , ведно със законната лихва до окончателното изплащане , както и сумата от 1182 лева представляващи разноски по делото, като искът до пълния му размер от 5000 лева неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан е отхвърлен.
Разпечатката съдържа 49 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/663e2617-4044-489c-ade9-a3a68c63196d