Определение № 975 от 26.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. Стара Загора, 26.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500522 по описа за 2023 година Производството е образувано по частната жалба на ЕТ „С.П.“ гр.Ч., представлявано от С.П.П., чрез адв. А. Ш. против определение № 1089 от 25.05.2023г., постановено по гр.д. № 1095/2023г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се прекратява производството по делото.

Частният жалбоподател е останал недоволен от обжалваното определение, поради което го обжалва в срока, като неправилно. Моли да се отмени и да се върне делото на РС – Казанлък за разглеждане по същество исковата претенция.

В постъпилия писмен отговор от „М.п.“ ЕООД, чрез адв. Р. М. се взема становище за неоснователност на жалбата и за правилност и обоснованост на определението на КРС.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна такса за въззивното производство.

Производството по гр.д. № 1095/2023 г. по описа на РС – Казанлък е образувано на 09.12.2022г. по искова молба на ЕТ „С.П.“ гр.Ч., представляван от С.П.П., чрез адв. А. Ш. против „М.п.“ ЕООД гр.С., с правно основание чл.

439 ГПК. В т. 6 от исковата молба ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по отношение на претендираното вземане на ответника към момента на депозиране на исковата молба, която давност е започнала да тече на 01.12.2017г., а искането е да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи процесното вземане, за принудителното събиране, на което е образувано изп. дело, при условия на евентуалност поради погасяването му по давност.

1

Въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е неправилно. Посоченото в т.6 на исковата молба възражение е за недължимост вземането, поради изтекла петгодишна погасителна давност.

Първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, тъй като предявените искове се основават на факти, известни на ищеца, които е могъл да посочи в срока за възражение по чл. 414ГПК. Приел е, че изложените в исковата молба факти не са от категорията на чл. 439 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили, поради което е прекратил производство по делото.

Въззивната инстанция намира, че предявените от ищеца – длъжник искове за установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, са допустими. Позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на вземането на кредитора е новонастъпило обстоятелство, тъй като е възникнало след приключване на производството по издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника по ч.гр.д.№ 70/2021г. по описа на Чирпанския районен съд. Това възражение длъжникът не би могъл да направи в заповедното производство, тъй като е новонастъпило. Това е така и защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

При това положение, въззивната инстанция намира, че частната жалба е основателна. Определението на КРС е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на процесуалните действия.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1089 от 25.05.2023г., постановено по гр.д. № 1095/2023г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се прекратява производството по делото.

ВРЪЩА делото на РС – Казанлък за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2