Решение № 1139 от 30.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. Варна , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500783 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивни жалби, както следва:

1.На „ИВ ТУР“ ООД, чрез адв.В., против Решение № 261232 от 16.11.2020 година, постановено по гр.дело № 17 115/2019 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е осъдил „ИвТУР“ ООД, ЕИК 103298344, със седалище гр. Варна да преустанови бездействието си по неотстраняване на повредите по откритата тераса на ап. 604, находящ се на етаж 6 в апартаментен хотел „Я.", в ***, като извърши необходимите строителноремонтни работи за спиране на теча, причиняващи повреждане на тавани и стени в апартамент № 504, на етаж 5, на кота +15,00, в тяло Б, с площ от 120.24 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № 300-5-64от

08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в апартаментен комплекс „Я.", в ***, собственост на ищеца СТ. В. Д., ЕГН ********* по предявения иск по чл.109.

В тази въззивна жалба жалбата се излага, че съдът е произнесъл недопустимо решение, а в условията на евентуалност то е неправилно.Изрично се подчертава, че „Д. инвест“ е бил осъден да заплати на осн.чл.163 от ЗУТ гаранционната отговорност, предвидена в този текст; че 1 вредите са от теч, находящ се в „обща част“ и следователно е приложил ЗУЕС, а не нормата на чл.109 от ЗС; че не може да се направи извод за основателността на негаторния иск и че постановявайки решение в обратния смисъл, ВРС е нарушил материалния закон.

В заключение се настоява съдът да отмени решението в атакуваното му част, както и да отхвърли исковата претенция.

Против тази жалба са били подадени отговори от страна на адв.Й., като процесуален представител на С.Д. и от адв.Х., като процесуален представител на „Д. инвест“ ЕООД, с настояване съдът да потвърди решението.

2.Втората жалба е на „Д. инвест“ ЕООД, ЕИК 103881139 против Решение № 261232 от 16.11.2020 година, постановено по гр.дело № 17 115/2019 година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът/ след уточнение/ е отхвърлил исковата претенция с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащането на сумата от 1 330 лева, представляваща претендирано обезщетение за наводняване от теч от собствения на ответника апартамент № 604, на етаж 6 в жилище на ищеца - апартамент № 504, на етаж 5, на кота +15,00, в тяло Б, с площ от 120.24 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-64от 08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в апартаментен комплекс „Я.", в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.50 от ЗЗД.

В тази жалба се излага, че съдът е нарушил закона, и наличните по делото доказателства, като е отхвърлил исковата претенция.Изтъква се, че в хода на процеса са били събрани доказателства въз основа на които може да се направи извод, че „Д. инвест“ ЕООД е бил осъден по чл.163 от ЗУТ за заплащане на т.нар. гаранционна отговорност, както и че считано от 20.07.2020 година – датата на уреждане на отношенията между „Ив ТУР и“ „Д. Инвест“ ЕООД до 21.10.2020 година – датата на съдебните прения е изминал един дълъг срок от време, в които дружеството ответник е следвало да отстрани теча.Излага се още, че съдът неправилно е квалифицирал претенцията по чл.50 от ЗЗД.Молят решението в тази му част да се отмени и претенцията да се уважи в пълен размер.

2

Против тази жалба е постъпил отговор от страна на адв.В., която излага, че решението е правилно и моли да се потвърди.

3.Третата въззивна жалба против Решение № 261232 от 16.11.2020 година, постановено по гр.дело № 17 115/2019 година, по описа на ВРС е на СТ. В. Д., в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция с правно основание чл.50 от ЗЗД за заплащането на сумата от 1 330 лева, представляваща претендирано обезщетение за наводняване от теч от 2собствения на ответника апартамент № 604, на етаж 6 в жилище на ищеца апартамент № 504, на етаж 5, на кота +15,00, в тяло Б, с площ от 120.24 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-64от 08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в апартаментен комплекс „Я.", в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Излага се в тази жалба, подобно и на предходната, че съдът е произнесъл едно неправилно и несправедливо решение.Твърди се, че ВРС превратно е тълкувал както наличните по делото доказателства, така и материалния закон, в частност Постановление № 4 от 19745 година, като неправилно е преквалифицирал иска от чл.49 ЗЗД на такъв по чл.50 ЗЗД.Обръща се внимание на изискуемите предпоставки, водещи до ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД и като се приема, че са налице, се настоява съдът да отмени решението в обжалваната му част, и да уважи претенцията.

Против тази жалба е постъпил отговор от страна на адв.В., която излага, че решението е правилно и моли да се потвърди.

4.Четвъртата жалба е частна и е на СТ. В. Д., чрез адв.Й., против Решение № 260180 от 25.01.2021 година, в частта, с което съдът е оставил без уважение искането за редуциране на разноските по делото, като е отклонил молбата на Д. в тази насока.

Отговор против тази жалба е постъпвал от страна на адв.В., която настоява въззивния съд да потвърди решението.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника СТ. В. Д. е редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Й., която моли съдът да уважи жалбата.

3

Въззиваемата страна – „Ив Тур“ ООД, редовно призована, представлява се от адв.В., която моли съдът да уважи жалбата й, като отхвърли въззивните жалби на другите страни.

Третото лице – помагач – „Д. Инвест“ ООД, редовно призовано, се представлява от адв.Х., които моли съдът да подадената от него жалба.

С писмени защити до ВОС адв.Й. и адв.В. излагат подробни съображения в подкрепа на заявените от тях процесуални позиции, като всяка настоява съдът да уважи жалбата подадена от нея, като отхвърли тази на другата страна.

С нарочно Определение № 1349 от 14.04.2021 година от закрито съдебно заседание, ВОС след предокладване на делото промени правната квалификация на иска – от чл.50 ЗЗД, на чл.49 от ЗЗД.

За да се произнесе по спора, като съобрази предмета му и застъпените от страните становища, ВОС установи следното:

Пред решаващия, РС – град Варна са били предявени искови претенции с правно чл.50 от ЗЗД и чл.109 от ЗС от СТ. В. Д., ЕГН ********* срещу „ИВТУР" ООД.В исковата молба твърденията са следните:

Ищеца излага, че по силата на н.а. № 8, т. XLVIII, д. № 10258, с вх. per.

20261/31.07.2017г., дв. вх. р. 2091 на СВ гр. Варна е станал собственик на Апартамент № 504, на етаж 5, на кота +15,00, в тяло Б, с площ от 120.24 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-64от

08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в апартаментен комплекс „Я.", в ***, община Варна, състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня и тоалет, тоалет, коридор, балкон и открита тераса, при граници по схема: на същия етаж СО с идентификатори *** и ***, под обекта СО *** и *** и над обекта СО

*** и ***.Той сочи, че над него на кота +18,00 на шести етаж в същата сграда над собственият му С апартамент се ситуира Апартамент № 604, собственост на „Ив Тур“ ООД, към който има открита тераса с площ 26.30 кв.м.Според заявеното в молбата при дъждове или при миене на тази тераса, в жилището на ищеца се появяват обилни течове, като водата се стича по таваните и стените на коридора, спалнята и банятоалет.Ищцовата страна обръща внимание, че са се появили влага и мухъл, подпухнала и опадала мазилката и шпакловката, водата се стича по 4 контактите и осветителните тела, което при употребата им може да причини прекъсване на електрозахранването, поради предизвикване на късо съединение; според него също така гипсокартонът по стените е изпадал от влагата, както и че течовете продължават и на долу към апартаменти, разположени на етаж 4, на кота +12,00, под апартаменти 503 и 504, а именно: ап.401-404.Също в ИМ се сочи, че Д. е отправял искания към управителя на фирмата, собственик на ап. 604 да отстрани повредите по неговия апартамент, като през пролетта на 2018 година той / ищеца/ направил цялостен ремонт на апартамента.Също според ищеца той е изпратил покана рег.№ 1332, т.1, № 93 на нотариус П.П., вписан в НК с per. № 224 и район на действие Районен съд Варна, до „ИВТУР" ООД, връчена на дружеството при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на 28.03.2019 г. подробно описва в молбата нужните ремонтни дейности.

С исковата претенция, ищцовата страна настоява да й бъдат заплатени и средствата необходими за отстраняване на вредите, които са му причинени в размер на 1 330 лева, включващи ДДС - представляваща обезщетение за претърпени вследствие на наводняване от теч в апартамента, имуществени вреди в жилище апартамент № 504, на етаж 5, на Кота +15,00, в тяло Б, с площ от 120.24 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със заповед № 300- 5-64от

08.08.2003г. на ИД на АК, находящ се в апартаментен комплекс „Я.", в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на осн. чл.

109 от ЗС съдът да осъди „ИВТУР" ООД да преустанови бездействието си по неотстраняване на повредите по откритата тераса на ап. 604, находящ се в апартаментен хотел, „ Я.", в ***, като извърши необходимите строителноремонтни работи: разбиване на съществуваща настилка от гранитогрес, грундиране от хидроизолация, поставяне на хидроизолация с пастообразна смес-един пласт обработка основа на первази и фуга, поставяне на нова настилка от гранитогрес, поставяне на подови первази от плочи, демонтаж на подов сифон, доставка и монтаж на сифон подов чугунен, доставка и монтаж н а PVC тръби за връзка сифон-канализационна мрежа, за спиране на теча, причиняващи повреждане на тавани и стени в ап.504 собственост на ищеца.

Пред ВРС дружеството – ответник, в лицето на „Ив Тур“ ООД е навело 5 множество и различни възражения - че състоянието на имота на ищеца се дължи на деликтни действия от представляваното от ищеца дружествостроител, чийто управител е ищеца; че съобразно Договор за строителство, сключен на 24.10.2006 г. между „Ивтур" ООД, като Възложител, и „Д. инвест" ЕООД /с управител С.Д. - ищец/, като изпълнител, управляваното от ищеца дружество, се задължило да построи сградата, в която се намира имота на ищеца, съгласно одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж № 94/28.07.2006 година на гл.арх. на Община Варна; че в срока по чл. 160, ал. 5 от ЗУТ и своевременно, с нотариална покана per. № 3934, том I, per. № 174 от 30.10.2015 година на нотариус Ж.К., per. № 149 на НК на РБ, връчена на „Д.

ИНВЕСТ" ООД на 02.11.2015 година, „ИВТУР" ООД е уведомило представляваното от ищеца дружество, че по отделни самостоятелни обекти на „ИВТУР" ООД в сградата са се проявили дефекти и недостатъци, като подробно в поканата „Ивтур" ООД е указало видовете дефекти по всеки един от обектите, както и е указало на „Д. Инвест" ООД необходимите строителноремонтни дейности по всеки един от обектите; че от страна на „Д. инвест" ООД не били извършени никакви действия и не са изпълнени никакви СМР за отстраняване на дефектите, ответното дружество подало искова молба, по която е образувано т.д. № 1400/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, производството по който е във фаза на висящо /вече приключено/ касационно производство по т.д.№2044/2019г. по описа на ВКС, по подадена от „Д. инвест" ЕООД касационна жалба срещу решение по в.т.д.№134/2019г. на ВАпС, с което потвърдено решение № 1020/20.12.2018г., постановено по т. д.

№ 1400/2017г. по описа на ВОС; че със завеждането на настоящия иск ищецът злоупотребява с право.