Решение № 5427 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5427 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20251100105416 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 57617 /13.05.2025 г., предявена от Л. Б. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „********, против ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна” № 16.

Ищцата Л. Б. П. твърди, че на 23.10.2021 г., около 01.50 ч., на първокласен път 1-5Е 85, км. 285+792, в посока от гр. Хасково към гр.

Димитровград, Н.Н.М., при управление на лек автомобил „Ауди QS7“, с рег.

№ ********, нарушил правилата за движение по пътищата, загубил контрол над автомобила, в резултат на което автомобилът се ударил в бордюра и предпазната мантинела, излязъл от острова на кръговото движение, преминал през двете ленти и се ударил челно в бетонна ограда.

По случая било образувано ДП № 563/2021 г. по описа на РУ - гр.

Димитровград, пр.пр. № 4882/2021 г. по описа на РП - Димитровград.

Ищцата твърди, че при настъпване на описаното пътно-транспортно произшествие (ПТП) е била пътник в лек автомобил „Ауди QS7“, с рег. № ********.

В резултат на ПТП, ищцата получила следните травматични увреждания: множество счупвания на подбедрицата закрито, фрактура крурис декс, руптура тендини м. Тибиалис арт декс; множество травми и наранявания 1 по глава, тяло и крайници; психически стрес.

След инцидента, ищцата била приета за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов“ - гр. София, в тежко състояние. На 24.10.2021 г., на ищцата било извършено оперативно лечение. На 29.10.2021 г., ищцата била изписана от болничното заведение с препоръки за лечението й. На 22.11.2023 г., ищцата била приета в МБАЛ „Света София“, където отново й била извършена оперативна интервенция.

Ищцата твърди, че в резултат на получените при ПТП увреждания, е претърпяла, търпи и за в бъдещи ще търпи изключително интензивни неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт.

Ищцата била лишена от обичайния си начин на живот, от активност и самостоятелност, от пълноценността, като жена и самостоятелен и работещ човек.

Към датата на ПТП, по силата на застрахователна полица BG/01/121001070152, валидна от 27.04.2021 г. до 26.04.2022 г., ответникът застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Ауди QS7“, с рег. № ********, включително и на водача Н.Н.М..

По повод на процесното ПТП, ищецът отправил искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, но такова не му било заплатено.

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати: сумата от 90 000 евро частичен иск от 112 000 евро (с оглед допуснатото увеличени в размера на иска), представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2021 г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Ауди QS7“, с рег. № ********, както и че ищцата го е поканила да й заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП.

Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва твърденията на ищцата, че процесното ПТП е настъпило в резултат на 2 виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди QS7“, с рег. № ********. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, че е налице деликт от страна на водача Н.Н.М.. Липсвала яснота и относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, както и за вината на сочения от ищеца водач.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като е пътувала в МПС без обезопасителен предпазен колан, както и че е приела да бъде превозвана от водач, който е употребил алкохол. Тези действия на ищцата, пряко обусловили причинените й вреди.

Ответникът оспорва претенцията на иска за обезщетение за неимуществени вреди и по размер. Излага съображения, че размерът на претендираното с исковата молба застрахователно обезщетение е завишен, несъответстващ на икономическите условия и стандарт на живот в страната, на материалното състояние на ищцата, както и принципа за справедливост, предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания, свързания с тях интензитет на болки и страдания и с оглед обществените критерии за справедливост, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ответникът оспорва и претенцията за лихви върху обезщетението.

В хода на производството страните поддържат своите твърдения и възражения.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.

Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи 3 основание за отговорност на прекия причинител - застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер - застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 23.10.2021 г. (датата на процесното ПТП), по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/01/121001070152, валидна от 27.04.2021 г. до 26.04.2022 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Ауди QS7“, с рег. № ******** (с определение от 24.10.2025 г., л. 49 и следващите).

За основателността на иска, следва да се прецени дали са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Доказването на предпоставките на чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяване на механизма на произшествието, от което ищцата твърди, че е увредена. В отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил, че няма доказателства за механизма на настъпване на произшествието, за обстоятелствата при които то е настъпило, както и за вината на сочения от ищеца водач.

В случая за доказването на механизма на произшествието ищцата е представила с исковата си молба постановление за прекратяване на образуваното досъдебно производство. Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Такава задължителна сила не е придадена на актове от досъдебното производство. Поради това, представеното постановление за прекратяване на досъдебното производство удостоверява единствено, че е съставено на посочената в него дата и изхожда от лицето, посочено като негов автор. Като диспозитивен документ то не е в състояние да удостовери факти от обективната действителност, а само волята на автора му. С оглед на изложеното, представеното постановление не се ползва с обвързваща съда материална доказателства сила относно посочения в него механизъм на ПТП, включително и относно лицето, посочено като водач на лек автомобил 4

„Ауди QS7“, с рег. № ******** при настъпване на процесното ПТП.

Не съставляват доказателства за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него и останалите представени актовете на органите на досъдебното производство (решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС). Актовете на органите на досъдебното производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по чл. 300 ГПК и не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи относно авторството на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Както беше посочено, задължителната сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Оттук и предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните – в този смисъл са: решение № 43 от 15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 29 от 14.05.2016 г. по т. д. № 94/2015 на ВКС, І ТО, решение № 66/22.06.2018 г. по гр. д. № 3149/2017 г. на ВКС, І ТО.

По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза.

Същата е дала заключение относно това по какъв начин се е стигнало до произшествието, но тя не може да изясни един от съществените и спорни моменти, а именно – авторството на соченото вредоносно деяние, което авторство изрично е оспорено в първото съдебно заседание от ответника.

При липса на други доказателства, събрани в настоящото производство, основният източник по делото на тази информация остават събраните в хода на приобщеното досъдебно производство доказателства. От тях следва да се изключат заключенията по извършените в досъдебното производство експертизи, които в гражданското производство удостоверяват единствено, че са подписани от лицата, посочени като техен автор (на посочената дата), което обстоятелство обаче е неотносимо към предмета по делото. Те представляват заключение на лица по въпроси, за установяването на които са необходими специални знания, за събирането на които, обаче, в ГПК е предвиден друг процесуален ред (чл. 195 и сл. ГПК). Следователно, съдът не може да основава изводите си на приетите в досъдебното производство експертизи, а ако го направи - това би нарушило принципа на непосредственост и поради това обсъждането им е недопустимо.

5

Авторството на деянието не се доказва и от наличните в наказателната преписка протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за ПТП. Тези документи съставляват доказателство за отразените факти, относими за определяне на механизма на ПТП - местоположението на участниците в ПТП и мястото на произшествието, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото и др. Действително констативният протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Като такъв официален свидетелстващ документ той има материална доказателствена сила и съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Следователно, когато фактите, вписани в протокола, относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя, този протокол не съставлява доказателство за механизма на ПТП, невъзприет от съставителя. В процесния констативен протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, неочевидец на ПТП, не са отразени достатъчно конкретни факти за настъпването му. В протокола за ПТП Н.М. е посочен като водач на превозното средство, но това не е обстоятелство, което съставителя е констатирал лично и затова не се счита за удостоверен с обвързваща съда доказателствена сила. Ето защо, представеният констативен протокол за ПТП не съставлява доказателство за механизма на процесното ПТП и по-конкретно за това кой е управлявал автомобила при настъпването на инцидента.