Решение № 1779 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1779 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря АДЕЛИНА АЛ. КОСТОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110210189 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на И. А. К. с ЕГН**********, живеещ според посоченото в обжалваната заповед в ***I, по силата на чл. 32, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс представляван от адвокат И. Н. И. от Софийската адвокатска колегия, срещу Заповед за задържане на лице с регистрационен №228833-576, издадена на 19. VI. 2025 година от *** с ЕГН**********, КО при IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва процесната заповед за задържане. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразно издаване на заповедта в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Полицейският служител нямал основание да вземе такава принудителна административна мярка, защото не били налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 354а от Наказателния кодекс.

Обжалваната заповед не била мотивирана. Не било посочено основанието за задържането, което попречило и на защитата на жалбоподателя.

1

Жалбоподателят се явява в открито съдебно заседание. Процесуалния му представител адвокат И. от Софийската адвокатска колегия поддържа от негово име жалбата пред съда и иска отмяна на процесната заповед. Претендират се разноските, направени за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на общо 1 010.00 лева.

Ответникът се явява открито съдебно заседание лично и с пълномощницата юрисконсулт ***а. Пълномощницата прави от името на ответника искане за потвърждаване на оспорената заповед за задържане. Претендира разноски, направени за юрисконсултско възнаграждение.

Софийската районна прокуратура, редовно призована, не се представлява.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ,

СЪДЪТ ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По повода за задържането:

На 19. VI. 2025 година около 21 00 часа четири лица, измежду които жалбоподателят, свидетелят *** с ЕГН********** и още две неустановени по делото лица, посочени от свидетеля като *** и ***, се намират в гр. София в градинката на църка „Свети Георги победоносец“. Четирима стоят, пият бира и разговарят до една пейка.

По същото време ответникът в настоящото производство заедно с *** с ЕГН********** – полицай при IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, извършват обход на мястото. Полицейските служители решават да извършат проверка на жалбоподателя и останалите три лица. По време на проверката жалбоподателят е видимо притеснен и признава, че държи у себе си саморъчно свита цигара със зелена тревиста маса. Същата е предадена на полицейските служители с представен по делото протокол за доброволно предаване.

На 20. VI. 2025 година е изготвена експертна справка, според която зелената тревиста маса представлява коноп. Експертната справка е представена по делото.

На 25. VI. 2025 година по досъдебно производство №1102 по описа на IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, прокурорска преписка №25451 по описа на Софийската районна прокуратура за 2025 година е издадено представено по делото постановление за прекратяване на наказателното производство.

Съдът приема описаната фактическа обстановка за установена, сравнявайки показанията на разпитания свидетел *** с ЕГН********** с показанията от протокола от разпита на полицейския служител *** с ЕГН**********, дадени по прекратеното досъдебно производство. Съдът намира, че показанията на свидетеля *** с ЕГН********** противоречат на представения по делото протокол за доброволно предаване. Според протокола жалбоподателят е предал доброволно саморъчно свита цигара със зелена тревиста маса, противно на твърденията на свидетеля, според които угарка от такава цигара е била открита на земята. Затова съдът кредитира показанията на свидетеля *** с ЕГН********** само в частта им, в която са описани обстоятелствата, при които е извършена проверката, а 2 по отношение на останалите обстоятелства взема предвид протокола от разпита на *** с ЕГН**********.

2. По издаването на процесната заповед за задържане:

На 19. VI. 2025 година в 21 40 часа ответникът издава оспорената заповед и въз основа на нея задържа жалбоподателя за срок до 24 часа. В заповедта е посочено, че издателят *** с ЕГН********** изпълнява длъжността КО при IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, а правното основание за издаването е чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Според изложените в заповедта фактически основания за издаването, жалбоподателят е задържан, защото „държи в себе си наркотично вещество във връзка с чл. 354а от Наказателния кодекс“. Видно от представеното по делото удостоверение, издадено от Столичната дирекция на вътрешните работи на 20. Х. 2025 година и Заповед №513з-6435, издадена на 18. VI. 2024 година от Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Жалбоподателят подписва заповедта и получава препис от нея, видно от положените подписи.

При задържането на жалбоподателя са разяснени правата му. Жалбоподателят подписва представената по делото „Декларация за правата на задържаното лице“. На 19.

VI. 2025 година е извършен и обиск на жалбоподателя, за което явства представен по делото протокол, подписан от жалбоподателя.

Според отбелязването в заповедта за задържане, жалбоподателят е освободен на 20.

VI. 2025 година в 1030 часа.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок от съобщаването, уреден в чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от адресат на административния акт – заповед за задържане, който има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от същия кодекс.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 168, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс в производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е и заповедта по чл.

72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 Административнопроцесуалния кодекс, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по издаването му, 3 правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Нормата на чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи урежда правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, изброени в т. т. 1↔7 от първата алинея.

Оспорената заповед за задържане е издадена от ответника в изпълнение на длъжността КО при IV районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи, съобразно с изискването на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи задължителните реквизити, които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от Закона за Министерството на вътрешните работи, както и правата му: да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

Чл. 74, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи поставя изрично изискване към момента на задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането в проявление на разпоредбата на чл. 5, §2 от Европейската конвенция за правата на човека. Така се осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и възможност да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта.

В практиката си Европейския съд по правата на човека също приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващите, които следва да знаят за кои свои действия и/или бездействия биват задържани от полицейските органи и съответно да организират своята защита чрез оборване на тези обстоятелства. Неспазването на тези процесуални изисквания е самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

4

Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на тълкувателно решение №16 на Общото събрание на гражданските колегии на Върховния съд на Народна република България от 1975 година, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от административната преписка – докладни, актове за установяване на административни нарушения, нарочно съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение, постановено на 25. V. 2023 година по дело C-608/21 с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, Съдът на Европейския съюз приема, че се допуска прилагането на национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, включително информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се допуска обаче тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото.

В случая в оспорената заповед като правно основание за задържането е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи – данни, че лицето е извършило престъпление, а като фактическо основание е посочено „държи в себе си наркотично вещество във връзка с чл. 354а от НК“. Мотивите са действително кратки, но не се свеждат до посочване на текст от Наказателния кодекс, както се твърди в жалбата. Посочени са и конкретни действия, свързващи жалбоподателя с извършването на престъпление – държане на наркотично вещество. Основанието за задържането се потвърждава както от протокола за доброволно предаване, така и от експертната справка, според която предаденото вещество е наркотично.

По изложените съображения, обжалваната заповед отговаря на изискванията по чл.

74, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 30, ал. 2 от Конституцията на Република България, чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс и член 5, §2 от Европейската конвенция за правата на човека, съставляващи процесуални гаранции за правото на свобода и сигурност по чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България и член 5, §1, изречение I от Европейската конвенция за правата на човека срещу произволното негово ограничаване.