Определение № 1275 от 29.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1275 гр. София, 26.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.а

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20241000501096 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 185 от 09.04.2024 год. на Софийския окръжен съд, ТО, 5-ти състав, постановено по т.д. № 94/2024 год., е прекратено производството по делото, на основание чл.130 от ГПК, като в мотивите си съдът е приел недопустимост на предявения иск.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от И. Н. С., чрез процесуален представител в която се релевират доводи за неправилност и моли съдебният акт да бъде отменен.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на И. Н. С. против „ДЗИ-Общо застраховане“ за заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество.

Претенцията си пострадалия ищец е предявил пред ответника, първо на 12.02.2024 г. и допълнително на 25.03.2024 год. С писмо от 21.02.2024 г. ответникът е изразил становище, че преписката не е окончателно окомплектована и е поискал представяне на допълнителни документи. Исковете си ищеца е предявили на 09.04.2024 г. Към жалбата е представено и писмо от 13.05.2024 год., с което ответното дружество заявява, че към момента за него не е налице основание за изплащане на обезщетения, т.е. не е налице спор, че застрахователно 1 обезщетение не е определено, нито платено.

Обжалваното определение първоинстанционния съд е мотивирал с рекламационния характер на срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ като условие за възникване на правото на иск. Приел е, че исковете са били предявени преди да е изтекъл този срок, както и че не е налице отказ на ответника да заплати обезщетение.

Определението е неправилно.

Действително срокът по чл.498, ал.3, вр. чл.496, ал.1 КЗ е предпоставка за допустимост на иска за обезщетение, поради което предявените преди изтичането му и при липса на останалите предпоставки по чл. 498, ал. 3 КЗ искове са недопустими.

Съгласно чл.496 КЗ в рамките на тримесечния срок застрахователят е длъжен било да определи и изплати размера на обезщетението, било да даде мотивиран отговор по предявената претенция. Увреденото лице няма задължението да представя допълнителни доказателства за основателността на претенцията си, дори и такива да са му поискани.

Липсата на достатъчно доказателства не се отразява на срока за произнасяне на застрахователя, а е основание за отказ /арг. чл.496, ал.2, б. "б-в" КЗ/, като същата /и причините за нея/ след това може да бъде съобразявана като обстоятелство от евентуално значение за отговорността на застрахователя за забавено плащане на обезщетението.

Следователно с изтичането на срока по чл.498, ал.3, вр. чл.496, ал.1 КЗ настъпва и допустимостта на иска на увреденото лице, като това следва да бъде взето предвид при преценката за допустимост, дори и искът да е бил предявен преди изтичането на срока, но последният е изтекъл в хода на висящото производство. Да се приеме, че и след изтичането на срока и в отсъствието на плащане искът остава недопустим, води до очевидно безсмисления резултат ищецът да бъде принуден да предяви нов иск със същия предмет, и то едва след влизане в сила на прекратяването на производството /с оглед чл.126 ГПК/, без това отлагане да допринася за извънсъдебното решаване на спора, след като същият не е бил решен в рамките на тримесечния срок.

В разглеждания случай към момента на постановяване на обжалваното определение 26.05.2017 г. са били налице предвидените в чл.498, ал.3 КЗ предпоставки за допустимост, а именно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 12.05.2017 г. и плащане не е извършено.

Поради това е отпаднала недопустимостта на предявените искове, съответно същите подлежат на разглеждане. Обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

Водим от изложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № № 185 от 09.04.2024 год. на Софийския окръжен съд, ТО, 5-ти състав, постановено по т.д. № 94/2024 год. и

ВРЪЩА делото на Софийския окръжен съд за продължаване на производството.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3