Решение № 7540 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7540 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110105571 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Д В. С., с ЕГН: **********, с адрес:

АДРЕС съдебен адрес: АДРЕС, партер чрез адв. И. Г. Джаджарова срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК 1111111, със седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано от РИМТ и ТИВ, с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 4110.34 лева, която сума се претендира от страна на ответното дружество като остатък от вземане, установено с изпълнителен лист от 19.12.2012г. по гражданско дело 58473/2012г. по описа на СРС, 38 състав, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 2013***0400023 на ЧСИ ВИ.

Твърди се, че срещу ищцата е образувано и водено изпълнително дело № 2013***0400023 на ЧСИ ВИ, което дело е образувано по молба на „БАНКА“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищцата и трето неучастващо по делото лице РПКГ, от 19.12.2012г. по ч. гр. дело № 58473/2012год., по описа на СРС, 38 състав за заплащане на сумата в размер на 4276.47 лева - главница, ведно със законната лихва за периода от 07.12.2012 г. до окончателното плащане на вземането, договорна лихва в размер на 511.77 лева - за периода 23.03.2012 г. - 06.12.2012 г., наказателна лихва в размер на 209.61 лева за периода 30.03.2012 г.-06.12.2012 г., такса в размер на 60 лева, както и разноски по делото в размер на 201.16 лева.

Сочи се, че в хода на изпълнителното производство „БАНКА“ ЕАД е прехвърлила вземането по процесния изпълнителен лист на „ФИРМА“ ЕАД, а впоследствие същото е придобито от „ФИРМА“ ЕООД с договор за цесия от 21.06.2022 г.

Поддържа се, че на 25.11.2022 г. ищцата е изпратила писмо до ответното дружество, съдържащо възражение за давност по отношение на претендираните от страна на ответника вземания. Сочи се, че с писмо с изх. № 02340/14.12.2022 г. ответното дружество претендира за заплащане от страна на ищцата сумата в размер на 4110.34 лева.

Твърди се, че вземането се явява погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Поддържа се, че последното изпълнително действие по изп.д. № 2013***0400023 на ЧСИ ВИ е извършено на 06.06.2017г. и съставлява извършено доброволно частично погасяване на вземането, като делото е прекратено на 1 основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - поради настъпила перемпция. Сочи се, че вземанията са погасен по давност на 06.06.2022г.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който се оспорва иска като недопустим и неоснователен. Сочи се, че „ФИРМА“ ЕООД е кредитор на изкупени задължения и като такъв предприема действия по извънсъдебно събиране на вземания - дейност незабранена от закона, свързана със събиране на ликвидни вземания от задължените лица. Възразява се, че процесното вземане е погасено по давност. Твърди се, че погасителната давност урежда преклудирането единствено на възможността на кредитора да търси удовлетворение на претенцията си по принудителен ред, като това не се отразява на валидността и дължимостта на задължението, което придобива естествен характер и чието погасяване може да се търси по доброволен път. Поддържа се, че ако кредиторът не е потърсил защита на материалните си права чрез иск, не може да му се противопоставят чрез възражение последиците на давността.

Претендират се разноски.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа страна следното:

Ищецът Д В. С. и „БАНКА“ ЕАД са били страни по ч.гр.д. №58473/2012 г. на Софийския районен съд, I Г.О., 38 състав, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК от 19.12.2012 г.

На същата дата е издаден изпълнителен лист в полза на „„БАНКА“ ЕАД въз основа на постановеното незабавно изпълнение, което има заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК от 19.12.2012 г. за сумите: 4276.47 лева - главница, ведно със законната лихва за периода от 07.12.2012г. до окончателното плащане на вземането, договорна лихва в размер на 511.77 лева - за периода 23.03.2012г. - 06.12.2012г., наказателна лихва в размер на 209.61 лева за периода 30.03.2012г.-06.12.2012г., такса в размер на 60 лева, както и разноски по делото в размер на 201.16 лева.

По молба на взискателя „БАНКА“ ЕАД от 14.01.2013 г. е образувано изп.дело 2013***0400023 по описа на ЧСИ ВИ. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извършва всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Със запорно съобщение, с изх. № 230/23.01.2013г., отправено до Регионална данъчна дирекция- София е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д В. С..

Със запорно съобщение, с изх. № 233/23.01.2013г., отправено до Университет по архитектура, строителство и геодезия е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д В. С..

С Постановление от 18.09.2014 г. съдебният изпълнител е конституирал „ФИРМА България“ ЕАД като взискател по изпълнителното дело, в качеството му на цесионер на вземанията на „БАНКА“ ЕАД срещу длъжника Д В. С..

Ответникът е подал молба за конституиране по делото като взискател, в качеството му на цесионер на вземанията на ФИРМА България“ ЕАД срещу длъжника Д В. С., като липсва произнасяне на съдебния изпълнител, като вместо това на 15.11.2022 г. е постановено прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Видно от отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист по делото са постъпвали плащания, като от отбелязванията не става ясно дали сумите са платени доброволно, принудително и дали са платени/събрани от длъжника Д В. С. или от солидарния длъжник РПКГ. Последното отбелязване е с дата 06.06.2017 г.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

2

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.

Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.

По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист в полза на заявителя.

Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на 3 основание чл.423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.), чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение №60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.

Въпреки, че на ищеца е указно в тежест да установи началния момент на погасителната давност, съответно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, такова доказване не е проведено. За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може да се приеме, че заповедта е влязла в сила е 21.02.2013 г. – след изтичане на срока за възражение по тогавашната редакция на чл. 414 ГПК видно от връчената на 06.02.2013 г. покана за доброволно изпълнени от съдебния изпълнител и липсата на спор, че срещу заповедта не е подадено възражение.

Ето защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 58473/2012г. на Софийския районен съд е влязла в сила на 21.02.2013г. Също така следва да се съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 21.02.2019 г.

Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело 2013***0400023 по описа на ЧСИ СЯ- 14.01.2013 г. и с оглед характера на заповедта за изпълнение- такава по чл. 417 ГПК, давността не е започнала да тече.