Решение № 4626 от 15.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4626 гр. С., 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110133181 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Л. А. Г. срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № ********* от 17.01.2023 г., сключен между Л. А. Г. и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, поради противоречие със закона, евентуално заобикаляне на закона, евентуално противоречие с добрите нрави, както и иск по чл. 26, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем № ********* от 17.01.2023 г., сключен между Л. А. Г. и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, поради противоречие със закона.

Ищецът Л. А. Г. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 17.01.2023 г. сключил с ответника договор за паричен заем № ********* за сума в размер на 500 лв., при годишен лихвен процент от 40,32% и годишен процент на разходите от 49,39%. В чл. 1, ал. 3 от договора било предвидено, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която на кредитополучателя следвало да бъде начислена допълнителна такса в размер на 245,52 лв., разсрочена за изплащане с погасителните вноски по заема. В чл. 4, ал. 1 от процесния договор било уговорено, че същият следва да бъде обезпечен в тридневен срок от сключването му с поръчител - физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. Твърди, че в чл. 4, ал. 2 било предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпечение на заема, потребителят дължал неустойка в 1 размер на 163,62 лв., чието заплащане било разсрочено заедно с погасителните вноски по заема. Поддържа, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора, с която било уговорено, че дължи неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, била нищожна, тъй като противоречала на целта на закона. Уговорената неустойка накърнявала добрите нрави и излизала извън присъщите й функции, като имала за цел единствено постигане на неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя, както и заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи за неравноправност на клаузата на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като отбелязва че съдържанието й не било индивидуално договорено. Твърди нищожност и на клаузата по чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща заплащането на такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем. Счита, че съдържанието й противоречи на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и нарушава изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Поддържа, че оспорваните разпоредби от договора се намират в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да прогласи нищожността на клаузите по чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора на посочените основания. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ВИВА КРЕДИТ“ АД, чрез адв. Н., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесната клауза за неустойка била нищожна на посочените основания, като поддържа, че същата била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Оспорва твърденията на ищеца относно нищожност на клаузата по чл. 1, ал. 3 от договора, като сочи, че ищецът доброволно е избрал да ползва услугата за експресно разглеждане на документи срещу заплащане на предвидената такса. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба „ВИВА КРЕДИТ“ АД, чрез адв. Н., предявява насрещни искове срещу Л. А. Г., с които претендира осъждането му за заплащането на непогасени вземания, дължими с оглед сключения помежду им договор за паричен заем № ********* от 17.01.2023 г., както следва: 500 лв. – дължима и непогасена главница по договор за паричен заем № *********/17.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и 73,94 лв. – договорна лихва за периода от 31.01.2023 г. до 17.08.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове Л. А. Г. не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 17.01.2023 г. между Л. А. Г., в качеството му на заемател, и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № *********, по силата на който „ВИВА КРЕДИТ“ АД предоставило на Л. А.

Г. сумата в размер на 500 лв., което ищецът се задължил да върне на 18 двуседмични 2 вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,32%, годишен процент на разходите от 49,39%, както и при договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Безспорно е също така, че ищецът усвоил изцяло заемната сума в размер на 500 лв.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 245,52 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 163,62 лв., която да се разсрочи и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 54,78 лв., а общото задължение по договора става в размер на 986,04 лв.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: сумата в размер на 500 лв. е била изцяло усвоена от земателя Л. А. Г.; по процесния договор за паричен заем няма извършени плащания от страна на ищеца Л. А. Г.; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит – 500 лв. за срок от 36 седмици и размерът на общата дължима сума за изплащане по кредита с включена неустойка и такса за експресно разглеждане (986,04 лв.), годишният процент на разходите в този случай е в размер на 138,87 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По първоначално предявените от Л. А. Г. срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД обективно кумулативно съединени установителни искове съдът приема следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузите по чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от процесния договор за паричен заем са нищожни на заявените правни основания.

Сключеният между Л. А. Г. и „ВИВА КРЕДИТ“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност, преценката относно действителността на процесните клаузи на чл. 1, ал.

3 и чл. 4, ал. 2 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът.

3

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,39%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – таксата за експресно разглеждане на документи в размер на 245,52 лв. и неустойката в размер на 163,62 лв., които се начисляват от заемодателя и които следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Настоящият съдебен състав приема, че уговорените в процесния договор „такса за експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“ са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 4 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 163,62 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорените в чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора за заем клаузи се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема.

Разпечатката съдържа 33 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6639f8ba-cbc1-4c34-8e46-4ee7e4d18267