Решение № 5279 от 15.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 5279

Бургас, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - X-ти състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20267040700746 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.179а от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на И. Г. Г. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], общ.Царево, [улица], чрез адв.З. А. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2 против заповед № 4070з-306/19.03.2026 г. на директора на РД „Гранична полиция“ - Елхово, в частта в която му е спряно изплащането на допълнително възнаграждение в размер на 80 %, респективно отпускане, възстановяване в размер на 40 %, въз основа на незадоволителни резултати по преценка на ръководителя. Прави искане да бъде отменена заповедта, в обжалваната й част, като незаконосъобразна и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

От началника на ГПУ – Резово, в изпълнение на Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. и ПМС № 235/31.07.2014 г. е направено предложение рег.№ 4430р-2906/16.03.2026 г. (л.67-68 от делото) за отдаване на заповед на служители от ГПУ - Резово, за отпускане, изменение, спиране и възстановяване на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности и специфични условия на труд, по отношение на посочени длъжностни лица. В т.2 от предложението фигурира и жалбоподателят мл.инспектор И. Г., структурно звено 01 ГОДГ. В таблицата за основание е посочено „незадоволителни резултати по преценка на ръководителя“, считано от 01.04.2026 г., с отбелязване в ред I „Спиране“ в размер на 80% и отбелязване в ред II „Отпускане и възстановяване“ в размер на 40%.

Със заповед № 4070з-306/19.03.2026 г. на директора на РД „Гранична полиция“ – Елхово (л.6-л.17 от делото), на основание чл.178, ал.1, т.2 и т.4 и чл.179а, ал.2 от ЗМВР, Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, ПМС № 235/31.07.2014 г. за определяне на условията и размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични условия на държавните служители в МВР и във връзка с предложение рег.№ 4430р-2906/16.03.2026 г., в частта по т.IV от заповедта, на И. Г., младши инспектор в структурно звено 01 ГОДГ е спряно изплащането на допълнително възнаграждение в размер на 80 %, респективно отпускане, възстановяване в размер на 40 %, въз основа на незадоволителни резултати по преценка на ръководителя, считано от 01.04.2026 г.

На 22.03.2026 г. заповедта е оформена с отбелязване за отказ на лицето да се запознае, за което са положени подписи на двама свидетели.

Заповедта е обжалвана пред Административен съд – Бургас с жалба вх.№ 4649/01.04.2026 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № 4070з-306/19.03.2026 г. е издадена от компетентен орган - директора на РД „Гранична полиция“ – Елхово, в качеството му на ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, но не е мотивирана, доколкото в нея не се съдържат конкретни фактически основания, относно процедираното спрямо жалбоподателя спиране на изплащането на допълнително възнаграждение в размер на 80 %, респективно отпускане, възстановяване в размер на 40 %.

Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на административния орган.

В процесната заповед е посочено, че се издава на основание чл.178, ал.1, т.2 и т.4 и чл.179а, ал.2 от ЗМВР, Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, ПМС № 235/31.07.2014 г. за определяне на условията и размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични условия на държавните служители в МВР.

Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г. и ПМС № 235/31.07.2014 г., са посочени в заповедта, като наименования, без да се сочат конкретни текстове и разпоредби от тях.

Съгласно чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности (т.2) и за работа при специфични условия – при условия и в размер, определени от Министерския съвет (т.4).

Съгласно чл.179а, ал.2 от ЗМВР определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение по чл.178, ал.1, т.2 и съответната специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят със заповед на ръководителите на структури по чл.37, както и на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ и на регионалните дирекции „Пожарна безопасност и защита на населението“, а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.

Видно от изложеното, цитираните правни норми уреждат изплащането на допълнително възнаграждение на служителите на МВР, както и реда за това, но посредством тях не се установяват мотивите на административния орган за издаване на процесната заповед, с която фактически се намаля определеното и получавано от жалбоподателя до този момент допълнително възнаграждение.

В заповедта липсват каквито и да било фактически основания, мотивиращи необходимостта от намаляване размера на допълнителното възнаграждение на жалбоподателя от 80% на 40%, като е посочено формално „незадоволителни резултати по преценка на ръководителя“, като е посочено, че то е „Във връзка с предложение рег.№ 4430р-2403/27.02.2026 г. и рег.№ 4430р-2906/16.03.2026 г. на Началника на ГПУ Резово“.

Мотивите не биха могли да се изведат от цитираното предложение рег.№ 4430р-2403/27.02.2026 г., което касае жалбоподателя, тъй като само по себе си то също не е мотивирано, като в този смисъл съдържанието на предложението е в нарушение на изискванията на чл.6, ал.1 от Наредбата. В предложението е посочено същото основание „Незадоволителни резултати, по преценка на ръководителя“, което е твърде общо, като липсват конкретни факти, позволяващи да се извърши преценка на резултатите от изпълнението, неизпълнението или неточното изпълнение на поставени на жалбоподателя служебни дейности. При определяне размера на допълнителното възнаграждение органът действа в рамките на оперативна самостоятелност, но това не може да е произволно и трябва да има точни, ясни и конкретни съображения за определяне на конкретния процент допълнително възнаграждение на всеки от служителите, каквито съображения в случая липсват.

Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите към административният акт да бъдат изложени отделно и в друг документ към изпратената преписка, но в случая и такива липсват. В заповедта не са налице препратки или позовавания на други документи, касаещи дейността на жалбоподателя. Липсват данни за извършена проверка, обективирана по съответния нормативен ред в конкретни документи, от които да се извлекат основания за предприетото спрямо жалбоподателя процедиране и намаляване на определеното му допълнително месечно възнаграждение.

В административната преписка са налични две докладни записки с рег.№ 4430р-3725/09.04.2026 г. на началника на МГПГ към ГПУ - Резово (л.63 от делото) и рег.№ 4430р-3724/09.04.2026 г. на началника на 01ГОДГ при ГПУ - Резово (л.62 от делото) и двете адресирани до началника на ГПУ – Резово, относно докладвано неизпълнение на служебни задължения в пълен обем от младши инспектор И. Г., двукратно през м.февруари 2026 г. Тези докладни записки, не са упоменати нито в процесната заповед, нито в предложението за нейното издаване, като следва да се посочи и това, че са съставени на 09.04.2026 г., т.е. след образуване на съдебното производство и издаване както на предложение рег.№ 4430р-2906/16.03.2026 г. на началника на ГПУ - Резово, така и на заповед № 4070з-306/19.03.2026г. на директора на РД „Гранична полиция“ – Елхово. Отделно от това и в двете докладни записки е посочено, че по време на служебни съвещания е докладвано, че „мл.инсп. И. Г. отказва да изпълнява в пълен обем служебните си задължения. Изразяващи се в това, че същия отказва да провери участък от временното възпрепятстващо съоръжение по разпределения му маршрут за движение на ГПН“, което обаче не би могло да се [жк], като „незадоволителни резултати по преценка на ръководителя“.

Наличието на незадоволителни резултати не се установява и от представеното становище с рег.№ 4430р-3726/09.04.2026 г. на началника на ГПУ- Резово (л.64 от делото), което е изготвено във връзка с образуване на съдебното производство. В това становище се сочат случаи при които жалбоподателя е отказал да изпълнява служебните си задължения по време на ГПН, както и случаи при които не е изпълнявал посочени заповеди, като е напускал разпоредения маршрут на движение по време на ГПН, без да докладва на ОДЧ и престоява на едно място по три часа и половина без да извършва проверки по Временното възпрепатстващо съоръжение. В становището изрично се сочи, че във връзка с докладваните неизпълнения на служебните задължения от мл.инспектор И. Г. е изготвено предложението за намаление на допълнителното възнаграждение, тоест дори лицето което е предложило намалението счита, че е налице неизпълнение на служебните задължения от жалбоподателя, а не незадоволителни резултати, както е посочено в обжалваната заповед.

Видно от изложеното, съобразно така представеното становище на началника на ГПУ- Резово, мотивите за намалението на допълнителното възнаграждение на жалбоподателя не са тези посочени в обжалваната заповед и даденото предложение, а касаят твърдяно неизпълнение на служебните задължения. Отделно от това неизпълнението на служебните задължения представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и само по себе си не би могло да служи за определяне на по-нисък размер на допълнителното възнаграждение, докато не бъде установено и доказано по съответния законов ред.

Разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК възлага в тежест на административния орган да установи фактическите основания, посочени в оспорения административен акт. Същите са част от задължителното съдържание, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК и имат за цел установяването на обстоятелствата, послужили при формиране на волята на административния орган. Съответно, тяхното ясното и точно излагане обезпечава ефективното упражняване на правото на защита от адресата на административния акт и позволява осъществяването на контрола за законосъобразност от съда. Краткостта и непълнотата на фактическите основания за издаване на процесната заповед, в обжалната й част, следва да се приеме за пълната липса на мотиви, накърняваща правото на защита на засегнатото лице и възпрепятстваща съдебния контрол за законосъобразност, което представлява самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед на изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, заповед № 4070з-306/19.03.2026 г. на директора на РД „Гранична полиция“ – Елхово, в обжалваната й част, следва да бъдат отменена, като незаконосъобразна.