Решение № 1560 от 06.09.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2441/2022
- Вид
- Решение № 1560
- Подписан
- 06.09.2023
- В сила
- 17.10.2023
- Състав
- Боян Димитров Кюртов
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.105 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.10 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1560 гр. Пловдив, 06.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330202441 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0333-000164/14.03.2022г. на Началник РУ -Стамболийски, с което на С. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.Кр., ул.”С.” № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП.
Жалбоподателят Г. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна- РУ– Стамболийски не изпраща представител, но в писмено становище по делото оспорва жалбата.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 01.03.2022г. жалб.Г. управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес ГЛ 450 с рег. № ******* в гр.Кр.. Около 14.30ч се движел по ул.“Райко Даскалов“, когато в близост до №25 бил спрян за проверка от 1 автопатрул на РУ Стамболийски, в чийто състав влизал свид. И. Д. Ю. – *****. Последният забелязал, че стъклата на автомобила управляван от жалбоподателя са с намалена прозрачност, тъй като били облепени с фолио.
Това било счетено за техническа неизправност на посоченото МПС. При извършената проверка за горното срещу жалбоподателя бил съставен АУАН серия АД № 229516 от същата дата. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя И. Д. Ю. разпитан като свидетел в съдебно заседание и поддържащ констатациите отразени в акта, от писмените доказателства представени по делото - АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е да го опровергае, а това не стана, които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. От вносителя на Мерцедес за България бе изискана справка по номер на рама досежно МПС на жалбоподателя и от получения отговор с писмо вх. № 61510/28.07.22г. е видно, че този автомобил фабрично не е с намалена светлопропускливост на предни странични стъкла.
По фактите всъщност не се и спори. Възражението всъщност касае неправилна квалификация на нарушението и се иска да бъде преквалифицирано п очл.105, ЗДвП, вр с чл.185 от с.з. Това възражение е неоснователно. На първо място установи се, че светлопропускливостта на стъклата на автомобила не е извършена фабрично от производителя, поради което е налице последваща намеса. Вярно е, че законодателя в чл.105 ЗДвП е предвидил специално правило за поведение, което обаче се отнася до лицето извършило това затъмняване на стъклата. това е друго нарушение. То се осъществява еднократно – в деня на извършване на затъмняването. По настоящото дело нито има данни за това кой го е извършил, нито къде, нито кога. За разлика от това с процесното НП е санкциониран водача управляващ на конкретно място и време автомобил с техническа неизправност, незначителна такава, поради намалената прозрачност на автостъклата. Това е нарушение , което може да се извърши ежедневно и подлежи на санкциониране за това. Ето защо обоснована е квалификацията му именно по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП. След като в процесния казус намаляването на прозрачността е станало в последствие, то задължение на водача е да докаже, че това отговаря на нормативните изисквания. Защото автомобила не е бил 2 одобрен в този вид при първоначалното му пускане на пазара. В случая жалбоподателя, който е и собственик, не е извършил нищо с оглед одобряване на извършената промяна, т.е. не е доказал, че затъмняването на страничните стъкла на водача е било безопасно и в съответствие с нормативните изисквания, вкл. Правило №43 на ИК на Европа за единни условия относно одобряването на безопасни материали от стъкло. Актосъставителя изрично посочи, че в случая било поставено допълнително фолио, което е с неясни характеристики, но определено при това положение създава несигурност за безопасността при управлението на МПС. В случая водача не може да се позове на своето неправомерно поведение като управлява автомобил, по който има намеса извън одобрената, за да снеме отговорност от себе си. На следващо място ограничаването видимостта през страничните стъкла на водача е техническа неизправност на ППС съгласно чл.10 от ППЗДвП. По правило неизправностите според §6, т.71,72 и 73 от ЗДвП са „незначителни“, „значителни“ и „опасни“. Дискусионен е въпросът затъмняването на стъкло дали е именно „незначителни“, но квалифицирането му по този начин в никакъв случай, не е в ущърб на жалбоподателя. Ето защо правилно е ангажирана отговорност за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП. Съответно правилно е определен и размера на наказанието глоба от 50 лева на основание чл.179, ал. 6, т.1 ЗДвП, където глобата е в абсолютно определен размер от законодателя и не подлежи на допълнителна индивидуализация.
При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения , както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, които да водят до опорочаване на последното.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0333000164/14.03.2022г. на Началник РУ -Стамболийски, с което на С. Г. Г., с ЕГН ********** от гр.Кр., ул.”С.” № ** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до 3 страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4