Решение № 1822 от 31.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1822 гр. София, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: *********** при участието на секретаря *********** като разгледа докладваното от *********** Гражданско дело № 20241110115193 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

И щ е ц а **************, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от кмета ************ чрез пълномощник юрисконсулт М. В., твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 5811 от 26.02.2022 г. по ч.гр. д. № 70906 по описа за 2021 г. на СРС, като поради подадено възражение от страна на ответниците счита, че за него е налице правен интерес от установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.

Ответниците В. Г. В. – *********** с ЕГН **********, от ************, С. Г. В. с ЕГН **********, от *************, и Е. Г. В. с ЕГН **********, от ************, чрез адв. М. А. от САК, в срока по чл.

131, ал.

1 от

ГПК с а подали отговор на исковата молба, в койтоизцяло оспорват исковете и молят същите да бъдат отхвърлени, претендират се направените по делото разноски.

Ответникът ************, със седалище и адрес на управление *************, представляван от управителя **************, в срока 1 по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете и моли същите да бъдат отхвърлени, не се претендират направените по делото разноски.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 70906 по описа за 2021 г. на СРС, на 10.12.2021 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ответниците за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 26.02.2022 г., по ч.гр. д. № 70906 по описа за 2021 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжниците и изпълнителен лист. Така издадената заповед била връчена на длъжниците, като същите в срока по чл. 414 от ГПК, депозирали възражения срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Не се спори по делото, а е видно и от представеното по делото писмено доказателство – Заповед № ***********г. на Директора на Дирекция „Контрол по строителството", че на ответниците С. Г. ************ (В.), Е. Г.

В., В. Г. В., ************ и трето, неучастващо по делото лице – „************, като собственици по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ, е наредено да предприемат незабавни действия по обезопасяване на обект „Жилищна сграда в строеж", находяща се в **********", с административен адрес: ********* След като заповедта не е изпълнена, с договор № ********г. на ***********" е възложено принудителното и изпълнение.

А. По отношение иска против В. Г. В. – ***********, С. Г. В. и Е. Г.

В.:

Видно от събраните в хода на производството доказателства, както към датата на издаване на Заповед № *********** г., така и към датата на извършване на дейностите по обезопасяване на строежа през 2016 г., чиято стойност се претендира в настоящото производство, ответниците В. Г. В. – ***********, С. Г. В. и Е. Г. В. са били в обективна невъзможност да извършат предписаните СМР, тъй като не са били във владение на недвижимия имот.

2

Именно поради отнетото им владение същите са предявили иск с правно основание чл. 108 ЗС, производството по който е завършило през 2020 г., като същите са въведени във владение на имота на 04.09.2020 г. В периода от 09.02.2009 г до 04.09.2020 г. ответниците В. Г. В. – ***********, С. Г. В. и Е. Г.

В. не са владели процесния имот, като същия е владян от другия ответник **********. От предсавените по делото доказателства се установява, че ответниците многократно са уведомявали ищеца още от 2011 г., вкл. и със Заявление вх. № Към ********** от 15.11.2018 г., че те не владеят имота и нямат достъп до същия. Въз основа на извършена доброволна делба същите са съсобственици на следния недвижим имот - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град ******* целият с площ от 575,00 кв. метра, съставляващ УПИ ***** (четвърти за имот планоснимачен номер двеста деветдесет и едно буква “а”) в квартал ****** по плана на град **********”, при граници и съседи по скица: улица, ******** - по документ за собственост, а по графични данни - поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри, на ********. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ******, с площ от 605.00 (шестстотин и пет) кв.метра при съседи: *********. С нотариален акт № *****., том ***** г. на Нотариус ****** с район на действие PC - гр. *****, per. № *********., В. Г. В. – ***********, С. Г. В. и Е. Г. В. са учредили в полза на трето, неучастващо по делото ****** право на строеж в описания недвижим имот за изграждане на жилищна сграда, която следвало да бъде построена на калкан със сградата в УПИ *******, състояща се от партер с два магазина и пет гаража, вход за жилищната част, помещение за ел. табло, четири типови жилищни етажа с по пет апартамента и едно ателие и терасовиден етаж с две ателиета, с предвидено подземно ниво на площта на почти целия парцел с достъп чрез открита рампа, с паркинг за двадесет коли, двадесет мазета и машинно за асансьора, както и паркинг за пет коли във вътрешния двор, съобразно одобрен инвестиционен проект, срещу задължението на ответника да построи цялата жилищна сграда включително обектите им, изцяло със собствени средства и материали за своя сметка съобразно одобрения инвестиционен проект от 20.07.2006 г. и Разрешение за строеж №**** г. на СО-район *****. Въз основа на учреденото му право на строеж, одобрения инвестиционен проект и полученото разрешение за строеж, ответникът ****** следвало в 12-месечен срок от датата на 3 нотариалния акт – ****** г. да изгради сградата и да предаде на В. Г. В. – ***********, С. Г. В. и Е. Г. В. описаните в акта обекти с Разрешение за ползване на сградата. От представените доказателства се установява, че с Постановление № ***** г. за възлагане на недвижими имоти на ЧСИ ******, с район на действие СГС, по изп. дело № ****** г., вписано в Имотния регистър при Агенцията по вписванията на *** г., учреденото от В. Г. В. – ***********, С. Г. В. и Е. Г. В. в полза на ******* право на строеж е придобито от ****** със седалище и адрес на управление в ******, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *****“, като същият е въведен във владение на имота от ЧСИ ******* г. С оглед на горното ответникът ***** станал титуляр на правото на строеж в горепосочения поземлен имот за изграждането на предвидената в Подробния устройствен план сграда и се явява възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Посочената вчл. 196 от ЗУТ отговорност за поправянето и заздравяването им е именно на собствениците на съответните строежи, които по някакъв начин не отговарят на техническите изисквания и не са безопасни. Към момента на извършените действия по чл. 196 от ЗУТ собственик на правото на строеж е бил ответникът ******, доколкото то не е било реализирано в конкретни обекти, съответно негово е било и задължението по чл. 195 от ЗУТ да го поддържа при реализирането му в техническо състояние, отговарящо на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1-3 от ЗУТ. Поради пълното бездействие на приобретателя, въпреки многократните покани на В. Г. В. – ***********, С. Г.

В. и Е. Г. В. да изпълни задълженията си и да реализира строежа, както и лишаването им от достъп до имота, били принудени да предявят срещу ответника***** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 67 ЗС, както и иск с правно основание чл. 108 ЗС, обективирани в искова молба вх. № 8024281/17.11.2016 г. С влязло в сила на 29.05.2020 г. решение № 1717 от 11.03.2019 г. на СГС - Г.О. - 1-7 състав по гр.д. № 1606//2017 година на същия съд, е признато за установено, че учреденото от В. Г. В. – ***********, С. Г. В. и Е. Г. В. право на строеж в посочения УПИ е погасено по давност и ****** е осъден да им предаде владението на имота, което било извършено с протокол за въвод във владение по изп.д. № *****по описа на ЧСИ******. Видно от протокола въвеждането във владение на ответниците В. Г. В. – ***********, С. Г. В. и Е. Г. В. е извършено в присъствието и със съдействието на представител на СО - район „*****“, който им предал ключа за катинара на 4 оградата, което категорично установява знанието на ищцовата страна относно лишаването им от владение на имота в периода от 09.02.2009 г до 04.09.2020 г. и обективната невъзможност да осъществят каквито и да било действия във връзка със строежа през този период. С оглед всичко казано дотук, съдът счита, че не са осъществени всички елементи на фактическия състав на така предявения иск и същия следва да бъде отхвърлен против В. Г. В. – ***********, С. Г. В. и Е. Г. В..

Б. По отношение иска против ******:

По делото се установи, че в периода от 09.02.2009 г до 04.09.2020 г. имота е бил владян от ответника *****, поради което съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че иска е процесуално недопустим, тъй като не е надлежна страна в правния спор, доколкото с влязло в сила съдебно решение на Софийския градски съд, Гражданско отделение, 17 състав, по гр. дело № 1606/2017 г., собственическите права на „***** върху процесния строеж са отречени. Съдът обаче счита, че предявеният иск остана недоказан както по своето основание, така и по своя размер, доколкото ответника ***** оспорва изцяло фактическите и правни основания на предявения иск, включително и извършването на твърдяното в исковата молба обезопасяване на строеж, претендираната стойност и необходимостта от извършване на посоченото в исковата молба обезопасяване. В проведеното на 14.07.2025 г. открито съдебно заседание по делото ищеца е направил искане за допускане на съдебно – техническа експертиза, с която можеше и следваше да докаже тези факти, като съдът е дал възможност за допълнително формулиране на въпроси към същата. Впоследствие, с молба № 258191 от 28.07.20250 г., ищеца е оттеглил искането си за допускане на СТЕ, като по този начин размера на иска е останал недоказан, доколкото посочените стойности в цитираните протоколи са по думи на ищеца и не следва да бъдат приемани безкритично, още повече, че се оспорени сочените в Протокол № ***** г. от 28.10.2016 г. по вид и количество СМР. Не се доказа дължината на оградата да е сочените в протокола 93, 50 м., нито пък да е извършван изкоп за основи на оградата, да е излят бетон, да е наличен около строежа липсва бетон за пресичане, и т.н. В открито съдебно заседание на 03.11.2025 г. е разпитана свидетелката М. Б., която е служител на ищеца, и която изрично заяви, че приемо-предавателните протоколи са съставяни на база на представени документи, но не и въз основа на реална проверка от приемателната комисия, 5 назначена от ищеца, относно реалното изпълнение като вид и количество на твърдените СМР. С оглед всичко казано по-горе ищцовата страна не доказа извършването на твърдените СМР, чията стойност се претендира в настоящото производство, поради което и предявения срещу „***** се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

В. По отношение разноските:

С оглед този изход на делото право на разноски имат ответниците, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, като в случая разноски претендират само ответниците В. Г. В. –

***********, С. Г. В. и Е. Г. В., като всяка претендира заплащане на сумата в размер на 850 лева, или 434, 60 евро адвокатско възнаграждение. Съдът счита направеното възражение за прекомерност за неоснователно, поради което следва ищеца да бъде осъден да заплати на всяка от ответниците посочената сума.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от **************, със седалище и адрес на управление ***********, представлявано от кмета ************ против В. Г. В. – *********** с ЕГН **********, от ************, С. Г. В. с ЕГН **********, от *************, Е. Г. В. с ЕГН **********, от ************, и ************, със седалище и адрес на управление *************, представляван от управителя **************, установителен иск по чл. 422 от ГПК, за сумата в размер на 14 886, 49 лева /четиринадесет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща главница за разходи по принудително извършено обезопасяване на обект, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Разпечатката съдържа 31 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66378474-192c-4e0e-b2d0-1e864351a98d