Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 683 от 05.03.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 608/2026
Вид
Определение № 683
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 683 гр. София, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500608 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 1430/15.01.2026 г. по гр.д.№ 848/2025 г. на Софийски градски съд, ГО I-26 състав е оставил без уважение молбата от 12.01.2026 г. за връщане на част от платената ДТ.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от „Юробанк България“ АД, което моли то да бъде отменено като въззивният съд уважи направеното искане на жалбоподателя за връщане на недължимо платени такси, на основание чл. 4б от Закона за държавните такси, като бъде върната недължимо платената държавна такса в размер на 3 091.57 евро, по банковата му сметка. С Разпореждане № 121/05.01.2026 г. съдът е указал на „Юробанк България“ АД да внесе държавна такса в размер на 4 739.77 евро / 9 270.18 лева по депозираната от негова страна въззивна жалба срещу Решение № 7267/01.12.2025 г., постановено по делото като банката е изпълнил указанията, като е внесъл държавна такса в посочения размер. Счита обаче, че размерът на указаната държавна такса е определен неправилно, тъй като с въззивната жалба се обжалва Решението в частта, в която : 1./ съдът е прогласил за нищожен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41332 от 22.07.2008 г., чиято стойност била 65 000 евро; 2./ Осъдил „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на ищците следните суми: 15 801.16 евро – надплатени суми от курсови разлики, както и сумата от 1 608.93 евро – надплатени суми в резултат от промяна на лихвения процент, заплатени в периода 24.01.2020 г. до 24.01.2025 г., ведно със законната лихва от 24.01.2025 г. до окончателното плащане, което означавало, че „Юробанк България“ АД била осъдена за суми в общ размер 17 410.09 евро.

Съставът на Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното:

Спорът касае приложимостта на чл.69 ал.1 т.4 пр. първо ГПК, според която норма, по искове за съществуване на договор /в това число и договор за кредит, цената на иска се определя от стойността на договора / изключая хипотезата на договор с предмет 1 вещни права /.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор размерът на цената на иска е стойността на договора. В своята константна практика / напр. решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС, I т. о. и др. /, ВКС приема, че определянето на цената на иска по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК е относимо към иск за съществуване, респ. несъществуване на договор, като в случай на обявяване на нищожност на такъв договор се отрича възникването не само на конкретно вземане на кредитора, а се оспорва изцяло съществуването на договорно правоотношение, поради което договорът няма действие между страните. В тези случаи искът има парична оценка съгласно чл. 68 от ГПК, която съвпада със стойността на договора.

В настоящия случай с исковата молба се претендира нищожност на целия договор за кредит, поради което цената на иска се определя като стойността на договора. В практиката на ВКС е изяснено и съдържанието на понятието стойност на договора - в общата хипотеза на договор, с различен от придобиването на вещно право предмет, стойността на договора се предопределя от оценката на обекта на разпореждане, дадена от самите страни и материализирана в договорената цена /респ. възнаграждение, комисионна, навло и пр. / / в този смисъл вж. определение № 790 от 18.11.2013 г. по ч. т. д. 2946/2013 г. на ВКС, I т. о. /.

В настоящия случай предмет на договора за кредит е сума от 65 000 евро, която сума е била предоставена за разпореждане, като върху нея са начислени всички акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора, които макар и сумарно да надхвърлят сумата от 65 000 евро, не влизат в понятието стойност на договора и съответно цена на иска. Този извод не може да бъде променен от установеното с чл. 19 от ЗПК, доколкото тази разпоредба е с материалноправен характер и регламентира реда за определяне на годишния процент на разходите по кредита.

В подкрепа на това становище на съда е правилото на чл.23 от ЗПК, съгласно което, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Това становище е възприето и в практиката на Върховния касационен съд с Определение № 134 от 22.01.2024 г. по ч. т. д. № 1958 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение и Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение.

В случая обжалваемият интерес е в общ размер от 82 410.09 евро, поради което дължимата такса по депозираната въззивна жалба е в размер от 1 648.20 евро.

Съгласно разпоредбата на чл. 4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат недължимо платените държавни такси. В съдебната практика, в т. ч. и в мотивите към т. 10 на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че недължимо платени държавни такси по смисъла на посочената законова разпоредба са налице в следните случаи: 1 когато не е било образувано исково или охранително производство; 2 когато таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им; 3 надвнесените такси. Посочено е, че само в тези хипотези таксите следва да се приемат като платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, бук. "а" ЗДТ и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя По изложените съображения направеното искане за връщане на недължимо платени такси, на основание чл. 4б от Закона за държавните такси е основателно, като на „Юробанк България“ АД следва да бъде върната недължимо платената държавна такса в размер на 3 091.57 евро, по банковата сметка.

2

Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1430/15.01.2026 г. по гр.д.№ 848/2025 г. на Софийски градски съд, ГО I-26 състав в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата от 12.01.2026 г. за връщане на част от платената ДТ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВЪРНЕ на „Юробанк България“ АД недължимо платена такса по въззивна жалба, на основание чл. 4б от Закона за държавните такси, в размер на 3 091.57 евро, по банковата сметка на „Юробанк България“ АД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3