Решение № 2701 от 08.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 5399/2023
- Вид
- Решение № 2701
- Подписан
- 08.06.2023
- В сила
- 07.11.2023
- Състав
- ПЕТЯ ДАНАИЛОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 49 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2701 гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231110205399 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5399 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. М. срещу Наказателно постановление № 22-4332009914/ 03.06.2022г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на М. П. М., ЕГН-********** е наложено адм.наказание –Глоба в размер на 700(седемстотин) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищатана основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
Жалбоподателят-редовно призован, се явява лично и не ползва проц. Представител. В хода на съдебните прения моли за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата.
Навежда аргумент за първо по ред нарушение по чл. 21 от ЗДП. В жалбата не се оспорва осъщественото нарушение. Наведени са доводи за отмяна НП поради приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Причина за извършване на нарушението се твърди, че е възникнала необходимост от транспортиране на съпругата му във връзка с работата като 1 мед.сестра. Моли се за намаляване на размера на наложеното адм. наказание.
Въззиваемата представител. страна-редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 06.04.2022г. бил съставен АУАН от акт. В.В. -мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР, на ж-ля М. М.. В акта било отразено, че на 21.02.2022г. около 20.30 часа ж-лят М. М. е управлявал лек автомобил „Ауди А6” с рег. № **** негова собственост, в гр.София, по бул.
„Ал. Малинов“ срещу бл. 491 със скорост от 101км/ч. при максимално определана за населено място от 50 км/ч, при приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, установена с техническо средство –система за видеоконтрол ARH CAMS 1 с № 11743 F0, записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и рег. номер на МПС-то. Ж-лят М. М. представил декларация, че на процесната дата предполага, че е управлявал лично лекия си автомобил като не може да посочи водач, на когото го е предоставил.
В АУАН било отразено, че ж-лят е нарушил на чл. 21, ал.1, вр. чл.165, ал. 2, т. 6 и чл.
188, ал.1 от ЗДП. АУАН бил подписан от жалбоподателя без възражения.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеляакт. В.В.;справка картон на водач; Заповед № 8121з-515/14.05. 2018 г. на министъра на вътрешните работи; Декларация; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 21.02.2022г.; Протокол от проверка № 10-СИСИС/08.03.2021г. на мобилна система за контрол на скоростта на МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ № 17.09.5126; Часови график; Ежедневна форма на отчет; Справка картон на водача, както и веществени доказателствени средства – разпечатки на фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство и др.
НП е издадено от оправомощен за това орган, а АУАН е съставен от компетентен автоконтрольор- в този смисъл по делото е приложена Заповед № 8121К-13180 и Заповед № 8121з-515/14.05.18 г. на министъра на вътрешните работи служител на длъжност "младши автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на нарушения на ЗДвП.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на 2 същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението.
В чл. 189, ал. 15 от ЗДП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
Наличните доказателства сочат, че на посочената в акта и в НП дата 21.02.2022г.около 20:30ч. лек автомобил „Ауди А6“ с рег № ***** е превишил максимално допустимата скорост от 50км/ч., въведена за населено място, като се е движил със скорост от 101 км/ч. В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол CAMS1 C с № 11743 F0, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Т.е използваната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП- техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да е автоматизирано и да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на нарушението. Автомобилът „Ауди А6“ с рег № ***** е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението. Мястото на извършване на нарушението, попада в дефиницията на § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП за населено място, като бул. „Ал.Малинов“ е в рамките на населеното място. По делото не се твърди, а и от доказателствените материали не се установява на процесната дата, място и час да е имало нарочен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта за движение, различно от общоустановената за населено място, т.е- приложими са общите ограничения в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Видно от приложената по делото декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят собственоръчно е написал и се е подписал, че на процесната дата не може да посочи лице, което е управлявало автомобила и вероятно лично е управлявал лично автомобила.
Съдът намира, че АНО правилно е приел, че е недопустимо издаването на електронен фиш в процесния случай и в съответствие със закона е развил административно-наказателно производство по общия ред, като е съставен АУАН и въз основа на него e било издадено и НП.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е целял настъпването им, а именно - съзнавал е и е искал да управлява автомобила в рамките на населено място със скорост от 101 км/ч при максимално позволена скорост от 50 км/ч в този пътен участък.
3
Тук следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя, че е следвало да превози съпругата си до работатат поради спешност, се явяват несъстоятелни и неподкрепени с доказателства. Фактически жалбоподателят се позовава на института на т. нар.крайна необходимост, като съдът счита, че тази хипотеза не е налице в случая по арг. a fortiori о т чл. 13, ал.2 от НК. Представеният график за разположение на лице не се явява такова доказателство и съответно, не са налице основания за изключване на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
На следващо място АНО правилно е индивидуализирал наказанието на жалбоподателя съобразно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, съгласно която за превишаване над 50 км/ч се налага "глоба" в размер на 700 лева и три месеца "лишаване от право да управлява моторно превозно средство", като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч "глоба"-та се увеличава с 50 лева.
Относно доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, съдът не намери основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид (по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК). Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото, поради което не е релевантен въпросът дали са настъпили или не вредни последици от нарушението. Наред с това процесното нарушение е свързано с управлението на МПС и при превишаване на скоростта се застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици. Следва да се отчете и че в процесния случай, жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост от 101 км/ч в населено място, което в значителна степен застрашава обществените отношения, обект на защита.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, като обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски, но не е направила такова искане в хода на съдебното производство, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 22-4332-009914/
03.06.2022г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на М.
П. М., ЕГН-********** е наложено адм.наказание –Глоба в размер на 700(седемстотин) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищатана основание чл. 182, 4 ал. 1, т. 6 от ЗДП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5