Определение № 3489 от 23.07.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3489

Пазарджик, 23.07.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Колева административно дело № 870/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д. М. Д., подадена чрез процесуален представител адвокат Р. А., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1694261/10.07.2026 г. на А. Н. Д. – мл. автоконтрольор към РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“„гг)“ ЗДвП временно му е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране предварителното изпълнение на приложената принудителна административна мярка. Твърди, че с регистрацията на лекия автомобил са постигнати целите на закона за предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и вредните последици от него.

Административен съд-Пазарджик приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка (ПАМ) е допустимо за разглеждане, а по същество - основателно, по следните съображения:

Процесната заповед препраща към съставения АУАН серия GA № 4162702/10.07.2026 г., съгласно който Д. М. Д. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП - лицето управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно правилата на ЗДвП.

В ЗППАМ е описано нарушението, а именно, че водачът е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 24.05.2026 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП – починал собственик.

На 10.07.2026 г. е издадена процесната ЗППАМ, като от приложеното към жалбата свидетелство за регистрация се установява, че на 21.07.2026 г. автомобилът е регистриран на наследниците на собственика – В. А. Ч..

Всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 8 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт издаден по реда на чл. 171, т. 1, б „з“„гг)“ ЗДвП, каквато е и оспорената заповед. Иначе казано, предварителното изпълнение е предвидено по силата на закона, поради което и в процесната ПАМ не се съдържа изрично разпореждане за предварителното й изпълнение. Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на ал. 2. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на значителни и/или труднопоправими вреди, като представи доказателства и изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна или трудно поправима вреда.

Доколкото специалният ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение на заповед по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на молителя.

Настоящият съдебен състав намира, че при преценката по чл. 166, ал. 4 АПК съдът следва да съобрази не само твърдените вреди, но и дали при конкретните факти предварителното изпълнение реализира преследваната от закона цел и дали същата не е вече постигната.

Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП има преустановителен и превантивен характер – насочена е към осигуряване спазването на изискванията за регистрация с оглед защита на обществения интерес и сигурността в движението.

В конкретния случай действително се установява, че жалбоподателят е управлявал чуждо МПС със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Нарушението обаче е отстранено на 21.07.2026 г., непосредствено след съставяне на АУАН. С регистрирането на автомобила е обезпечен общественият интерес, за чието гарантиране законът е въвел предварителното изпълнение на принудителната мярка.

В този смисъл следва да се приеме, че когато към момента на издаване на заповедта или непосредствено след това са настъпили факти, от които следва, че защитимата от закона цел е реализирана, предварителното изпълнение не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация, нито да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност.

Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си задължения, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над обществения интерес, доколкото последният е вече защитен и обезпечен от извършената на 21.07.2026 г. регистрация на автомобила.

При така установеното съдът намира, че в конкретния случай са налице нови обстоятелства – извършена пререгистрация на МПС – които водят до извод, че предварителното изпълнение не реализира преследваната от закона цел.

В тази фактическа рамка продължаването на изпълнението би довело до засягане на правната сфера на жалбоподателя в степен, която е несъизмерима с вече защитения обществен интерес. Въз основа на тези мотиви, съдът приема, че са налице законовите предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за постановяване спиране изпълнението на оспорения акт.

Водим от горното Административен съд-Пазарджик, IX-ти състав

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1694261/10.07.2026 г. на А. Н. Д. – мл. автоконтрольор към РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�