Акт от 02.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20598 гр. София, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110142050 по описа за 2025 година

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС.

В исковата молба ищцата А. Х. С. твърди, че заедно с ответника К. Х. С. са единствени наследници на Х. Х. С., починал на 22.09.2020 г. Сочи, че преди смъртта си Х. Х. С. е бил собственик на недвижим имот, находящ се в ************. Поддържа, че след смъртта на наследодателя, като наследник на собственика на имота, била уведомена от община ************ терме, че през периода 2014 г. – 2019 г., за имота не са платени и се дължат три вида местни данъци и такси - IMU, TASI, TARI, в общ размер на 5 557 евро, формирани, както следва: IMU за 2015 г. в размер на 798 евро;

IMU за 2016 г. в размер на 863 евро; IMU за 2017 г. в размер на 861 евро; IMU за 2018 г. в размер на 793 евро; IMU за 2020 г. в размер на 352 евро, или сумата от общо 3 667 евро; TASI за 2016 г. в размер на 75 евро; TASI за 2017 г. в размер на 75 евро; TASI за 2018 г. в размер на 34 евро, или общо 184 евро; както и TARI за 2014 г. в размер на 282 евро; TARI за 2015 г. в размер на 281 евро; TARI за 2016 г. в размер на 280 евро; TARI за 2017 г. в размер на 286 евро; TARI за 2018 г. в размер на 285 евро; TARI за 2019 г. в размер на 292 евро, или общо 1 706 евро. Ищцата твърди, че през 2020 г. заплатила всички гореописани суми, но освен тях, с оглед обстоятелството, че жилището се намира на партерен етаж и към него има прилежащ двор, за който са извършвани услуги по поддръжка, изразяващи се в подрязване на дървета, почистване на градина и превозване на отпадъците до сметище, заплатила и сумата от 1 630 евро. Ищцата поддържа, че с ответника, в качеството на съсобственик по наследство на ½ идеална 1 част от гореописаният недвижим имот, е водена комуникация за възстановяване в полза на ищцата на половината от заплатените общински задължения за имота, както и тези по поддръжка на двора на, но до датата на предявяване на иска, той отказвал да възстанови каквато и да било част от разходите за жилището. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявения иск и моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от общо 3 593,50 евро, от които 2 778,50 евро, представляващи половината от заплатените за гореописания недвижимия имот задължения за общински данъци и такси към община ************ терме и 815 евро, представляващи половината от заплатените за недвижимия имот задължения за поддръжка на дворното пространство прилежащо към имота, ведно с дължимата законна лихва върху общо претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира и направените в хода на производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявения иск.

Оспорва твърденията в исковата молба за дължими местни данъци и такси, като поддържа становище, че за ищцата липсва правен интерес и активна процесуална легитимация да претендира дължими суми за местни данъци и такси, които са погасени след продажбата на съсобствения имот чрез съдебен търг. Сочи се, че съдебното производство е било образувано именно заради наличието на публични и общински задължения като данъци и такси за процесния недвижим имот. Отделно от предходното се сочи, че ищцата не представя доказателства относно отправено до ответника и получено от него писмено искане за заплащане на неговата част от сумите. По отношение на твърдените от ищцата суми за поддръжка на дворното пространство се изразява становище, че ако такива действително са платени, представляват „полезни разноски“, поради което следва да се иска и съгласието на останалите собственици, каквото от страна на ответника не е давано. Оспорват се представените към исковата молба банкови преводи и фактури относно тяхното съдържание и издател. Оспорват се твърденията на ищцата за водена комуникация с ответника за възстановяване на половината от заплатените от нея общински задължения за имота, както и за неговата поддръжка. По изложените доводи и съображения в отговора се иска прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове, а по същество за тяхното отхвърляне.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено на 12.10.2021 г. от Столична община, район Средец безспорно се 2 установява, че страните по делото са наследници на Х. Х. С., починал на 22.09.2020 г.

По делото е приложен в превод на български език договор от 17.11.2004 г. за покупко-продажба на процесния недвижим имот - апартамент, находящ се в Община ************ ************, заедно с прилежащ частен двор, от който се установява, че наследодателят на страните по делото е бил собственик на същия.

По делото е приложена, с превод на български език, фактура № 64 от 08.11.2022 г. на стойност 750,00 евро. Видно от същата е, че касае дейности по подрязване на дървета, почистване на градини и превозване до сметище, извършени на адреса на процесния недвижим имот. Върху фактурата е отразено саморъчно, че сумата е платена на 10.11.2022 г.

По делото е приложена, с превод на български език, фактура № 28 от 11.02.2022 г. на стойност 880,00 евро, с аналогично на предходната фактура описание на дейностите и адрес на недвижим имот, със саморъчно отбелязване, че сумата е платена на 14.02.2022 г.

По делото са приложени, с превод на български език, 6 бр. квитанции от 28.12.2020 г. за заплащане на местен данък/IMU за периода от 2014 г. до 2019 г., както следва: за 2014 г. на стойност 282,00 евро, за 2015 г. на стойност 281,00 евро, за 2016 г. на стойност 280,00 евро, за 2017 г. на стойност 286,00 евро, за 2018 г. на стойност 285,00 евро и за 2019 г. на стойност 292,00 евро.

По делото са приложени, с превод на български език, 4 бр. квитанции от 18.12.2020 г. за заплащане на местен данък/IMU за периода от 2015 г. до 2018 г., както следва: за 2014 г. на стойност 282,00 евро, за 2015 г. на стойност 798,00 евро, за 2016 г. на стойност 863,00 евро, за 2017 г. на стойност 861,00 евро и за 2018 г. на стойност 793,00 евро.

По делото е приложена, с превод на български език, 2 бр. квитанция от 16.12.2020 г. за заплащане на местен данък/IMU за 2020 г. на стойност 235,00 евро и 117,00 евро. Видно от представения по делото документ на италиански език е, че квитанцията за сумата от 235,00 евро е издадена на името на ищцата, а не на наследодателя, както е при описаните по-горе квитанции.

По делото е приложено пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№ 6806/25.09.2024 г. по описа на Ани Груева - помощник-нотариус по заместване при Димитър Танев, нотариус с район на действие СРС и апостил № 15741/30.09.2024 г., с което ответникът упълномощава ищцата да получи полагащата му се част от продажбата по съдебен ред на процесния недвижим имот.

По делото е приложено и писмо за ангажимент от страна на ищцата да преведе на ответника 50 % от получената от продажбата на имота сума, след приспадане на сумата от 3594 евро – разходи за поддържка на имота.

По делото е приложен в превод на български език документ, издаден от Съд на Пистоя на 03.04.2025 г., от който се установява, че по разпореждане на съдията- 3 изпълнител от 24.02.2025 г. следва да бъде заплатена сумата от 29 859,40 евро.

По делото е приложен в превод на български език и документ от Изпълнителна служба при Редовен съд на Пистоя, от който се установява, че на 04.07.2024 г. съдия-изпълнител е разпоредил получените от продажбата на запорираното имущество да бъдат разпределени, като сумата, предназначена за длъжника по възбрана, който е установен като неоткриваем, да бъде преведена в пощенска депозитна книга на негово име.

От приложеното по делото в превод на български език постановление за прехвърляне от 01.05.2024 г. се установява, че процесния недвижим имот е бил продаден на търг.

Видно от приложените по делото документи в превод на български език е, че върху процесния недвижим имот е била наложена възбрана в хода на съдебно производство, поради неплатени задължения към етажната собственост.

По делото е приложена кореспонденция между страните от 27 и 28.10.2022 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.М.О. и М.Н. С..

В показанията си св.С. /майка на ищцата/ разказва, че след смъртта на Х. С. поддържала връзка с жената, която се грижела на апартамента – Ф.. Разказва за банкова сметка на наследодателя, от която се плащали задълженията за имота, но след като средствата в нея свършили, тя започнала да плаща, включително данъците за имота, които не били плащани две или три години преди собственика да почине. През 2021 или 2022 г. свидетелката спряла да плаща, тъй като никой не й връщал парите.

Разказва още, че при буря през 2022 г. в двора на имота паднало дърво, което тя организирала да се отреже и изхвърли. Свидетелката сочи, че плащала задълженията за имота, тъй като дъщеря й била студентка и нямала финансови възможности. Според свидетелката, след смъртта на бащата на страните по делото, апартаментът е ползван единствено от ответника и неговата майка, които при едно от посещенията си /без да сочи дата/ взели ключовете от Ф.. От тогава нито тя, нито дъщеря й са влизали в имота.

В показанията си св.О. /леля на ответника/ разказва, че последно е посещавала имота през 2020 г., а сестра й може би през 2023 г. или 2024 г. Знае, че приживе наследодателя на страните е имал банкова сметка, от която са се плащали разходите за апартамента. Свидетелката не знае ищцата или нейната майка да са се обръщали към ответника или неговата майка във връзка с дължими суми за апартамента.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

4

В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на право на съсобственост върху процесния недвижим имот и частта му в нея, направените разходи и техния размер, съответно дължимия от ответника размер от тях.

На първо място, във връзка с изложените в писмената защита от пълномощника на ответника доводи относно приложимостта на българското право по отношение на недвижим имот, който се намира извън пределите на страната, следва да се отбележи, че искът по чл.30, ал.3 ЗС е с облигационен, а не с вещен характер. Българският съд е компетентен да разгледа спора по общото правило за местоживеене на ответника в България (чл.4 КМЧП), независимо, че имотът е в чужбина.

Понятието „тежести” включва, на първо място, необходимите разноски, направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило (арг. от чл. 41 ЗС). На второ място, тук се включват и обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота. При необходимите и обикновените разноски могат да се търсят само действително заплатените разноски в размера, в който са направени. Без съмнение участието в тежестите по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС включва и плащането на публичните задължения за данъци и такси, свързани с имота.

В конкретния случай по делото липсват документи с превод на български език, от които да се установява задължение за заплащане на данък за процесния недвижим имот, още по-малко на посочените в обстоятелствената част на исковата молба три вида месни данъци и такси, наричани IMU, TASI и TARI.

Представените по делото документи установяват единствено платени суми, но от същите не става ясно дали касаят целия недвижим имот или единствено частта на ищцата, в качеството й на наследник. Не на последно място следва да се отбележи, че представените документи не обосновават извод, че разходите са направени именно от ищцата. Никъде в представените по делото в превод на български език квитанции за внасяне не е посочено, че сумата е платена от ищцата А. Х. С.. Видно от показанията на св.М. С. /майка на ищцата/ е, че данъците ги е плащала тя, тъй като „дъщеря ми беше още студентка и нямаше пари“.