Разпореждане № 194 от 15.01.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Монтана

Районен съд – Монтана, Шести състав в проведеното на 14.01.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 52 по описа на съда за 2026 г., докладвано от ИСКРЕН Б., районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу солидарните длъжници: Д. Б. Г. и С. Е. К..

Със заявлението се иска присъждане на сумите:

- 171.10 евро – главница, ведно със законната лихва от 13.01.2026 г. до изплащане на вземането;

- 8.96 евро – неустойка по чл. 5 вр. с чл. 11 от Договора за кредит;

- 10.82 евро – мораторна лихва за периода от 21.10.2023 г. до 02.12.2025 г.

- 5.88 евро – договорна лихва за периода от 23.06.2023 г. до 20.10.2023 г.

- 87.14 евро – такса по Тарифа за събиране на вземането, начислена от първоначалния кредитор.

Съдът намира, че следва да отхвърли предявените суми, освен главницата по договора по следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Специалният закон въвежда императивни изисквания към съдържанието на тези договори, като отклонението от част от тях води до недействителност на съглашението на основание чл. 22 ЗПК. Видно от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът служебно следи за наличието или обоснована вероятност за налиието на нищожни клаузи по потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.

Сключеният между Сити кеш ООД и длъжника договор за паричен заем за сумата от 400 лева има характер на потребителски договор. В договора за кредит, е уговорен фиксиран лихвен процент - 44,05 % и ГПР – 56,7 %.

Съгласно чл. 5 от договора страните се споразумяват в тридневен срок от сключването му договорът да бъде обезпечен с поръчител, отговарящи на условията на чл. 9 от ОУ към Договора за заем. В чл. 11 от Договора е предвидено, че при неизпълнение длъжникът ще дължи неустойка в размер на 175.18 лева.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

С уговорената в чл. 11 от Договора, неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от спецификата и краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема или предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на 2 задължението.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Също така с тези изисквания се въвеждат допълнителни разходи.

Уговорената неустойка е в размер на 175.18 лева, или по 43,80% за година.

Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

На следващо място в Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 333/2024 г., II т. о., ТК е прието, че „договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; съобразно легалната дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК). Следователно, годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Както последователно е разяснявано в задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС (при приложението на чл. 4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори), в този случай 3 договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора. Поради тези правни съображения при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР (в конкретния казус в размер на 56,7 %, при уговорена ставка на възнаградителната лихва от 44,05 %) договорът за потребителски кредит е нищожен – с аргумент и от правната норма на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписващ, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.“

В ГПР не е посочена методиката за изчисляването, нито са посочени конкретни лихвени и нелихвени разноски, от които се състои. – в този смисъл също Определение № 602 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 356/2023 г. на ОС – Монтана.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на горното съдът намира, че следва да се присъди единствено главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о., ГК Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и коригираните в издадената заповед суми за разноски, а именно – 3,42 евро държавна такса /за горницата до 10,86 евро не се присъжда/, както и 16,23 евро – юрисконсултско възнаграждение, определено по НЗПП и присъдено 4 съобразно уважената част от исковата претенция /за горницата до 76,69 евро не се присъжда/. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в частта относно сумата от: 8.96 евро – неустойка по чл. 5 вр. с чл. 11 от Договора за кредит;

10.82 евро – мораторна лихва за периода от 21.10.2023 г. до 02.12.2025 г.; 5.88 евро – договорна лихва за периода от 23.06.2023 г. до 20.10.2023 г.; 87.14 евро – такса по Тарифа за събиране на вземането, начислена от първоначалния кредитор, произтичащи по Договор за паричен заем № 9222524, сключен на 23.06.2023 г. между „Сити кеш“ ООД и солидарните длъжници: Д. Б. Г. и С. Е.

К..

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания за възможността за възражение, и на заявителя за сведение.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( ИСКРЕН Б. )

5