Определение № 388 от 23.05.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Монтана, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно частно гражданско дело № 20251600500257 по описа за 2025 година ГПК за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от Образувано е по частна жалба на ищеца в първоинстанционното производство С. ООД, ЕИК ***, гр. С., чрез юрк. М. Т., против Определение № 40/06.02.2025 год. по гр.д. № 715/2023 г по описа на Районен съд Б., с което съдът е изменил по искане на ответника В. Н. Д., ЕГН ********** от гр. Б., постановеното по делото Решение № 4/02.01.2025 год. в частта относно присъдените му разноски.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че в случая не може да се приеме за справедливо и законосъобразно да се присъди адвокатско възнаграждение за подаване на бланково възражение по заповедното производство, за което законодателят е предвидил, че обосновка не се изисква.

Отделно – че съдът не е обвързан с минималните възнаграждения за адвокатската работа, предвидени в Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С, в каквато насока се цитира практика на СЕС, ВКС, различни окръжни и районни съдилища в страната.

Моли съда да отмени обжалваното определение, като намали размера на присъдените на ответника разноски в размер на 700 лв., като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.

В срока по чл. 276 от ГПК от насрещната страна не е постъпило становище.

Окръжен съд Монтана, като взе предвид оплакванията в частната жалба и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна (ищец), в законоустановения срок по чл. 275 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по делото пред районния съд е образувано по искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от С.

ООД, ЕИК ***, гр. С. срещу В. Н. Д., ЕГН ********** от гр. Б., за установяване спрямо ответника съществуването на вземания – главница 737,34 лв. и законна лихва за забава 45,51 лв. дължима за периода 01.01.2023 – 01.06.2023 год., за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 331/2023 год. на РС Б.. .

С Решение № 4/02.01.2025 год. съдът е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Така постановеното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С него ищецът С. ООД е осъден да заплати на ответника В. Н. Д. сумата от 500 лв. разноски в исковото производство.

С молба от 13.01.2025 год. адв. А. Х., МАК, пълномощник на ответника е поискал изменение на решението в частта за разноските, като присъдените такива в размер на 500 лв. бъдат увеличени на 700 лв., тъй като съдът допълнително я е задължил и страната е внесла още 200 лв. за възнаграждение на вещото лице, изготвило назначената и приета по делото съдебносчетоводна експертиза.

По тази молба ищецът, сега жалбоподател не е изразил становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.

С Определение № 40/06.02.2025 год. по гр.д. № 715/2023 г по описа на Районен съд Б., което е предмет на настоящия инстанционен контрол, районният съд е уважил искането на пълномощника на ответника за изменение на съдебното решение в частта за разноските като основателно и е присъдил още 200 лв. разноски в тежест на ищеца.

В случая, видно от доказателствата по делото, по силата на договор за правна защита и съдействие, ответникът е заплатил на адв. А. Х., МАК сумата от 300 лв.

Предвид характера на спора и цената на предявените искове – под 1000 лв., минималното възнаграждение за адвокатска работа съгл. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.01.2004 год. на ВАдв.С е 400 лв. Договореното и заплатено възнаграждение е по-ниско от този размер, а процесуалното представителство е предоставено само за исковото, но не и за заповедното производство, в което длъжникът не е бил представляван, поради което и въведените от жалбоподателя в тази насока, подробно мотивирани възражения не намират опора във фактите по делото и са изцяло неоснователни.

Заплатеният от страната и присъден размер на адвокатското възнаграждение (300 лв.) е съответен на критериите, заложени в параграф 1 член 101 ДФЕС, Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и формираната след постановяването му съдебна практика и като така е справедлив, в която насока следва да се има предвид и че адвокатският труд е 2 високо квалифициран. Липсват основания за намаляването му.

Що се отнася до присъдените общо 400 лв. разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило назначената и приета по делото ССЕ, тези разноски са действително направени от страната и съобразно изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК й се дължат.

Видно от доказателствата по делото, първоначално определеният от съда депозит за възнаграждение на вещото лице е внесен от ответника на 25.09.2024 год., но в откритото съдебно заседание, проведено на 05.12.2024 год. същият е увеличен с още 200 лв., които са довнесени от страната в указания от съда срок – на 11.12.2024 год.

С оглед гореизложеното, наведените от жалбоподателя пред настоящата инстанция доводи са неоснователни.

Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При тези мотиви ОС Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 40/06.02.2025 год. по гр.д. № 715/2023 г по описа на Районен съд Б., с което съдът е изменил, по искане на В. Н. Д., ЕГН ********** от гр. Б. постановеното по делото Решение № 4/02.01.2025 год. в частта относно разноските.

ГПК.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3