Решение № 106 от 17.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Кърджали, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20235140200182 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1947-000013 от 25.01.2023 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на А. О. Х. от ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят А. О. Х. твърди, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй като на 08.12.2022 г. не бил уведомен от собственика, че управляваният от него автомобил не е регистриран по надлежния ред, не знаел, че поставените табели с номера на МПС са с изтекъл срок на валидност. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че жалбоподателят действително управлявал посоченото в атакуваното постановление МПС марка „***“, което не било регистрирано по надлежния ред, въпреки, че на него били поставени транзитни регистрационни табели, които са с изтекъл срок на валидност на 20.12.2020 г. От обективна страна действително било осъществено административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, но субективният елемент липсвал. Жалбоподателят извършвал по молба на собственика Б. Б. транспортиране на МПС-то, за което не знаел, че не е регистрирано по надлежния ред. При липсата на 1 субективно отношение и умисъл към управлението на това МПС, неправилно били наложени наказания на жалбоподателя. В тази връзка следвало да се има предвид Тълкувателно решение от 05.04.2023 г. по т.д. № 3 на ВКС. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на разноските по делото.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2022 г., около 16.20 часа, жалбоподателят А. О. Х. управлявал лек автомобил „***“ по общински път KRZ-3325, разклона с.Свободиново-с.Севдалина. По същото време и място той бил спрян за проверка от свидетелите Д. М. и Л. В. - служители в ЗЖУ-Кърджали. Свидетелите се легитимирали и поискали документите на водача и на автомобила, но жалбоподателят представил само своите документи, не и тези за превозното средство. Полицейските служители констатирали, че автомобилът „***“ е с транзитни регистрационни табели № ***, които били с изтекъл срок на валидност. Те направили справка с дежурната част, при която се потвърдило, че срокът на валидност на транзитните табели е изтекъл, съответно регистрацията на автомобила била прекратена. След обаждане от жалбоподателя, на място пристигнал свидетелят Б. Б., който се представил за собственик на превозното средство. Той показал на полицейските служители регистрационен талон и разрешение за временно движение на автомобила с прекратена регистрация. Тъй като установените данни сочели за извършено престъпление, на 08.12.2022 г. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, по реда на чл.212, ал.2 от НПК – с оглед на местопроизшествие. След извършено разследване, с Постановление на РП-Кърджали от 03.01.2023 г. било прекратено досъдебното производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Постановлението било изпратено на административнонаказващия орган за преценка относно реализиране на отговорност за извършено административно нарушение. На 25.01.2023 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя А. О. Х. административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

От приложеното по делото Разрешение за временно движение на лек автомобил 2

„***“ с рег.№ *** се установява, че същото е издадено на 20.11.2020 г. и е със срок на валидност до 20.12.2020 г.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Д. М., Л. В. и Б. Б.; Постановление на РП-Кърджали от 03.01.2023 г. за прекратяване на досъдебно производство; Свидетелство за регистрация на МПС;

Разрешение за временно движение на МПС; справка за нарушител/водач на жалбоподателя;

Заповед № 8121з-1632 от 02.02.2021 г. на МВР, както и материалите по досъдебно производство № 685/2022 г. по описа на РУ-Кърджали.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на А. О. Х. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 08.12.2022 г. на общински път KRZ-3325, разклона с.Свободиново-с.Севдалина, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***“, който не е регистриран по надлежния за това ред. МПС е било с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност, което се приравнява на липсата на надлежна регистрация по съответния ред. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., която в чл.27, ал.5 предвижда, че след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите 3 общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. В случая жалбоподателят преди да предприеме управление на автомобила, като правоспособен водач на МПС е могъл и е бил длъжен да се увери, че същият е надлежно регистриран. Това той лесно е могъл да стори, като провери до кога са валидни транзитните номера /което е било изписано на самите табели/, както и ако бе изпълнил задължението си като водач на МПС да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява /регламентирано изрично в чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП/. Незнанието на закона не оправдава дееца. Това е така, тъй като права не може да се черпят от неправомерно поведение различно от дължимото въведено в закон. От друга страна, макар доказателствата да сочат, че деянието не е умишлено, то същото се явява осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач на моторното превозно средство. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи /такова изключение не е предвидено за нарушението по чл.140 от ЗДвП/, за разлика от противоположния подход за санкция по НК. Ето защо, правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

Наложените две кумулативно предвидени наказания са в минимално установения размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Наказателно постановление е съставено правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложеното в наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Доказано е нарушението, както от обективна, така и от субективна страна, за което вече бяха изложени съображения. Следва да се отбележи също, че жалбоподателят е могъл без затруднение да узнае от притежателя на МПС дали е надлежно регистрирано, тъй като същият е бил с него на процесната дата и го е помолил да придвижи автомобила от едно място до друго. Ако носеше и бе прочел разрешението за временно движение на автомобила, то щеше да научи, че срокът за валидност на регистрационните табели е изтекъл, както е отбелязано в документа. Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС, 4 което се има предвид от защитата, касае различна от настоящата хипотеза и но води до изводи, различни от изложените по-горе. Ето защо, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото. При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.