Решение № 305 от 29.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Пловдив, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20215300900742 по описа за 2021 година

Конститутивен иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ.

Подадена е искова молба от Ц. П. Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.П, ул.**** № ***, против „ЕР ТЕ КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК 115 858 575, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Централен“, ул. „Арда“ № 5, ет. 1.

Ищцата твърди, че заедно с Р.В.Т. с ЕГН ********** са съдружници с равно участие в капитала на ответното дружество, като управлявали същото заедно и поотделно. Излага, че основната дейност на дружеството е свързана с архитектурно проектиране, като навежда, че нейна грижа била комуникацията с клиенти и изготвянето на проекти, а задълженията на Т. се свеждали до изготвянето на счетоводни документи и извършването на банкови операции, свързани с дружеството.

Сочи, че на 19.10.2021 г. било проведено общо събрание на ответното ООД, на което били приети следните решения: 1/ за изключването й като съдружник; 2/ за промяна в състава на съдружниците и в управлението на дружеството, в т.ч. за поемане на нейните дружествени дялове от оставащия съдружник, за освобождаването й от управителна длъжност и от имуществена отговорност към дружеството; 3/ за промяна на седалището и адреса на управление на същото и 4/ за приемане на нов дружествен договор, отразяващ настъпилите промени. Твърди, че същите се явяват незаконосъобразни и представляват злоупотреба с право на еднолично взелия ги съдружник Т..

Като основен аргумент изтъква неспазване на процедурата за изключване на 1 съдружник, предвидена в чл. 126, ал. 3 от ТЗ, доколкото не й било отправено и връчено писмено предупреждение за преустановяване на твърдените от другия съдружник неправомерни действия, извършени от нейна страна в ущърб на дружеството. Счита, че същото следвало да бъде обективирано в отделен от поканата за свикване на общо събрание акт и следвало да съдържа ясни и конкретни основания за изключването й. Липсата на такъв нарочен акт довело до лишаването на ищцата от възможността да се защити и/или коригира поведението си в даден за това подходящ срок. Наред с това е заявено, че описаното в поканата поведение и по – конкретно – неподписване от нейна страна на протокол за взето решение за приемане на ГФО за 2020 г., не съставлява основание за изключването й нито по смисъла на чл. 126, ал. 3 от ТЗ, нито с оглед съдържанието на дружествения договор. В тази връзка излага, че Т. не бил възпрепятстван по никакъв начин да подпише и подаде отчета за съответната година с оглед установения начин на представляване на дружеството – заедно и поотделно. На следващо място, посочва, че решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред не са произвели целения правен резултат предвид това, че по отношение на тях не бил зачетен гласът й при вземането им. По повод на този довод излага, че правата й на съдружник в ответното дружество, в т.ч. правото на глас при вземане на решения, се запазвали до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.

Навежда, че незаконосъобразно е пристъпено към гласуване на решението по т. 1 с оглед наличието на висящ преюдициален по отношение същото граждански спор между съдружниците, по повод на който пред Районен съд – Пловдив било образувано гр.д. № 12950/2021 г. Сочи още, че с оглед изключването й като съдружник не била спазена последващата процедура за намаляване на капитала на дружеството, респ. за поемане на дяловете й от оставащия съдружник, като това обстоятелство било видно от приложените документи към подаденото от Т. заявление за вписване на горепосочените решения пред Агенция по вписванията в регистърното производство и по – конкретно се установявало от липсата на представен счетоводен баланс, въз основа на който се уреждали имуществените отношения между изключения съдружник и дружеството.

С оглед на изложените обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни всички взети решения на общото събрание на дружеството, проведено на 19.01.2021 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, представлявано в случая от управителя Р.В.Т., с който изложените в исковата молба доводи се оспорват изцяло. Твърди, че до ищцата била отправена покана за свикване на събранието, връчена й на 11.10.2021 г., чрез съдебен изпълнител, в която било инкорпорирано и предупреждение за изключването й. В тази връзка излага, че законът не поставя изискване двете изявления да бъдат обективирани в отделни документи, с оглед на което счита същите за редовно направени. Наред с това, заявява, че в съдържанието на поканата 2 били изложени конкретни основания за изключване на ищцата като съдружник от дружеството, като основното било неин отказ да подпише протокол от проведено общо събрание, в който било обективирано взето решение за приемане на ГФО за 2020 г. Това нейно поведение водило до обективна невъзможност посоченият отчет да бъде подаден, респ. обявен в законоустановения срок в Търговския регистър и съответно - до неизбежна последица дружеството да бъде санкционирано съобразно ЗСч и ЗТРРЮЛНЦ.

От своя страна, съдружникът Т. направил неуспешен опит да изпълни процедурата докрай, като в тази връзка подготвил всички необходими документи и подал заявление за вписване на посочения ГФО, като в резултат получил указания от длъжностно лице по регистрацията за представяне на декларация по чл. 62 а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТРРЮЛНЦ. Посочено е, че именно подписването и подаването на последната било обусловено от валидно съставен и подписан от двамата съдружници протокол от ОС за приемане на отчета, какъвто в случая не бил налице. На следващо място, е изложено, че от страна на ищцата били подавани многократно неоснователни сигнали до различни институции във връзка с дейността на дружеството, провокирани единствено от влошени лични отношения между нея и Т., с който към настоящия момент били в процес на развод. Предвид невъзможността посочените нарушения да бъдат поправени, съответно санкцията за неподаден в срок ГФО да бъде избегната, ответникът счита, че не било необходимо да бъде определян подходящ срок за това с предупреждението.

Оспорва твърдението на ищцата за незаконосъобразност на взетите по т.

2, т. 3 и т. 4 от дневния ред решения, като в тази връзка излага, че за приемането на същите не бил необходим гласът на ищцата с оглед незабавното действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството на гласуваното решение по т. 1 за изключването й. В подкрепа на това становище изтъква, че конститутивният ефект на вписването му намира своето проявление само спрямо трети за дружеството лица.

Навежда, че изложеният в исковата молба довод за наличие на преюдициално гражданско производство по отношение на гласуваното решение по т. 1 се явява напълно неоснователен, с оглед на това, че въпросният процес касаел протокол от общо събрание на дружеството, датиращ от 17.11.2017 г.

Оспорва изложените от ищцата доводи, свързани с имуществените последици от изключването й като съдружник, като се позовава на взети решения по т. 2 от дневния ред. Претендира разноски.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва така направените възражения, като поддържа изложените в исковата молба аргументи.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички направени от него възражения.

Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се 3 установяват с тях, прие следното:

Съдът е указал на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя по следния начин: в тежест на ищцата е да докаже съдържанието на решенията, чиято отмяна се търси, както и всички наведени от нея положителни твърдения за изгодни факти. Ответникът следва да установи, че оспорените решения са взети при спазване на всички законови изисквания, както и че са били налице предпоставките на чл. 126, ал. 3 от ТЗ за изключване на ищцата като съдружник, вкл., че е изключена именно на посочените в нормата основания.

Изрично за безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати фактите за проведено на 19.01.2021 г. общо събрание на ответното дружество, за което ищцата е била редовно поканена. Безспорни са и служебно известните на съда факти, че към настоящия момент регистърното производство, образувано по заявление за вписване на оспорените решения, е спряно с влязъл в сила съдебен акт; вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства по партида на ответното дружество, от които се установява качеството на ищцата на съдружник и управител в ответното ООД, включително към датата на процесното общо събрание, както и размера на притежаваните от нея и от другия съдружник дружествени дялове. Безспорно е също, че начинът на представляване на дружеството от двамата управители е „заедно и поотделно“.

Не се спори и относно съдържанието на атакуваните решения: 1/ за изключване на ищцата като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ; 2/ за промяна в състава на съдружниците и в управлението на дружеството, в т.ч. за поемане на нейните дружествени дялове от оставащия съдружник, за освобождаването й от управителна длъжност и от имуществена отговорност към дружеството; 3/ за промяна на седалището и адреса на управление на същото и 4/ за приемане на нов дружествен договор, отразяващ настъпилите промени.

Материалноправното основание за изключване на ищцата като съдружник е чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ: съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след писмено предупреждение, когато не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; действува против интересите на дружеството.

Действително законът изисква оправянето на писмено предупреждение.

Такова обаче е инкорпорирано в покана на л. 39, за която няма спор, че е надлежно връчена на ищцата на 11.10.2021. В нея са описани всички вменени й нарушения и е отправена покана – предупреждение за изключването й като съдружник на цитираните законови основания. Изложени са както фактическите, така и правните основания за предприетите спрямо нея действия. Обстоятелството, че въпросният документ освен писмено предупреждение съдържа и покана за свиканото ОС, не опорочава процедурата чл. 126, ал. 3 ТЗ. Законът не изисква нарочен отделен от 4 поканата документ – достатъчно е ясното и недвусмислено предупреждение за изключване, изготвено в писмена форма, мотивирано и надлежно връчено, с което на съдружника се предоставя възможност да организира защитата си и евентуално да коригира поведението си. Поради това първото възражение в исковата молба е неоснователно.

Неоснователно е и възражението на ищцата, че решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 от дневния ред не са произвели целения правен резултат, тъй като по отношение на тях не бил зачетен гласът й при вземането им. Качеството на ищцата на съдружник в ответното дружество, в т.ч. правото й на глас при вземане на решения, не се запазват до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт, както се поддържа в исковата молба. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че решенията на ОС, подлежащи на вписване в търговския регистър, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството чрез неговите органи и съдружниците с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, т.е имат действие от вземане на решението и това действие не е в зависимост от вписването им по чл. 140 ТЗ, конститутивният ефект на което, включително и в хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ, е по отношение на трети лица. Още повече, че преобразуващият ефект на положителното съдебно решение по конститутивния иск по чл. 74 ТЗ действа от влизането му в сила занапред.

Поради това напълно законосъобразно след вземане на решение за изключването й като съдружник, ищцата няма право на глас по отношение на следващите точки от дневния ред. Законосъобразно също е взето решението по т. 1 от дневния ред с единодушие от гласовете само на другия съдружник на основание чл. 137, ал. 3 ТЗ, тъй като изключваният съдружник не гласува, а неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.