Определение № 3479 от 11.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3154/2024
- Вид
- Определение № 3479
- Подписан
- 11.12.2024
- В сила
- 11.12.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3479 гр. П., 11.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503154 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 279, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл.
419, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба депозирана от „Първа Инвестиционна Банка“ АД , с ЕИК: *** , гр.С. против Разпореждане обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №8826/21.10.2024г., издадена по ч.гр.д. №17713/2024г., по описа на Районен съд – гр.П., II гр. състав, в частта с която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист за сумата от 2265,70 лева - договорна лихва, начислена съгласно т. 8 от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка ***/*** г. за периода от 20.02.2019 г. до 05.08.2024 г. В жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение, за посочената сума по съображения подробно изложени в същата. Иска се отмяна на разпореждането, в отхвърлителната част като вместо заявлението бъде уважено за посочената сума.
П.ският окръжен съд, след като прецени представените по делото доказателства и наведените доводи, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 419, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на претендираното вземане, заповедният съд е приел, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за проверка за неравноправни клаузи в договора е констатирал такива. Посочил е, че предсрочната изискуемост до договора е настъпила на 29.07.2024 г. и от тази дата следва да се приеме, че е настъпила промяна в правоотношението, 1 като длъжникът е загубил привилегията на срока. След настъпването на изискуемостта на кредита договорна възнаградителна лихва не се дължи.
Приел е , че е налице обоснована вероятност искането на кредитора за присъждане на договорна лихва по т.8 от договора за периода след настъпване на предсрочна изискуемост , да се основава на неравноправна клауза, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП.
Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд.
Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. Възнаградителната лихва по всеки договор за кредит се дължи за предоставената от кредитора възможност длъжникът да ползва определена сума за определен период от време. На падежа на всяка отделна вноска длъжникът погасява натрупаната върху неизискуемата част от кредита възнаградителна лихва за периода и част от главницата, с което последната постепенно намалява. Възнаградителната лихва винаги се начислява за неизискуемата част от главница. През тези периоди кредиторът не може да иска изпълнение на задължението за връщане на кредита (извън включената във всяка падежираща вноска част от главницата). За този срок на изчакване (предоставената от него услуга), получава възнаграждение, изразяващо се в уговорената лихва. С настъпването на уговорения падеж, на периодична вноска или с обявяване на предсрочна изискуемост, уговореният срок за ползване изтича, длъжникът губи правото си да ползва предоставената сума (изцяло или за част от нея), а кредиторът получава правото да иска изпълнение. След като изискуемостта е настъпила (предсрочна или на падеж) и кредиторът може да иска изпълнение, той вече не предоставя услугата, а именно: възможността длъжникът да ползва сумата. Вярно е че длъжникът не е върнал кредита, но това негово поведения представлява неизпълнение и следва да бъде санкционирано като такова, съобразно предвидените в ЗПК правила. Кредиторът не би могъл едновременно да има право да иска изпълнение, чрез връщането на кредита поради предсрочна изискуемост и да получи възнаградителната лихва до края на уговорения срок. Независимо по какъв начин е наречена, всяка лихва дължима върху главницата по кредита след настъпването на нейната изискуемост (изцяло или частично), представлява обезщетение за забавено изпълнение, а то не може да превишава размера определен в чл. чл. 33, ал. 2 ЗПК. Следва да се посочи, че в тази насока са и разясненията дадени в т. 2 на ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо е налице обоснована вероятност претенцията на заявителя да се основава на неравноправна клауза , поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено.
По изложените съображения, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №8826/21.10.2024г., издадена по ч.гр.д. №17713/2024г., по описа на Районен съд – гр.П., II гр. състав, в частта с която се отхвърля заявлението на „Първа Инвестиционна Банка“ АД , с ЕИК: ***, за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист за сумата от 2265,70 лева договорна лихва, начислена съгласно т. 8 от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка ***/*** г. за периода от 20.02.2019 г. до 05.08.2024 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3