Определение № 411 от 16.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал.4 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба с вх.№ 27310/31.07.2025г. от А. Й.

К., ЕГН – **********, в качеството му на трето лице, чрез адв.Е. Д.-Р., АК*****, съдебен адрес – гр.*****, бул.“***** - обособена част А, против действия на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, по изп.д.№ 1062/2013г., изразяващи се в отказ от заличаване на възбраната, вписана в СВ – ***** с дв. вх. рег.№ *****.2024г., вх.рег. №*****.2024г., том 1, акт № *****/2024г., инкорпориран в съобщение с изх.№ 14240/20.05.2025г. Моли да бъде постановена отмяна на отказа от заличаване на възбраната, вписана в СВ – ***** с дв. вх. рег.№ *****.2024г., вх.рег. №*****.2024г., том 1, акт № *****/2024г., инкорпориран в съобщение с изх.№ 14240/20.05.2025г. на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, по изп.д.№ 1062/2013г.

С жалбата се излагат доводи, че по изп. дело № 1062/2013 г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№821, е наложена възбрана върху описаните идеални части от недвижими имоти, вписана в СВ-гр. ***** с дв. вх. per. № ***** от *****.2024 г., вх.рег.№ ***** от *****.2024 г., том 1, акт № ***** от 2024 г. Възбраната е вписана по отношение на идеални части от сгради, които са негова собственост и е трето за изпълнителното дело лице, а именно:

1 по отношение на 2/12 ид.ч. от сграда с ИД ******6.3.364.1 по КККР на с.*****, обл. *****, одобрени със Заповед №РД-18-468/15.02.2018г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на сградата: село *****, със застроена площ от 78 кв.м., с брой етажи: 2 (два), с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ИД ******6.3.364 по КККР на с. *****, общ. *****, обл. *****, одобрени със Заповед №РД-18-468/ 15.02.2018г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота: село *****, местност *****, с площ от 2442 кв.м., с номер по предходен план: 003364, парцел I, и по отношение на 2/12 ид.ч. от сграда с ИД ******6.3.364.2 по КККР на с. *****, обл. *****, одобрени със Заповед №РД-18-468/ 15.02.2018г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на сградата: село *****, със застроена площ от 36 кв.м., с брой етажи: 2 (два), с предназначение: селскостопанска сграда, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ИД ******6.3.364 по КККР на с. *****, общ. *****, обл. *****, одобрени със Заповед №РД-18468/15.02.2018г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: село *****, местност *****, с площ от 2442 кв.м. с номер по предходен план: 003364, парцел I.

Посочено е, че правото на собственост върху идеалните части, респ. върху самите сгради, както и върху самия поземлен имот, където са построени, за жалбоподателя произтича от Договор за покупко-продажба, сключен на *****.2023г., материализиран в нотариален акт № ***, том I, рег.№*****, дело № *** от 2023г. на нотариус № 613 Ана Шопова, с район на действие Районен съд - *****, вписан в Служба по вписванията - гр. *****, с дв.вх.№ ***** от 2023г., вх.рег.№ ***** от *****.2023г., акт№ *****, том I, дело № *****/2023г., по който е купувач, а продавач е Б. Л. С..

Владението върху сградите му е било предадено на още в деня на подписване на самия нотариален акт, който е *****.2023г. и се осъществява непрекъснато и към момента.

Първоначално поземленият имот, върху който са построени сградите, се придобива от наследниците на лицето Ю. Х. Ч. по силата на реституция, материализирана в Решение №004 от 12.02.1996г. на ПК - село *****, влязло в сила на 06.051996г. Сред наследниците на Ю. е Х. Ю. Ч., който се явява наследодател на длъжника по процесното изпълнително дело - Л. Х. Ч.. За 2 този последния е възникнало правото да приеме наследството на Х. Ч., след като същият почива на *****.1978г.

Жалбоподателят възразява, че двете процесни сгради не са част от наследството на Ю. Х. Ч. и не са били предмет на земеделска реституция.

Придобивното основание е давностно владение, като се признават за собственици лицата, както следва: Н. Л. С., Х. Л. С., Д. Л. Р., Ю. Ш. С., С. Х.

Ч., М. Л. С., В. Л. Ч., А. Л. К. и Б. Л. С., за което е съставен Нотариален акт №*****.2019г., том I, рег.№*****, дело № ***/ 2019г. на нотариус №122 Невена Кулишева, с район на действие PC - *****, вписан в СВ - ***** с дв.вх.№ *****/2019г., вх.рег.№1*****/ на *****.2019г., дело №*****/2019г. За собственици са признати и лица, които не се явяват наследници на Ю. Х. Ч., нито на Х. Ч. - В. Л. Ч., А. Л. К.. До момента този нотариален акт, с който са признати права в полза на посочените по-горе лица, не е бил атакуван в правния мир. Сред тях като собственик не фигурира лицето Л. Ч..

След като изброените по-горе лица са признати за собственици на тези сгради, сградите и процесният недвижим имот се придобиват от Б. Л. С. по силата на Договор за покупко-продажба, сключен на *****.2019г., обективиран в НА № ***, том III, рег.№*****, дело №*****/2019г. на нотариус №613, с район на действие РС-*****, вписан в СВ - ***** с дв.вх.

№*****, вх.рег.№***** от *****.2019г., акт №*****, том III, дело от 2019г. с описания нотариален акт Б. Л. С. е придобил 5/6 ид. ч. от правото на собственост върху недвижимия имот, както и 5/6 ид. ч. от двете процесни сгради, като по този начин е станал пълноправен собственик на тези недвижимости.

Следващото прехвърляне е именно покупко-продажбата между жалбоподателя /А. Й. К./ и Б. Л. С., обективирана в описания по- горе Нотариален акт № ***/*****.2023г., том I, рег.№*****, дело № *** от 2023г. на нотариус № 613 Ана Шопова с район на действие Районен съд - *****, вписан в СВ - гр. *****, с дв.вх.№ ***** от 2023г., вх.рег.№ ***** от *****.2023г., акт№ *****, том I, дело № *****/2023г.

Междувременно отказът от наследство, направен от Л. Х. Ч. и вписан в книгите на РС-***** под №*****.2019г. е атакуван от взискателя по изп. дело И. Й. Й., посредством искова молба с правно основание чл. 56 от Закона за наследството. Исковата молба е вписана в СВ - ***** на *****.2019г. По 3 тази искова молба има влязло в сила решение, с което е уважена, и е вписано СВ на *****.2022r. С влизането в сила на решението отказът от наследство на Л. Ч. става недействителен за взискателя Й., което обстоятелство е послужил като мотив за частният съдебен изпълнител да наложи възбраната.

Жалбоподателят поддържа, че правото на собственост върху описаните сгради не принадлежи на длъжника, поради и което налагането на възбрана по описаното изпълнително дело е незаконосъобразно. Поддържа също, че отмяната на отказа от наследство не влече след себе си автоматично каквито и да е права в полза на длъжника, още повече същите не се установяват да принадлежат на наследодателя му и съответно да се включват по някакъв начин в наследствена маса, част от която да принадлежи на длъжника в изпълнителното производство, Л. Ч..

Според жалбоподателя, горното е било възприето и в Решение № 65/27.01.2025 г. по възз.гр.д.№ 85/2025 г. по описа на ОС-Пловдив, X гр.с., приложено по изпълнителното дело.

Жалбоподателят е посочил, че действително имало произнасяне и от Окръжен съд-Пловдив с Решение № 442/16.04.2025 година по възз.гр.д.№ 85/2025 г., VII гр.с., като със същото е придадено правно действие на вписването на искова молба по реда на чл.56 от ЗН каквото не съществува в правния мир.

Доколкото решението не формира сила на присъдено нещо, отправил молба за вдигане на възбраната до ЧСИ №821 Петко Илиев, с вх.№ 33833/12.05.2025г. В отговор получил Съобщение е изх. №14240/20.05.2025г. по описа на ЧСИ №821 Петко Илиев, с което е постановен отказ по молбата за вдигане на възбраната, поради което бил налице правен интерес за обжалване.

Счита, че са налице всички предпоставки за уважаването на жалбата по чл.

435, ал. 4 от ГПК.

От И. Й. Й., ЕГН – **********, в качеството му на взискател, с адрес гр.*****, чрез адв.С. Т., САК, съдебен адрес – гр.*****, е депозиран писмен отговор, с който е направено възражение за процесуална недопустимост на подадената жалба, респ. поддържа, че е изцяло неоснователна. Излагат се доводи, че с Решение № 442/16.04.2025г., постановено по възз.гр.дело № 433/2025г., VII с. по описа на ОС-Пловдив, влязло в сила на 16.04.2025г., решаващият състав е приел, че действията на 4 съдебния изпълнител, касаещи налагане на възбрана на *****.2024г. върху процесиите недвижими имоти, са законосъобразни, поради което жалбата е била оставена без уважение. С Молба с вх. № 33833/12.05.2025г., А. К. отново е отправил искане към съдебния изпълнител за вдигане на наложената възбрана. С молбата третото лице се домогва да установи, че същите действия, които вече са били предмет на разглеждане от съда, са незаконосъобразни. На 19.05.2025г., вече изразил становище по повод подадената от третото лице молба, че счита подобно действие за злоупотреба с процесуални права, доколкото същите представляват грубо погазване на принципите на правовата държава и принципите на непререшаемост на спора, на зачитане и стабилитет на съдебните решения. Молбата, с която се „призовава“ съдебния изпълнител да вдигне възбраната, по същността си представлявала склоняване на съдебния изпълнител да извърши действие, с което грубо да погази принципа на зачитане на влязлото в сила съдебно решение.

С молбата от 12.05.2025г., третото лице се домогва да убеди съдебния изпълнител, че имотите, върху които е наложена възбрана нямат наследствен характер. Твърденията на жалбоподателя, че с Решение №442/16.04.2025г., постановено по възз.гр.дело № 433/2025г., VII с. по описа на ОС-Пловдив не формирало сила на пресъдено нещо не могат да бъдат споделени, тъй като същото се ползва със сила на пресъдено по отношение на разрешаването на въпроса законосъобразни ли са действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в налагане на възбрана върху 2/12 ид. ч. от правото на собственост върху процесните недвижими имоти.

Поддържа също, че не са налице нови или нововъзникнали след приключване на устните състезания обстоятелства, които да не са били обхванати от силата на пресъдено нещо на решение № 442/16.04.2025г., постановено по възз.гр.дело № 433/2025г., по описа на ОС-Пловдив, VII с.

Становището на жалбоподателя, че налагането на възбраната, както и отказът на съдебния изпълнител да я заличи, са действия, които противоречат на закона и в този смисъл водят до нанасянето на вреда, обосноваваща и носенето на отделна гражданска отговорност, освен че е неоснователно, предвид решението, с което съдът е потвърдил като законосъобразни действията на съдебния изпълнител, съдържа и косвена заплаха към съдебния изпълнител за евентуално ангажиране на професионалната му отговорност за 5 вреди. В тази връзка, поддържа, че подадената втора жалба, по своята правна същност, представлява злоупотреба с процесуални права. Предвид обстоятелството, че с Решение № 442/16.04.2025г., постановено по възз.гр.дело № 433/2025г., VII с., по описа на ОС- Пловдив, със сила на пресъдено нещо е потвърдена законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в налагане на възбрана на *****.2024г. върху 2/12 идеални части от правото на собственост върху сграда с ИД ******6.3.364.1 и сграда с ИД ******6.3.364.2, находящи се в село *****, обл. *****, подадената от А. К. жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

От Л. Х. Ч., ЕГН – **********, в качеството на длъжник, не е постъпило възражение по жалбата.

От ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, са депозирани мотиви, на осн. чл.436 ал.3 от ГПК, с които взима становище, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, респ. е изцяло неоснователна.

Излага доводи, че с настоящата жалба А. К. отново е обжалвал отказ на съдебния изпълнител да заличи наложената по изпълнителното дело възбрана върху недвижими имоти - сгради, находяши се в с. *****, общ. *****, обл.

*****, с аргументация, сходна на изложената в предходно подадената жалба при идентична фактическа обстановка, по която съдът вече се е произнесъл.