Решение № 7043 от 19.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7043 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100506755 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20085332 от 28.03.2023г., постановено по гр.дело №11470/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 167-ми състав, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК по иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК, че Й. П. Й., с ЕГН **********, дължи на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., клон България, с ЕИК 204915054, сумата от 2482.63 лв., главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-11653072/19.10.2015г., ведно със законна лихва от 23.10.2019г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 15.11.2019г. по ч.гр.д. №60909/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 167-ми състав, като са отхвърлени предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК за главница за разликата над уважения размер от 2482.63 лв. до пълния предявен размер от 5332.09 лв., както и изцяло предявените акцесорни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК за сумата от 1201.34 лв., възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017г. – 20.10.2020г., както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1116.78 лв., лихва за забава за периода от 20.09.2017г. до 11.10.2019г.. С решението е прекратено на основание чл.130 ГПК производството по гр.дело №11470/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 167-ми състав в частта по евентуалните осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, 1 ал.1 ЗЗД, предявени от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., клон България, с ЕИК 204915054, срещу Й. П. Й., с ЕГН **********, за присъждане на следните суми: сумата от 5332.09 лв., главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №PLUS-11653072/19.10.2015г., ведно със законна лихва от 23.10.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 1201.34 лв., възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017г. – 20.10.2020г., както и сумата от 1116.78 лв., лихва за забава за периода от 20.09.2017г. до 11.10.2019г.. С решението е осъден Й. П. Й., с ЕГН **********, да заплати на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., клон България, с ЕИК 204915054, сумата от 381.72 лв., разноски з а заповедното и исковото производство, изчислени съобразно уважената част от предявените искове.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., клон България, с ЕИК 204915054, чрез юрисконсулт Красимир Запрянов, като във въззивното производство с определение №3351 от 07.03.2024г. е конституиран на основание чл.227 ГПК на мястото на ищеца неговия правоприемник - "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, с ЕИК 000694749, който чрез процесуален представител адв.Г.В. депозира молба на 30.10.2025г., с която взема становище, че поддържа подадената въззивна жалба, с която се обжалва решение №20085332 от 28.03.2023г., постановено по гр.дело №11470/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 167-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу Й. П. Й., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт в обжалваните части, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е обосновал извода, че процесният договор за потребителски заем №PLUS-11653072/19.10.2015г., сключен с ответника не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК, поради което е недействителен, което е основание да бъдат отхвърлени частично искът за главница и изцяло предявените акцесорни искове за възнаградителна лихва и лихва за забава.

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните норми на ЗПК досежно регламентирано минимално необходимото съдържание на договорите за потребителски кредит. В тази връзка се поддържа, че сключеният договор за потребителски кредит съдържа всички законоустановени реквизити и е действителен, на основание на който е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което след като по банковата сметка на ответника е постъпила сума, представляваща отпуснатия заем, то заемателят дължи връщане на сумата по реда и начина, уговорен в договора, за което по делото не се съдържат данни да е изпълнил. Излага се още, че дори и да се приеме, че процесният договор за кредит съдържа нищожни клаузи, то в случая намира приложение нормата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. Следователно първостепенният съд е следвало да уважи изцяло предявения иск за главница и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени 2 първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. В молба от 30.10.2025г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК за претендирани разноски пред настоящата инстанция.

Въззиваемата страна - Й. П. Й., с ЕГН **********, чрез особен представител адв.М. М., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваните части е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че процесният договор за потребителски заем №PLUS-11653072/19.10.2015г. като сключен в противоречие на императивни изисквания на ЗПК се явява недействителен и като такъв не може да породи претендираните от ищеца правни последици.

Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд като е приложил нормата на чл.23 от ЗПК е уважил иска за главница за сумата от 2482.63 лв., след като е приспаднал от общия размер на отпуснатия кредит всички платени от ответника суми, както и е отхвърлил изцяло предявените акцесорни искове за възнаградителна лихва и лихва за забава, като е приел, че по делото няма доказателства ответникът да е изпаднал в забава досежно претендираните вземания. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

Предявени са от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., клон България, с ЕИК 204915054, срещу Й. П. Й., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба, съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В останалата част, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, както и в частта, в която е прекратено производството по делото относно предявените при условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, постановеният съдебен акт е влязъл в сила като необжалван.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от 3 доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №60909/2019г. по описа на СРС, І Г.О., 167-ми състав, въззивника-ищец "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция" чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България", като пред въззивната инстанция с определение №3351 от 07.03.2024г. като ищец е конституиран на основание чл.227 от ГПК неговия правоприемник - "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 000694749, е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 23.10.2019г. и е постановена на 15.11.2019г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Й. П. Й., с ЕГН **********. На длъжника - Й. П. Й., с ЕГН **********, е връчена издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваните части е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за частична неоснователност на предявените от "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., Париж, Франция, чрез "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., клон България, с ЕИК 204915054, срещу Й. П. Й., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за частична неоснователност на предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК, както и за неоснователност на предявените установителни искове с правно основание на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК и чл.86 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с 4 направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното: