Решение № 227 от 02.03.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Пазарджик, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220103200 по описа за 2021 година

Подадена е искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от ищеца СТ. ИВ. Г., ЕГН-********** от гр. Бургас, ж.к. „*********, срещу Й.

СТ. Г. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.“********, обл.Пазарджик.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответницата Й.Г. имат сключен граждански брак от 26.06.1988г., с място на сключване- гр.

Пазарджик. Гражданският им брак е сключен в гр. Пазарджик От брака си имат родено едно дете-В. С. Г. с ЕГН **********, което към този момент е пълнолетно и съдът няма да се произнася относно родителските права, неговото местоживеене и въпросът за личните отношения и издръжката му.

По време на съвместното им съжителство в Р България са живеели в жилище, находящо се в гр. Пазарджик и което жилище по смисъла на закона е представлявало тяхното семейно жилище, но малко след заминаването им в чужбина те решават да го продадат и то не е тяхна собственост. Към момента на входиране на исковата молба и двамата живеят и работят в Кралство Великобритания. От 2015г. двамата съпрузи са във фактическа раздяла и всеки от тях живее в отделна квартира там. По време на брака си нямат придобити движими вещи и недвижими имоти в България, представляващи СИО. Притежават единствено имот в Гърция, като между тях има разбиране 1 след прекратяване на гражданския им брак, то да бъде прехвърлено на тяхната дъщеря. Чувствата им един към друг отдавна са изстинали, липсва топлината и доверието в техните отношения. На практика семейството им съществува само формално.

Твърди, че отдавна всеки от тях е тръгнал по своя път и двамата считат, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, а продължаването му не е в интерес на никой от тях двамата, а и на обществото. Разбрали са се, да не дължат издръжка един на друг, а ответницата да запази брачната си фамилия Г..

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между ищеца СТ. ИВ. Г., с ЕГН:********** и ответницата Й. СТ. Г., с ЕГН:**********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината за разстройството му.

Моли с решението си съдът да постанови ответницата да запази и занапред брачната си фамилия-Г..

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на 26.06.1988г. в гр.Пазарджик, обл.Пазарджик, в подкрепа на което е приложено Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Пазарджик. От брака си съпрузите имат родено дете, което е навършило пълнолетие към настоящият момент.

От представените по делото документи и от приетите доказателства е видно, че съпрузите се намират във фактическа раздяла считано от 2015г.

Към момента на входиране на исковата молба в съда, и двамата съпрузи са се установили да живеят във Великобритания.

Съпрузите не поддържат и не желаят да имат каквито и да е отношения помежду си.

По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел Г. М. З., от показанията на която се установява, че считано от 2015г. съпрузите живеят отделно и не поддържат отношения помежду си.Всеки от тях е поел 2 самостоятелен път в живота и нямат намерения да продължат заедно и да закрепят брачната си връзка.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, същите са пълни, обективни и непротиворечиви помежду си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.

Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. От приетите по делото доказателства и от становищата на страните в хода на съдебното производство, е видно, че отношенията помежду им са влошени до необратимост, Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

По въпроса за вината - съдът не следва да се произнася по въпроса за вината, доколкото желанието на страните е такова, поради което съдът не дължи произнасяне.

По отношение на родителските права, личните отношения на роденото от брака дете с родителите му и издръжката на децата - към настоящият момент, роденото от брака дете е навършило пълнолетие, поради което съдът не следва да се произнася по тези въпроси По отношение на фамилното име на ищцата - Според разпоредбата на чл.53 от СК, съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име /Решение №245/17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС;

Определение №172/15.02.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата 3 съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, не е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради и което същата следва да запази това име. Въпреки липса на изявление от страна на ответницата по въпроса, съгласно чл.326 от ГПК, съдът е служебно задължен да се произнесе по въпроса за фамилното име, поради което следва да бъде постановено запазване на фамилното име на съпругата, прието след сключване на брака, а именно Г..

По въпроса за семейното жилище- от приетите по делото доказателства се установява, притежаваното от страните семейно жилище е продадено, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

По отношение на разноските - Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по – горе съображения разноските остават за страните така, както са ги направили.

Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при решаване на делото, която съдът определя в размер на 20.00 лв. на основание чл.6,т.2 от Тарифата за държавни такси.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между СТ. ИВ. Г., ЕГН-********** от гр. Бургас, ж.к. „*********, и Й. СТ. Г. , ЕГН-********** от гр.

Пазарджик, ул.*********, обл.Пазарджик, сключен на 26.06.1988г.. в гр.Пазарджик, обл.Пазарджик , като дълбоко и непоправимо разстроен ПОСТАНОВЯВА съпругата Й. СТ. Г. , ЕГН-********** от гр.

Пазарджик, ул.*********, обл.Пазарджик, след развода, да носи брачното си 4 фамилно име – Г.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева.

ОСЪЖДА СТ. ИВ. Г., ЕГН-********** от гр. Бургас, ж.к. „*********, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт - по сметка на РС гр.Пазарджик, сумата от 10.00лв. /десет лева/, представляваща държавна такса на осн. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси .

ОСЪЖДА Й. СТ. Г. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик, ул.*********, обл.Пазарджик, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт - по сметка на РС гр.Пазарджик, сумата от 10.00лв. /десет лева/, представляваща държавна такса на осн. чл.6,т.2 от Тарифата за държавните такси .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – Пазарджик

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5