Решение № 18182 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18182 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110152990 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД /ищец/ в качеството на цесионер срещу М. С. Т. /ответник/ установителни искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1282/2025г. по описа на РС-Гоце Делчев, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.

1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 102.26 евро (200.00 лева), представляваща непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № ..... от 26.08.2020г., сключен с „Стик - Кредит“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. и приложение № 1 към него, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 29.08.2025г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 3.07 евро (6.00 лева) - договорна лихва за периода 26.08.2020г. – 25.09.2020г.; иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от Закона за задълженията 304.84 евро (596.22 лева) - неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 17 от договора, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 29.08.2025г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 1 установяване съществуване на вземане за сумата 63.78 евро (124.75 лева)- обезщетение за забава за периода 25.09.2020г. до 11.08.2025г.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № ...... от 26.08.2020г., сключен със „Стик - Кредит“ АД по електронен път чрез средства за комуникация от разстояние по реда на Закона за предоставянето на финансови услуги от разстояние, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя посредством отправяне на предложение чрез използване на средства за комуникация от разстояние, на ответника е предоставен кредит в общ размер на 200 лева, която сума ответникът се задължил да върне на една погасителна вноска в срок до 25.09.2020г. при лихвен процент в размер на 0% и годишен процент на разходите в размер на 42.58%.

Релевира, че е материално легитимиран да иска връщане на заемната сума, заедно с договорна лихва върху нея, неустойка и обезщетение за забава, тъй като заемодателят като титуляр на вземанията по договора прехвърлил същите на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. и приложение № 1 към него, за което прехвърляне ответникът бил уведомен с връчване на препис от исковата молба и приложенията. Обосновава правен интерес от предявяване на исковете с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1282/2025г. по описа на РС-Гоце Делчев, и дадени указания от заповедния съд. При тези доводи моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. Представя доказателства.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от ответника.

Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит ......./26.08.2020г., от който се установява, че „Стик-кредит“ АД и М. С. Т. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 200.00 лева срещу насрещното му задължение да върне същата след 30 дни, с падеж на плащането на 25.09.2020г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от 0%. Предвидено било, че в срок до три дни след подписване на договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 13. Уговорено е, че при неизпълнение на това задължение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената от кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Към договора е представен погасителен план, от който се установява, че на 25.09.2020г. дължимата сума е 200.00 лева – равностойността на 102,26 евро, а при закъснение е предвидена лихва по чл. 4 от договора в размер на още 60.00 лева. Извежда се от погасителния план, че за периода не непредоставяне на обезпечението се дължи неустойка, чийто размер не е посочен, но е указано кога се начислява – тридневен срок от получаване на сумата и ако не е дадено уговореното обезпечение. ГПР е в размер на 42,58%. От приложените доказателства се извежда, че сумата е следвало да се предостави чрез офис на 2

Изипей и сумата е получена от длъжника видно от разписка на л. 79 от делото.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., по силата на който „Стик Кредит“ АД като цедент прехвърля на „АПС Бета България“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между него като кредитодател и физически лица като кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора. Към договора е налично и цитираното Приложение, според което част от прехвърлените вземания е вземане към М. С. Т. по договор за креди № ...... от 26.08.2020г. с посочен размер, включващ и други вземания извън главницата. Съгласно уговорките в договора за цесия, цесионерът е упълномощен да уведоми длъжника за цесията и такова уведомление е представено по делото. Липсва обаче доказателство уведомлението за цесия да е достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: заемната сума в размер на 200.00 лева е била получена от заемополучателя в брой на 26.08.2020г.; заемателя не е извършвал плащания по договора;

ГПР по договора възлиза на 42,58% при следните параметри главница, годишен лихвен процент 36% и срок 12 месеца.

В случай, че се включи неустойка, определена при посочените в чл. 24, пар. 1 параметри, то ГПР би възлизал на 2229,8%.

По договора няма извършени плащания; и размерът на дължимата главница е 200.00 лева – равностойността на 102.26 евро, а размера на възнаградителната лихва за периода 26.08.202г.-25.09.2020г. в размер на 6.00 лева – равностойността на 3,07 евро.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

За да бъде основателен предявеният иск, ищецът носи тежестта да установи пълно и главно наличието на валиден договор за заем, по силата на който е предоставена заемната сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, надлежно прехвърляне на вземането по договора на ищеца - цесионер, надлежно съобщаване на цесията на длъжника.

Сключеният между „Стик Кредит“ АД и М. С. Т. договор е такъв за паричен заем.

Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване на договора. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ 3 и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ. Договорите са сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и, че е получил съгласието на последния за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис /в действащата редакция/. В конкретния случай кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била изключително по електронен път, поради което приложение към същата намират нормите на ЗЕДЕП /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци/. Съгласно чл. 3, ал. 1 на ЗЕДЕП, в редакцията му към 10.10.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. С оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕП съдът достига до извод, че законът придава значението на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, допускайки страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Същевременно съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

Доказателствената сила на така създадения електронен документ е такава, каквото законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението – арг. чл. 180 ГПК, а ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, то това увеличава доказателствената стойност на документа, без да му придава материална доказателствена сила, каквато имат само подписаните официални документи – чл. 179, ал. 1 ГПК. Наред с това съдебната практика /в т. ч. Определение № 169 от 06.04.2017 г. по ч. т. дело № 672/2017 г., І т. о., ВКС/ приема, че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис макар да не се ползва с формална доказателствена сила, не е "правно нищо", не е 4 тъждествено на пълна липса на волеизявление. Ето защо, съобразявайки се с горните правни изводи, легалната дефиниция на понятието "електронен документ", дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.

/съгласно която такъв документ е съдържание, съхранявано в електронна форма, т.е. не е необходимо да е възпроизведено на хартиен носител/, както и с оглед представените и приети по делото договор за потребителски паричен кредит № ...... от 26.08.2020 г., съдържащи подробна информация относно личните данни на ответника М. С. Т. - три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта, с която информация няма основание да се счита, че кредитодателят, респ. поръчителят биха разполагали в случай, че същата не им е била предоставена именно от кредитополучателя, респ. поръчителя, съдът приема, че процесните договори са били сключени именно от ответницата, която се е съгласила на отправеното предложение от насрещната страна по тях, предоставяйки своите лични данни. Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че "Стик Кредит" АД, в качеството си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, е получил съгласието на заемополучателя, респ. потребителя М. С. Т. за сключването на договора от 26.08.2020 г. по реда на чл. 18, ал.