Решение № 3290 от 29.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3290 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100504134 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

1. С Решение № 72823/15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 34586/2019 г. по описа на СРС, 65 състав, е признато за установено по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът А. А. Р., ЕГН **********, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 131001375, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 13321/2019 г. по описа на СРС, 65 състав:

4389,76 лв., представляваща просрочена главница за периода от 20.01.2018 г. до 06.02.2020 г. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.03.2019 г., до окончателното 1 изплащане на сумата;

4115,78 лв., представляваща договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 06.02.2020 г.;

541,46 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.01.2018 г. до 06.03.2019 г.

С решението са отхвърлени частично исковете, както следва: за горницата над 4389,76 лв. до първоначално предявените 7972,71 лв. и за периода от 20.10.2017 г. до 20.01.2018 г. по иска за главница; за горницата над 4115,78 лв. до първоначално предявените 4685,05 лв. и за периода от 20.10.2017 г. до 20.02.2018 г., както и за периода от 06.02.2020 г. до 20.11.2020 г., по иска за възнаградителна лихва; за горницата над 541,46 лв. до първоначално предявените 958,67 лв. и за периода от 21.11.2017 г. до 20.01.2018 г. по иска за обезщетение за забава.

С решението е разпределена и отговорността за разноски: ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумите от 487,75 лв. (исково производство) и 214,22 лв. (заповедно производство), съобразно уважената част от исковете; ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. С.А.К., със служебен адрес гр. София, ул. ****, сумата от 157,43 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковете; ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. Н.И.И., със служебен адрес гр. София, ул. ****, сумата от 314,87 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете.

2. Срещу постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни в производството.

Във въззивната жалба, депозирана от ищеца срещу решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част, се поддържа, че последното е неправилно и незаконосъобразно. Клаузата за „такса ангажимент“ не била нищожна, защото не противоречала на чл. 10а ЗПК, тъй като не 2 представлявала такса по усвояването или управлението на кредита. Твърди се, че въззивникът ищец е бил упълномощен от цедента по цесията да съобщи на длъжника за същата. С уведомлението за цесията длъжникът бил уведомен и за предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит.

Уведомленията били редовни, тъй като били предприети всички действия за откриване на длъжника на адреса, посочен в договора за кредит. Изложени са аргументирани съображения, че осъдителните искове, съединени в условията на евентуалност с установителните, са допустими. Така мотивиран, моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който я оспорва като неоснователна. Моли въззивният съд да потвърди решението на районния в обжалваната част. Претендират се разноски.

Във въззивната жалба, депозирана от ответника срещу решението на първоинстанционния съд в частта, с която частично са уважени предявените искове, се поддържа, че последното е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и съдебната практика.

Изложени са съображения, че процесният договор за кредит е недействителен, евентуално нищожни са клаузи от същия като тази за възнаградителната лихва. Шрифтът бил по-малък от 12, не било спазено изискването договорът да е изготвен на ясен и неразбираем език, договорът не съдържал погасителен план с разбивка на задълженията по пера, не бил включен лихвен процент на ден. Твърди се, че при недействителен договор главницата била дължима на различно от договорно основание. Въззивникът ответник посочва, че по договора за кредит са погасени суми в размер, надвишаващ чистата стойност на кредита. Направено е и възражение за нищожност на възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави, а оттам – недействителност на целия договор. Не следвало да бъдат присъждани падежиралите вноски до края на устните състезания. Така мотивиран, моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, с който я оспорва като неоснователна. Моли въззивният съд да 3 потвърди решението на районния в обжалваната част. Претендират се разноски.

3. По въззивните жалби е образувано в.гр.д. № 8036/2020 г. по описа на СГС, II-E въззивен състав. По делото съдът е постановил Решение № 267071/21.12.2021 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 260877/26.06.2023 г., с което е отменил Решение № 72823/15.04.2020 г., постановено по гр.д. № 34586/2019 г. по описа на СРС, 65 състав, в частта, с която районният съд е уважил частично исковите претенции, като е отхвърлил изцяло същите. Първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителната част, разноските са преразпределени.

4 . С Решение № 50007/29.03.2024 г. по т.д. № 1023/2022 г. по описа на ВКС, Първо ТО, въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане пред друг въззивен съдебен състав. Образувано е настоящото дело – в.гр.д. № 4134/2024 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав.

В мотивите към решението са дадени задължителни указания за втората въззивна инстанция – да извърши допълнително съответните процесуални действия по обсъждането на изложените във въззивната жалба от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД доводи и оплаквания относно твърдяната дата на настъпването на предсрочната изискуемост на част от дължимите вноски за погасяване на главницата по кредита и съдържанието на събраните в тази връзка доказателства и съответно тези – за размера и периодите на дължимо начисляване на договорна лихва, съответно на лихва – обезщетение за забава върху непогасените вноски на главницата по кредита.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът А. А. Р., ЕГН **********, дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 131001375, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 13321/2019 г. по описа на СРС, 65 състав:

4

7972,71 лв., представляваща просрочена главница за периода от 20.10.2017 г. до 20.11.2020 г. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата;

4685,05 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 20.11.2020 г.;

958,67 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до 06.03.2019 г.

В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове, както следва:

7972,71 лв., представляваща просрочена главница за периода от 20.10.2017 г. до 20.11.2020 г. по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-11854428 от 16.11.2015 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца на 12.07.2018 г. с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 06.03.2019 г., до окончателното изплащане на сумата;

4685,05 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 20.11.2020 г.;

1161,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до 14.06.2019 г.

От представения по делото Договор за потребителски кредит № PLUS11854428/16.11.2015 г. се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на кредитодател и ответника А. А. Р. в качеството на кредитополучател е възникнало облигационно отношение, по силата на което страните са уговорили отпускане на кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв. Предвидена е застрахователна премия в размер на 3360 5 лв., за общ размер на кредита е посочена сумата от 10 000 лв., уговорена е „такса ангажимент“ в размер на 350 лв. Кредитът се погасява с 60 месечни вноски в размер на по 429,02 лв. Общата стойност на плащанията възлиза на 25 741 лв., посочени са ГПР в размер на 47,64 % и лихвен процент в размер на 37,56 %. В договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени месечните вноски като крайна стойност, падеж на всяка от тях и оставаща главница в лева.

Чл. 1 от условията към договора предвижда, че същият влиза в сила при подписване. Съгласно чл. 2 от същия размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, като е предвидено, че сумата от 6906,84 лв. ще бъде директно удържана от кредитора за пълно погасяване на дължимите от кредитополучателя суми по договор с № PLUS11326889. В същия член е предвидено, че сумата за застрахователна премия ще бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД и ще бъде разделена на равен брой вноски, част от всяка месечна погасителна вноска. Чл. 2 гласи още, че „такса ангажимент“ осигурява на кредитополучателя фиксиран лихвен процент, а същата ще бъде удържана от общия размер на кредита.

В чл. 5 от условията към договора страните са се съгласили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с договорените разноски по събиране на вземането, извършени по преценка на кредитора.

При просрочие на две или повече месечни погасително вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземане, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Договорът за кредит е подписан от двете страни на всяка страница, като истинността на подписите не е оспорена от ответника.