Решение № 580 от 04.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. В.Т., 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

АННА Д. при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от АННА Д. Въззивно гражданско дело № 20254100500925 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 831 от 12.06.2025 година по гражданско дело № 503/2025г. по описа на Районен съд – В.Т. е отхвърлен предявеният от М. А. С. против „Фератум България“ ЕООД – град София иск правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10, ал. 2 ЗПК за прогласяване на сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255323 от 19.04.2023г. за нищожен, като неоснователен и недоказан. С решението на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД „Фератум България“ ЕООД - град София е осъдено да заплати на М. А. С. сумата 1 800 лв., като е отхвърлен искът в останалата му част до пълния предявен размер от 2 317 лв., като неоснователен и недоказан. Със съдебното решение първоинстанционният съд се е произнесъл и по отговорността за разноските.

Недоволен от така постановеното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е М. А. С., която го обжалва чрез процесуалния си представител по делото в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалният представител на въззивника развива съображения, че

1 първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт в обжалваната част, тъй като договорът за потребителски кредит, сключен между страните е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в настоящия случай ГПР, посочен в договора за кредит само формално е под петкратния размер на законната лихва, тъй като не е включена дължимата от кредитополучателя такса за поръчителство. Навежда доводи, че доколкото процесният договор за поръчителство е недействителен на посочените основания, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, поради което неправилно се явява и постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен и предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1 800.00 лева до пълния предявен размер от 2 317.00 лева. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение, в отхвърлителните му части и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъде уважени изцяло. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивника разноски за двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е подала отговор на същата. Процесуалният представител на въззиваемия заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на първоинстанционното съдебно решение в обжалваните му части.

Въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е постъпила от „Фератум България“ ЕООД – град София. Процесуалният представител на дружеството развива подробни съображения, че в обжалваната част решението е неправилно. Посочва, че таксата за гарант е дължима поради предоставено от трето лице поръчителство и представлява възнаграждение за обезпечителна нужда. Тази такса е отделна и не се отнася към разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Направено е искане първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото за двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, но в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подал отговор на същата.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби на М. А. С., чрез адв. Ж. Д. – ХАК и на „Фератум България“ ЕООД – град София са подадени в срок и са процесуални допустими.

Разгледани по същество жалбата на М. А. С., чрез адв. Ж. Д. – ХАК, е 2 основателна, а жалбата на „Фератум България“ ЕООД – град София – неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от М. А. С., чрез адв. Ж. Д. – ХАК, срещу „Фератум България“ ЕООД – град София. В исковата молба процесуалният представител на ищцата твърди, че на 19.04.2023 година между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255323, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 5 000.00 лева - главница при уговорена лихва в размер на 337.00 лева, лихвен процент 26.96 % и годишен процент на разходите – 49.03 %, и същата е следвало да върне на кредитора сумата в размер на 5 337.00 лева. Посочва, че по силата на чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank, в полза на кредитодателя, като одобряването на поръчителството се извършва чрез одобряването на кредита. Твърди, че кредитополучателят дължи заплащане на възнаграждение на дружеството – гарант чрез месечни вноски в общ размер на 1 800.00 лева за срока на действие на договора за кредит. Посочва, че ищцата е извършила плащания по договора на 06.07.2023 година в размер на 4 938.00 лева и на 24.07.2023 година в размер на 2 379.00 лева, с което договорът за потребителски кредит № 1255323 от 19.04.2023 година е прекратен.

Навежда доводи, че договорът е недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Посочва, че кредиторът се е задоволил единствено да посочи като абсолютни стойност лихвения процент по кредита и ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.03 %. Навежда доводи, че кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от Ferratum Bank в полза на кредитодателя, което води до извод, че записаният в договора ГПР не е реално прилаганият. Посочва, че уговорената такса „гарант“ – възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Твърди, че получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за предоставяне на поръчителство/гаранция от страна на кредитополучателя.

Посочва, че неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР е в пряко противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 143, т. 19 ЗПК, поради което същата не е породила правен ефект. Твърди, че всичко изложено води до извод за недействителност на договора потребителски кредит. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255323 от 19.04.2023 година, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК, както и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 2 317.00 лева, представляваща заплатена без основание сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255323 от 19.04.2023 година, ведно със 3 законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който процесуалният представител на ответното дружество оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че поръчителството на Мултитуюд Банк (Малта) не е задължително, като кредитополучателят може да избере свой поръчител или този предложен от кредитора, следователно сключването на договор за гаранция не е задължително. Посочва, че Мултитуюд Банк (Малта) е самостоятелно ЮЛ, а договорът сключен с него представлява отделно облигационно отношение, по което ответникът не е страна. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът по нея не се включва в ГПР, тъй като не е задължителна. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Между страните не се спори, а и от приложените в първоинстанционното производство заверени копия на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1255323 от 19.04.2023 година, ведно с Преддоговорна информация /СЕФ/ към него /л.

6-12 от първоинстанционното дело/ безспорно се установява, че на посочената дата между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на М. А. С. заем в размер на 5 000.00 лева, като ответникът по делото е поел задължение да върне предоставената в заем сума за срок от 3 месеца, с падеж на първата вноска на 19.05.2023 година и с обща дължима сума по кредита в размер на 5 337.00 лева, т.е. дължимата по договора възнаградителна лихва възлиза в размер на 337.00 лева. Страните по договора са уговорили ГПР в размер на 49.03 % и лихвен процент по кредита в размер на 26.96 %. В т. 5 от договора за кредит е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank, в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени, нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечение.

От приложените в първоинстанционното производство заверени копия на извлечение от банкова сметка и Разписка от 24.07.2023 година /л. 13-14/ се установява, че от името на М. А. С. в полза на „Фератум България“ ЕООД е заплатена сумата в размер на 7 317.00 лева.

От заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза /л. 57-60 от първоинстанционното дело/ се установява, че ако фиксираната такса „Гарант“ бъде включена като част от разходите по кредита, това би довело до по-висок ГПР, а именно до 810.86 %. Плащанията, които са направени по потребителски кредит № 1255323 от 19.04.2023 година са в размер на 7 317.00 лева. В 4 заключението си вещото лице е посочило, че съгласно чл. 16.2, б. „а“ от ОУ на „Фератум България“ ЕООД, кредиторът има право да нареди сумата на лицето, на което е дължима в случай, че бъде изплатена на кредитора. Сумата в размер на 1 800.00 лева не е задържана от „Фератум България“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява съществуването на валидно заемно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 и сл. ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. ЗПК поставя редица изисквания за валидност на договора за потребителски кредит. Последният е формален, като предвидена форма за действителност /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ е писмена форма на хартиен или друг траен носител. Същият следва да е изготвен на разбираем език и следва да има задължителното съдържание, предвидено в чл. 11 ЗПК. Ако договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, както и на ал. 2, и на чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, съгласно разпоредба на чл. 22 ЗПК, то той е недействителен. Ето защо, част от задължителните елементи, чиято липса води до нищожност на договора, е годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по него за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В тази връзка следва да бъде съобразено даденото в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК легално определение на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съгласно което това са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл следва да се приеме, че в обхвата на ГПР следва да бъдат включени лихвени и извънлихвени разходи, които представляват дължима от кредитополучателя насрещна престация по договора. Ето защото ГПР следва да бъде посочен по ясен и разбираем начин за потребителя.